Решение № 148 от 4.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 351/2018 г.

ВКСIII гражданско отделение04.10.2018 г.докладчик Драгомир Драгнев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 1227 от 9.02.2016 г., постановено по гр. д. № 1377 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, поради противоречието му с решение № 746 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 12957/2009 г. по описа на СГС-Г. О., 13 състав. ОСЪЖДА А. Б. М. -[ЕГН], да заплати на И. Г. Ж. -[ЕГН], сумата 360/триста и шестдесет/ лв. разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 148 от 4.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 351/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на А. Б. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 1227 от 9.02.2016 г., постановено по гр. д. № 1377 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, поради противоречието му с решение № 746 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 12957/2009 г. по описа на СГС-Г. О., 13 състав. Ответницата по молбата И. Г. Ж. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: С решение № 1227 от 9.02.2016 г., постановено по гр. д. № 1377 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, е отхвърлен предявеният от А. Б. М. против И. Г. Ж. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата 249 750 евро неустойка за забава в размер на 0, 5% върху двойния размер на задатъка за всеки просрочен ден съгласно т. 6 и т. 11 от предварителния договор между страните от 6.12.2006 г. Съдът е приел, че ответницата е неизправна страна, но вземането за неустойка е погасено по давност. Молителката желае това решение да бъде отменено поради противоречие с влязлото в сила на 25.07.2014 г. решение № 746 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 12957/2009 г. по описа на СГС-Г. О., 13 състав. Посредством второто решение молителката А. Б. М. е осъдена да заплати на И. Г. Ж. сумата от 130 000 лв. на основание запис на заповед с падеж 12.04.2007 г. и 8 291, 64 лв. мораторна лихва върху главницата. Двете решения са постановени между същите страни, но имат напълно различен предмет: първото касае неустойка, уговорена в полза на молителката в предварителен договор, а второто- вземане на И. Ж. по запис на заповед. Следователно няма идентичност в предмета на съдебните решения, който да налага отмяна на неправилното от тях на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК. Не е налице и втората хипотеза за приложимост на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК - когато разрешаването на спора по единия иск /обусловената претенция/ имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск /обуславящата претенция/ и разрешенията по обуславящия спор си противоречат /т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г./. В случая твърдяното обуславящо дело касае абстрактна сделка/запис на заповед/, по която молителката е поела задължение за заплащане на определена сума, без да се посочи основанието за това задължение, следователно без доказана връзка с предварителния договор. Дори да се приеме за установено, че основанието за поемане на това задължение произтича от предварителния договор между страните, например за плащане на цената на обещаната вещ, двете решения не си противоречат. От обуславящото решение тогава ще се установи единствено, че молителката е осъдена да плати цената на вещта. В обусловеното решение не е прието нещо различно, а е констатирано, че ответницата е неизправна страна, но неустойката не се дължи, тъй като това вземане е погасено по давност. Следователно няма да има противоречие между двете решения по въпроса, че молителката е била изправна страна, тъй като причината за отхвърляне на иска за неустойка е друга-погасяването на претенцията по давност. Изложените в писмената защита на молителката съображения касаят правилността на двете решения. По аргумент от чл. 307, ал. 4 от ГПК преценката кое решение е неправилно може да се направи от съда само при наличие на противоречие между тях. След като такова противоречие не се констатира, доводите по същество относно правилността на решенията не могат да се обсъждат. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което молбата за отмяна на решение № 1227 от 9.02.2016 г., постановено по гр. д. № 1377 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, ГО, 19 състав, е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. При този изход на спора молителката дължи на ответницата по молбата 360 лв. разноски за производството. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение

Цитирани разпоредби

1