Решение № 11091 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11369/2010 г.

Решение № 11091 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11369/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Арапя Ризорт"АД против решение № 818/05.07.2010 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 1301/09 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на дължимо публично вземане № 33/29.05.2009 г., издаден от кмета на община Царево. В касационната жалба се поддържа нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата не се сочат конкретни доводи въз основа на които се поддържа нищожност и недопустимост на решението. Конкретните оплаквания на касатора са, че съдът неправилно се е позовал на заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да обоснове извода си, че услугата по сметосъбирането и сметоизвозването е предоставяна през процесния период за имота на жалбоподателя. Касаторът сочи също така, че в обжалвания административен акт е посочен общия размер на задължението, без сумата да е разпределена по периоди. Подадена е и втора касационна жалба от "Арапя Ризорт"АД чрез пълномощник - адв. Николов. В нея се поддържа: неправилност на извода, направен от съда, че административният орган при определяне на задълженото лице е извършил точна индивидуализация на търговското дружество; незаконосъобразност на приетото от съда, че обжалваният акт е мотивиран, въпреки че в него не се сочи периодът на плащането, размерът на таксата и конкретният имот, за който се отнася, не е ясно как точно е определена таксата при положение, че липсват индивидуализиращи данни за имота; административният орган не е изяснил дали имотът е ползван през въпросния период, в акта не е изяснено дали от имота са генерирани битови отпадъци по смисъла на ЗМДТ, както и в административния акт не са посочени, кои точно услуги са предоставяни на жалбоподателя от общината. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество или връщането му за ново разглеждане. В писмени бележки, представени от процесуалния представител на касатора се поддържа, че общинската фирма "Чистота" не е предоставяла за имота на жалбоподателя услугата сметоизвозване, тъй като същата в процесния период е извършвана от друго лице. Поддържа се също така, че през периода касаторът не е ползвал услугата на фирма "Чистота", тъй като обектът му не е функционирал. Сочи се, че в обекта на жалбоподателя са поставени контейнери едва през 2009 г. (както се установявало от заключението на вещото лице) и именно от тази година е следвало да започне обслужването. Поддържа се, че административният съд не е обсъдил възражението на жалбоподателя за недоставяне на услугата, конкретно за обекта на жалбоподателя. Ответникът в касационната инстанция - кметът на община Царево не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: С акта, предмет на контрол пред административния съд е установен размера на задължението за такса битови отпадъци към 29.05.09 г. и лихвите за просрочие към тази дата на "Арапя Ризорт" ЕАД в размер на 88 910,14 лева. Недоволен от така издадения акт, "Арапя Ризорт"АД го е обжалвал пред Бургаския административен съд. Съдът е отхвърлил жалбата срещу този акт приемайки следното: Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при издаването на акта не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби на закона, актът е мотивиран. Въз основа на заключението на допусната по делото съдебно-икономическа експертиза съдът е приел, че изпълнението на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци е осъществено от общината чрез фирма "Чистота-98" ЕООД включително и в местността, в която се намира имотът на жалбоподателя. Посочено е също така, че от представените по делото заповеди на кмета на община Царево, с които са определени районите на територията на общината, които тя обслужва по отношение на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци е видно, че м. "Арапя" е включена в тези район. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за липса в акта на индивидуализация на задълженото лице. Посочил е, че става въпрос за пропуск на административния орган да отчете обстоятелството, че дружеството от ЕАД е преобразувано в АД, но този пропуск според съда не опорочава акта, тъй като индивидуализацията на лицето става и чрез ЕИК и БУЛСТАТ. Като неоснователно е преценено и възражението, че в акта липсва индивидуализация на таксата по години, тъй като това било направено в справката към него, от която ставало ясно, че определената ТБО е за 2007 и 2008 г. и следващата се лихва. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява следното: В спор като конкретния, издателят на обжалвания акт носи доказателствената тежест да докаже по делото наличието на юридическия факт, от настъпването на който претендира вземането си, т. е ответникът следва да докаже изпълнението на услугата през съответния период, за съответния имот. В този смисъл, административният орган следва да установи, че имотът попада в обхвата на заповедите на кмета на общината, с които се определя района/ районите, в които се осъществяват услугите, че общината е създала обективни условия чрез поставянето на съдове за битови отпадъци в имота, за възползване от лицето - собственик на имота от предоставяните услуги, както и че организираните услуги реално са предоставяни за съответния имот. Освен това актът следва да отговаря на изискванията за форма и следва да бъде издаден от компетентен орган, поради което тези формални предпоставки също следва да бъдат установени от издателя му. В обжалвания акт действително липсва конкретизация на периода за който е определената такса, както и имота, за който тя е определена. В конкретния случай обаче този пропуск не се преценява като нарушение във формата на акта, изразяващо се в липсата на мотиви, тъй като видно от самия акт е, че той сочи като основание за издаването му, липсата на доброволно изпълнение по покана изх. № 332/13.04.09 г. Поканата се намира по делото (лист 16) и в нея се конкретизират годините, за които е определена таксата, размерът на таксата по години и размерът на лихвата, както и декларацията във връзка с имота по която, е определена въпросната такса. Поканата е получена от служител - Кирилова на "Арапя Ризорт" ЕАД. Тоест с получаването на обжалвания акт, жалбоподателят е бил наясно за кои години и за кой имот се отнася определената с него такса. В този смисъл основателно административният съд е преценил възражението на жалбоподателя за липса на конкретизация на периодите, за които е определена таксата като неоснователно. Правилно е прието от съда, че в акта е индивидуализиран собственика на имота, което е направено чрез посочване на името на дружеството, адреса му на управление и БУЛСТАТ. Необоснован е изводът на съда за материалната законосъобразност на акта, без съдът да изследва релевантни за спора обстоятелства. В обжалвания акт липсват мотиви, от които да се направи извод таксата за кои от услугите е определена. Налице е съдебна практика, която приема, че този пропуск в акта не пречка да се установят тези услуги посредством съдебно-икономическа експертиза. Административният съд не е изяснил въпроса - определената с обжалвания акт ТБО за кои от услугите е, включени ли са в установения размер за процесните години и таксите за обезвреждане на отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е следвало да постави задача на вещото лице, което след като съобрази решенията на общинския съвет Царево, с които са определени размерите на таксите за съответните години, отговори на въпроса възможно ли е изхождайки от размера на таксата по акта и периодите, за които тя е определена, от характера на имота и регламентирания начин за изчисляване на таксата за имотите от рода на процесния, да се посочи установената такса с обжалвания акт за кои услуги е определена и как е определена. Едва след като се установи за кои услуги е определената таксата, съдът възз основа на събраните по делото доказателства следва да прецени, доколко всяка една от тези услуги е предоставяна от общината за имота на жалбоподателя. В случай, че таксата е определена не според количеството на битовите отпадъци, съдът следва да изложи мотиви доколко са били налице предпоставките на закона - чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, допускаща определянето на таксата и по друг начин. Неправилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице, за да обоснове извода си, че услугата по сметоизвозване е предоставяна от общината чрез фирма "Чистота-98". Експертизата, направена от вещо лице е допустимо доказателствено средство по въпроси, за които съдът не разполага със специални познания. В конкретния случай обаче, за реалното изпълнението на услугата по сметоизвозване допустимото доказателствено средство са писмените документи -договора/и между фирма "Чистота-98" и Община "Царево", пътни листа за автомобилите, извършващи сметоизвозването, одобрена план-схема за разположението на съдовете за битовите отпадъци, които документи съдът има компетентността да прецени. Първоинстанционният съд е следвало да изиска представяне по делото на всички документи, на които се е позовала експертизата, за да може, да ги прецени непосредствено в това число и редовността им. Релевантен за спора е и въпросът - експлоатиран ли е през процесния период обекта, за който е определена таксата. Налице е съдебна практика, с която се приема, че за да е дължима таксата следва имотът да се експлоатира, т. е. от него реално да са генерирани битови отпадъци през съответния период. Този въпрос е останал неизяснен и необсъден от съда. От друга страна, таксата за битовите отпадъци се дължи от собственика на имота или от ползвателя при учредено вещно право на ползване - чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция. С касационната жалба са представени удостоверения от Държавна агенция по туризъм, в които е налице индиция, че към 28.10.08 г. собственик на различни обекти от ваканционното селище е "Ви Ем Консулт Интернешънъл" ЕООД. За да се определи, дали с акта правилно е посочено задълженото лице за ТБО, следва да бъде изяснен въпросът, имотът, за който е определена ТБО какво представлява, от колко обекта се състои и кой е собственикът на тези обекти през процесния период. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като постановено при неизяснени обстоятелства, който пропуск е и в резултат на нарушения, допуснати от съда при определяне на относимите и релевантни за спора факти и обстоятелства. Решението следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. За изчерпателност следва да се посочи, че представения с касационната жалба договор от 20.06.07 г. е ирелевантен за спора, тъй като със ЗМДТ не е предвидена възможност за освобождаване от заплащането на ТБО само поради факта, че за съответния имот, собственикът му е организирал извозването на отпадъците от него. В този смисъл не следва да се обсъжда и доказателствената стойност на представения договор. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд