Решение № 12902 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4047/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. София в главна дирекция (ГД) Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена от юрк. Митева, срещу решение 6685 от 24.11.2020 г. постановено по адм. дело 3209/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-С408-0036364 от 25.02.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол в ТД на НАП гр. София, с която на РОМИРА ЕООД, ЕИК[ЕИК], е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за козмeтика, намиращ се в гр. София, бул. Скобелев 2, стопанисван от същото дружество и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че изложените от съда основания за незаконосъобразност на ЗПАМ не могат да бъдат приети за основания за отмяна на административния акт. Иска отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба РОМИРА ЕООД, оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл.211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество неоснователна, поради следното: По делото от фактическа страна е установено, че на 12.02.2020 г., в 15.55 часа, е извършена проверка в търговския обект - магазин за козметика, намиращ се в гр. София, бул. Скобелев 2, стопанисван от РОМИРА ЕООД. От органите по приходите, е осъществена контролна покупка на маска за коса на стойност 16 лв., заплатена в брой с банкнота от 20 лв., плащането за която е прието от Р. Рангелова - управител. За извършената покупка не е издаден фискален бон от монтираното в обекта и въведено в експлоатация фискално устройство Datées DP 150 и ИН на ФУ DT 733026 и ИН на ФП 02733826. Изведен е дневен х отчет 0002900/12.02.2020г. при който е разчетена касова наличност от 76.80 лв. и фактическа наличност от 92.80 лв. Установена е положителна разлика в касовата наличност от 16 лв., която се дължи на неиздаване на касов бон при извършената контролна покупка от органите по приходите. На 18.02.2020 г., в същия търговски обект, от органите по приходите отново е извършена проверка, като за извършената контролна покупка, заплатена в брой, е издаден фискален касов бон. Не е установена разлика между наличността по ФУ и фактическата наличност на парични средства. Процесната заповед е издадена на 25.02.2020 г. - 7 дни, след като е извършена повторната проверка на процесния обект, при което не са установени нарушения. За да отмени оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви по отношение на определения срок на продължителност от 14 дена, което е приел за съществено процесуално нарушение. Съдът е посочил, че определеният със заповедта срок на налагане на ПАМ не е съобразен с принципа за съразмерност, посочен в чл. 6 ал. 2 и ал. 5 АПК, поради което оспорената заповед не съответства на целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав намира, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. При преценката на срока за прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи мотиви относно преценката си защо приема че срокът следва да бъде в определения от него размер. Административният съд правилно е приел, че действията на административния орган по извършване на последваща проверка на обекта и констатациите в ПИП от 18.02.2020 г., са в противоречие с преценката на административният орган да постанови запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Правилни са изложените мотиви от административния съд, че при извършената последваща проверка, търговецът е издал фискален бон и не е констатирана разлика в касовата наличност, поради което правилно е прието от съда, че така наречените лоши практики в търговския обект са преустановени и търговецът вече е създал нормална организация за отчитане на дейността си. Натоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че целената превенция на ПАМ е постигната още преди налагането й със ЗПАМ. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение