Решение № 9992 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4993/2011 г.

Решение № 9992 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4993/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Стоименов, пълномощник на Георги Василев Панев от с. Варвара, общ. Септември, против решение № 74/14.02.11 г. по адм. д. № 730/10 г. по описа на Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, н-к ДНСК-София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил предявения от касатора Панев иск с правно основание чл. 292 АПК и петитум признаване за установено по отношение ДНСК-София, че Заповед № РД-14-294/14.07.04 г. на н-к ДНСК-София с правно основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не подлежи на изпълнение поради изтекла давност е отхвърлен. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че давностният срок предвиден за първи път с разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК, тече от влизане в сила на текста, от 12.07.06 г., при липсата на специална норма, придаваща му обратно действие. Касационният довод за неправилност на решението, мотивиран с разпоредбата на § 7 ПЗРАПК е неоснователен. До влизане в сила на кодекса давност не е текла предвид това, че в действащия до тогава Закон за административното производство /ЗАП/ такава не е била предвидена. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 330, б. "д" от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/-отм., тъй като изпълнението на административните актове е било уредено в Глава четвърта от специалния закон, ЗАП. Доводът за издаване на заповедта въз основа на акт с невярно съдържание е преклудиран с влизането й в сила. Цитираното в касационната жалба съдебно решение по установителен иск няма отношение към влязлата и подлежаща на изпълнение заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Следва решението като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение