Решение № 3681 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12341/2008 г.

Решение № 3681 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12341/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП и Мария Тодорова Четрокова, действаща като ЕТ " АМ - Мария Четрокова", гр. Смолян срещу решение № 824/23.07.2008 г. по ахд № 554/2007 г. на Административен съд - Пловдив, ХIV състав, с което е изменен ревизионен акт № 2160-471/1.02.2007 г. на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с решение № 322/2.04.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който за периода 1.01.2003 г. - 31.10.2003 г. е определен допълнително ДДС за внасяне в размер от 14 835, 00 лв. на 5539, 05 лв. и лихви от 4294, 95 лв. на 2256, 29 лв. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта му, с която са намалени определените за внасяне задължения по ЗДДС и лихви, което по своя характер представлява отмяна на описаната част от РА, с която за посочените данъчни периоди са определени ДДС за внасяне в размер на 9295 лв. и лихви 2038, 66 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - постановена в нарушение на материалния закон, иска отмяната и и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, не взима становище по другата касационна жалба. Касаторът - Мария Тодорова Четрокова, действаща като ЕТ "АМ - Мария Четрокова", гр. Смолян, обжалва решението в частта му, с която не е уважена жалбата и, срещу РА досежно определения ДДС за внасяне размер на 5539, 05 лв. и лихви 2256, 29 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - незаконосъобразна и необоснована и иска отмяна на спорната част от РА, както и присъждане на всички направени разноски. В писмено възражение и в съдебно заседание страната изразява становище за неоснователност на другата касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" и неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел, че с РА незаконосъобразно е доначислен ДДС в размера над 5539, 05 лв. до 14 835 лв. на основание чл. 82, ал. 1 и 2 от ЗДДС (отм.) поради констатирани липси на мая, тъй като липсващите количества мая са по-малко от установените с 4450 кг., дадени на консигнация на ЕТ "Мак - Младен Касабов", с 1200 кг. дадени на консигнация на ЕТ "Рос - си", с 2500 кг. - на ЕТ "Рифат Одаджиев" и 700 кг. - на ЕТ "Салих Кехайов". Тези изводи на съда са подкрепят от приетите по делото, намиращи се в ревизионната преписка и неоспорени консигнационни договори, приемо - предавателни протоколи, съдебно - счетоводна експертиза, частично кредитирана от съда, установени стокови наличности в слада на жалбоподателката по протокол № 1544888/26.01.2004 г. на ТДД - Смолян. Изводите на съда са обосновани и кореспондират с направения комплексен анализ на всички събрани и относими по делото доказателства. Липсата на счетоводни записвания за част от описаните по - горе сделки не е причина да се приеме, че те не са извършени, след като всички останали доказателства сочат обратното. Причината за неоспорване на договорите от страна на данъчните органи е ирелевантна - същите са приети и се намират по делото и след като не са оспорени, изводите на съда относно установените факти са в съответствие със събраните по делото доказателства. Непроверяването на част от доказателствата от данъчните органи по време на ревизията и насрещните проверки не може да бъде причина тези доказателства да не бъдат кредитирани от съда. Поради установяване на местонахождението на описаните по горе количества мая, дадени на консигнация на други лица, същите не представляват "липси" по смисъла на чл. 82 от ЗДДС (отм.), върху които се начислява ДДС по реда на този текст. Разгледана по същество касационната жалба на Мария Тодорова Четрокова, действаща като ЕТ "АМ - Мария Четрокова" е неоснователна. За да постанови обжалваната от тази касаторка част от съдебното решение, съдът е приел че данъчните органи не са допуснали твърдените от касаторката съществени процесуални нарушения. Данъчните органи правилно са преценили, че към ревизирания данъчен период са били налице липси в размер на 19 939 кг. и за тях законосъобразно на основание чл. 82, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е начислен ДДС в размер на 5539, 05 лв. По - късното възобновяване на ревизионното производство след отпадане на причината за спирането му не представлява непосредствено възобновяване по смисъла на чл. 70, ал. 4 ДПК (отм.), който е бил действащо право към 2005 г., но допуснатото нарушение на процесуалните правила от данъчните органи в случая не е съществено, тъй като общата продължителност на ревизията и без приспадане на периода на спиране не надвишава максималния срок по чл. 114 ДОПК. Освен това даже и да беше приел, че е съществено процесуално нарушение, при отмяна на РА на това основание, АС на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК е длъжен да реши дело по същество - да определи размера дължим данък. Частичното некредитиране на заключението на вещото лице е мотивирано със съпоставката с други доказателства - фактури, писмени обяснения на трети лица по чл. 57 ДОПК, поради което е обосновано и в съответствие със съдопроизводствените правила. Извършените продажби на мая през 2004 г. са неотносими към ревизираните данъчни периоди 01.01.2003 г. - 31.10.2003 г. и правилно не са обсъдени от съда. Следва да се отбележи, че съдът не е постановил отхвърлителен диспозитив по отношение на тази част от жалбата, но липсва подобно оплакване в касационната жалба. Предвид изложеното решението не страда от изтъкнатите от касаторите пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция разноски не следва да се присъждат на никоя от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а " отделение