Решение № 3093 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2016 г.

Решение № 3093 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Д. Н. Н. от гр. П. против Протоколно решение № 10/23.07.2016 г. на Съвета на нотариусите на нотариалната камара, с което е постановен отказ по нейно Заявление № 814/09.06.2016 г. на НК за вписването й в регистъра на НК като нотариус, класиран за съдебен район на РС- П., на основание Заповед № СД- 05-114/25.06.2015 г. на Министъра на правосъдието. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е издадено в противоречие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Излага подробни доводи в жалбата в подкрепа на така поддържаната теза, които допълнително развива в съдебно заседание и в депозираните писмени бележки. Моли акта на съвета на нотариусите да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката да бъде върната за ново разглеждане със задължителни указания да бъде издаден искания административен акт. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът- Съветът на нотариусите, чрез процесуалния представител адв. Дренски, оспорва жалбата, а по същество моли същата да бъде отхвърлена, тъй като обжалваното решение на административния орган е законосъобразно. Допълнително се мотивира в депозираната писмена защита. Не претендира разноски. Като взе предвид изложеното в жалбата, становището на ответника и доказателствата по делото Върховният административен съд, трето отделение намира следното: Жалбата на Д. Н. е допустима. Обжалваното решение на Съвета на нотариусите е самостоятелен акт с административноправно значение. В тази връзка чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност предвиждат, че вписването в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на Съвета на нотариусите, като за това е необходимо да е влязла в сила заповедта на министъра на правосъдието за вписване. Законодателят в чл. 14, ал. 2 от ЗННД е предвидил и допълнителни изисквания, които следва да се изпълнят от кандидатите за нотариуси и които подлежат на проверка от Съвета на нотариусите. Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗННД предвижда възможност за обжалване по съдебен ред пред ВАС на заповедта на министъра на правосъдието за вписване на класираното от конкурса лице за нотариус. Н. фактическият състав за придобиване на правоспособност за нотариус е предвиден в глава II, раздел I от ЗННД. За да се придобие реално функцията на нотариус по смисъла на чл. 2 от ЗННД, следва да бъде извършено и вписване в регистъра на нотариусите. Съветът на нотариусите следва да се произнесе с решение за вписване /респ. отказ/ по чл. 14 от този закон, като в правомощието му е да провери изпълнени ли са за съответния кандидат изискванията по чл. 14, ал. 2 от ЗННД. Вписването има конститутивно действие и е задължително изискване за придобиване на правоспособност на нотариус съгласно чл. 8, ал. 1, т. 8 от специалния закон. Обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗННД е предвидена изрично възможност за съдебен контрол на заповедите за вписване, издадени от министъра на правосъдието, не може да изключи от контрол за законосъобразност решенията на Съвета на нотариусите, с които се засяга правната сфера на кандидатите. Не се споделя становището, че решението за вписване в регистъра на нотариусите, постановено от Съвета на нотариусите, няма самостоятелно значение и е само едно техническо действие по отбелязване в регистъра на лицата, спечелили конкурса. Логиката на закона води на извод, че със заповедта за вписване на министъра на правосъдието се легитимират лицата, спечелили конкурса за нотариуси и за нея законодателят е предвидил изрично съдебен контрол. Решенията на Съвета на нотариусите по чл. 14, ал. 1 от ЗННД са самостоятелни актове на колективен орган, издавани по силата на закона и след изпълнение и проверка на визираните в закона изисквания. Т. е. тези решения са част от фактическия състав за придобиване на правоспособност на нотариус и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата на Д. Н. е неоснователна. С Протоколно решение № 10/23.07.2016 г. на Съвета на нотариусите на нотариалната камара, е постановен отказ по Заявление № 814/09.06.2016 г. от Д. Н. за вписване в регистъра на НК като нотариус, класиран за съдебен район на РС- П., на основание Заповед № СД- 05-114/25.06.2015 г. на Министъра на правосъдието. В мотивите на обжалвания административен акт, след като е описал изчерпателно приложените към заявление с вх-№ 814/09.06.16 г. документи, решаващият орган се е спрял на изискуемите обстоятелства за вписване в регистъра на НК, изчерпателно посочени в чл. 14, ал. 2 от ЗННД, приемайки, че чл. 14, ал. 4 ЗННД императивно указва двумесечен преклузивен срок за вписване в регистъра на НК като нотариус, с изтичането на който се погасява материалното право на заявителя да иска вписване в регистъра на НК. Решаващият орган е отчел наред с това, че към Заявление № 814/09.06.16 г. на НК от Д. Н. за вписване в регистъра на НК като нотариус, класиран за вакантно място за съдебния район на РС - П., е приложена- с оглед изискванията на закона, писмена декларация за несъвместимост съгласно чл. 9 от ЗННД. В мотивите на обжалвания акт по- нататък е извършено позоваване на извършена справка и на съдържанието на Удостоверение от АК- П., от данните в което се констатира, че към датата на подаване на заявлението, както и до момента на постановяване на отказа, заявителката Н. е вписана като адвокат със статус "практикуващ ". Въз основа на горното, решаващият орган е формирал и изводът, че Н. продължава да практикува адвокатска професия дори и към дата 23.07.16 г. По- нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че тези обстоятелства налагат извод за несъвместимостта, императивно посочена в чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗННД, а това съставлява абсолютна пречка по смисъла на цитираната разпоредба от ЗННД за вписване в регистъра на НК на Д. Н. като нотариус. А. орган е обсъдил гореописаната декларация за липса на несъвместимост по чл. 9 от ЗННД като едностранно волеизявление, частен документ с невярно съдържание. Сред решаващите съображения на административния орган да постанови обжалвания отказ е и обстоятелството, че представеният към заявление № 814/09.06.16 г. на НК от Д. Н. за вписване в регистъра на НК като нотариус, класиран за вакантно място за съдебен район на РС- П., Договор за наем от 03.06.2016 г., сключен между Д. Н. и Образователен център "Авигея" ЕООД, с предмет предоставяне за времено и възмездно ползване на самостоятелен обект, находящ се в гр. П., бул. "Ц. О. " .№..., ет. ..., обект Е-5, изграден в сграда № 10, е сключен със срок от 1 г. и не е вписан в Служба по вписванията гр. П., което съставлява нарушение по чл. 14, ал. 2, т. 4 ЗННД, а от своя страна тази разпоредба регламентира задължително изискване на закона за извършване на исканото вписване. Атакуваният по реда на настоящото производство отказ е постановен в съответствие с административно- процесуалните правила и при спазване на материално правните предпоставки за неговото постановяване. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че Съветът на нотариусите се е произнесъл по Заявление вх. № 814/09.06.16 г. на НК за вписване в регистъра на НК, без да цитира в обжалваното Протоколно решение постъпилото Заявление с Вх. № 963/22.07.16 г. на НК за допълване на Заявление № 814/09.06.16 г. на НК, като по този начин е нарушил административно- производствените правила. Настоящият състав намира, че фактът, че в мотивите на обжалваното решение липсва произнасяне по Заявлението от 22.07.16 г. не съставлява съществено нарушение на административно- производствените правила, което да наложи извод за отмяна на акта. Това е така, тъй като в случая за решаващия орган не е възникнало задължение да съобразява факти и обстоятелства, настъпили след изтичането на преклузивния срок по чл. 14, ал. 4 АПК. В тази връзка неоснователно жалбоподателката поддържа, че Съветът на нотариусите е следвало да остави заявлението й за вписване без движение, като изиска доказателства относно отписването й от регистъра на Висшия адвокатски съвет. Такова задължение за Съвета на нотариусите не би могло да възникне, тъй като в тежест на лицето е да удостовери наличието на положителните и отсъствието на отрицателните материалноправни предпоставки по чл. 14 ЗННД, за да бъде извършено самото вписване. Противно та твърденията в жалбата, според разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗННД, Съветът на нотариусите, в едномесечен срок от постъпване на искането за вписване, извършва проверка на нотариалната кантора на кандидата с оглед спазване изискванията на чл. 13, ал. 2 и ал. 3, но не предоставя "разумно технологично време" за допълнително окомплектоване на заявлението. Всъщност, самата Н. в заявлението си от 09.06.16 г. е посочила, че неговото съдържание не отговаря на законовите изисквания. Тя, обаче, изгражда описаната по- горе и поддържана от нея теза за произнасяне на отказа при нарушение на административно- производствените правила върху довода, че е била в "обективна невъзможност" да спази двумесечния срок по чл. 14, ал. 4 ЗННД. Твърденията й са на основата на приложеното към заявлението от 22.07.16 г. съдебно удостоверение, издадено от ВАС по адм. д. № 9018/15 г., според което " Заповед № СД-05-114 от 25.06.15 г. на Министъра на правосъдието е била предмет на разглеждане във ВАС единствено по адм. д. № 9018/15 г. по описа на ВАС, Трето отделение, приключило с Решение № 2497/07.03.16 г.". В този контекст тя поддържа, че моментът на влизане в сила на съдебното решение относно Заповед № СД-05-114/25.06.15 г. на Министъра на правосъдието не следва да бъде съизмеряван с частичното влизане в сила на Решение № 2497/07.03.16 г. по адм. д. № 9018/15 г. на ВАС, Трето отделение, към датата 09.04.16 г., а следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила с Решение № 8815/14.07.16 г. по адм. д. № 5659/16 г. на ВАС, Петчленен състав, тъй като по провелото се касационно производство тя е била конституирана като заинтересована страна. Затова и поддържа още, че ако бе съобразил данните от Заявлението от 22.07.16 г. и приложените към него доказателства, съветът на нотариусите би достигнал до друг извод за изпълнението на предпоставките по чл. 14 ЗННД. Така поддържаните доводи са неоснователни. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 4 ЗННД, Д. Н. Н. е следвало в двумесечен срок от влизане в сила на Заповед № СД-05-114/25.06.15 г. на министъра на правосъдието за вписването й в регистрите на НК на РБ, да подаде в НК искане за вписване, заедно с което да представи доказателства, че кумулативно са изпълнени изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 ЗННД. Видно от приложеното по делото съдебно удостоверение от 06.06.2016 г., издадено на Н. по адм. д. № 9018/15 г. на ВАС, Заповед № 05-114/25.06.15 г. на Министъра на правосъдието влиза в сила на 09.04.16 г., от който момент започва да тече двумесечният преклузивен срок. Същият е изтекъл на 09.06.16 г. - датата, на която жалбоподателката е заявила вписването си като нотариус в Нотариалната камара за съдебен район на РС- П. със свое Заявление № 814/09.06.16 г. на НК. Не може да бъде споделена тезата на Н., че решение № 2497/07.03.16 г. по адм. д. № 9018/15 г. е влязло в сила по отношение на нея на 14.07.16 г. Развилото се производство по адм. д. № 5659/16 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е било само по поддържана жалба от Д. З. срещу решението, постановено на 7.03.16 г. по адм. д. № 9018/15 г. само досежно частта, касаеща законосъобразността на Заповед № СД-05-113/25.06.15 г. на Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 12, ал. 3 и ал. 4 ЗННД е разпоредено вписването в регистъра на НК на вакантно място за нотариус за съдебен район- П. на лицето Г. Л. П.. Така, висящността на производството по оспорване законосъобразността на Заповед № СД-05-114/25.06.15 г. на министъра на правосъдието е приключила, считано от 09.04.16 г. и последната не е била предмет на съдебен контрол. Затова и неоснователно Н. поддържа, че е била налице обективна невъзможност за изпълнение на две от изискванията по чл. 14 ЗННД, която е произтичала от висящността на произвоството по адм. д. № 5659/15 г. по описа на Трето отделение на ВАС. Нещо повече- в кориците на делото се съдържа и Становище от 09.05.16 г. от Д. Н., видно от което тя е поддържала, че "....в останалата необжалвана част, по отношение на Заповед № СД-05-134/25.06.15 г. и Заповед № СД-05-114/25.06.15 г. на Министъра на правосъдието, с които на основание чл. 12, ал. 3 и ал. 4 ЗННД е разпоредено вписване в регистъра на НК на вакантните места за нотариуси за съдебния район на РС- П., на лицата Р. К. и Д. Н. решението е влязло в законна сила, считано от момента на изтичане на неговото обжалване- 08.04.16 г., поради което и следва да бъде заличена като страна във висящото производство....". Всъщност, тезата, поддържана от Н., че спорът за законосъобразността на Заповед № СД-05-114/25.06.15 г. на Министъра на правосъдието е приключил на 14.07.16 г., е спекулативна, тъй като видно от съдържанието на подаваните от нея молби- становища, тя е имала съзнание, че тази заповед се е стабилизирала по отношение на нея, считано от 09.04.16 г. Налице е и отбелязване с дата 08.06.16 г. именно в гореизложения смисъл: това отбелязване е на последна страница на решението от 07.03.16 г. по адм.д. № 9018/15 г. по описа на ВАС, Трето отделение., и според него "решението е влязло в сила по отношение на Заповед № СД-05-134/25.06.15 г. и Заповед № СД-05-114/25.06.15 г.". Въпреки подробно развиваните от нея доводи както в жалбата, така и в писмената защита, Н. пропуска отбелязването на на този факт. В реда на изложените мотиви, настоящият състав намира, че основателно ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че към момента на депозиране на заявлението от 09.06.16 г., последният ден от двумесечния преклузивен срок по чл. 14 от ЗННД, Д. Н. не е изпълнила редица от изискванията, посочени изчерпателно в чл. 14, ал. 2 от ЗННД. В преклузивния двумесечен срок Н. не е удостоверила по надлежния ред липсата на отрицателната предпоставка, визирана в чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗННД, а именно, че не упражнява адвокатска професия. Към датата на подаване на горепосоченото Заявление -09.06.16 г., а дори и към датата на разглеждане на същото, Д. Н. е продължавала да бъде вписана като адвокат със статус " Практикуващ" към АК- П.. Следва да бъде споделено възражението на пълномощника на ответника за неоснователност на тезата на жалбоподателката, че е била в обективна невъзможност да сезира Адвокатската колегия за отписването си по- рано, тъй като не е разполагала с доказателства, за влязлата в сила Заповед № СД-05-114/25.06.15 г. на Министъра на правосъдието за вписването й като нотариус. П. всичко, такова доказателство не е било необходимо, тъй като посоченото от нея основание за отписване от адвокатската колегия е чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, а именно по молба на адвоката (така и в Протокол № 8/11.08.16 г. на Ак- П. за отписването на Д. Н. от регистъра на адвокатите). Настоящият състав намира за основателен довода на ответника, че тази молба не е обвързана с доказателства за наличие на влязла в сила заповед на Министъра на правосъдието и е могла да бъде подадена във времето така, че АК- пазарджик своевременно да отпише Д. Н. от адвокатския регистър. Нещо повече, тезата на Н., че не е поискала в срок вписването си като нотариус, тъй като не е разполагала с доказателства за влязлата в сила Заповед № СД-05-114/25.06.15 г. на Министъра на правосъдието за вписването й като нотариус и по същество не намира опора в данните по делото, понеже, както бе посочено по- горе, на 08.06.16 г. върху решението от 7.03.16 г. по адм. д. № 9018/15 г. е направено съответното отбелязване, че решението досежно обсъжданата част, е влязло в законна сила, считано от 9.04.16 г. Правилна е и преценката на административния орган, че Н. не е изпълнила в срок и изискването на чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД: представено е копие от нот. заверен препис на договор за наем от 03.06.16 г., сключен между Д. Н. и Образователен център "Авигея" ЕООД, който не е вписан в Службата по вписвания- гр. П.. За пълнота следва да бъде посочено, че представеният към заявлението от 22.07.16 г. втори договор за наем, вече отговаря щ на изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД, е сключен на 24.06.16 г., т. е. значително след изтичането на преклузивния срок, визиран в горепосочената разпоредба. Все във връзка с изложеното, настоящият състав намира, че поради неизпълнението на задължителните нормативни изисквания за извършване на заявеното вписване, Съветът на нотариусите, след като е констатирал наличието на нередовности във връзка с подаденото от Д. Н. З. № 814/09.06.16 г., законосъобразно е отказал вписването й в регистъра на Нотариалната камара с обжалваното решение по Протокол № 10/23.07.2016 г. Предвид изложеното, жалбата на Д. Н. Н. против Протоколно решение № 10/23.07.2016 г. на Съвета на нотариусите на нотариалната камара, с което е постановен отказ по нейно Заявление № 814/09.06.2016 г. на НК за вписване в регистъра на НК като нотариус, класиран за съдебен район на РС- П., на основание Заповед № СД- 05-114/25.06.2015 г. на Министъра на правосъдието, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд