Решение № 5733 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9131/2015 г.

Решение № 5733 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9131/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Спас Миланов Генев от с. Злокучене, община Септември, област Пазарджик, против решение № 369/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 263/2015 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № П-462-А/02.02.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Септември. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения в касационната жалба, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" гр. Септември, оспорва жалбата чрез пълномощника адв. Пламен Стоилов, преупълномощен от адв. Ивана Колева, като излага подробни съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Спас Миланов Генев против заповед № П-462-А/02.02.2015 г. на директора на дирекция "СП" гр. Септември за спиране на месечната социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ за срок от два месеца, на основание чл. 12, ал. 5 ППЗСП. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, в предписаната от закон форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Приел е за установено, че съгласно договор между община Септември и дирекция "СП" гр. Септември, общината се е задължила да разработи и предложи на дирекцията програма за извършване на обществено полезни дейности по обекти от лицата, имащи право на месечно социално подпомагане, като за целта от кмета на с. Злокучене са изготвени графици за разпределението по обекти и работно време на лицата, наети на работа за отработване на помощи. От графика за месец ноември 2014 г. е установено, че работата е следвало да се извършва от 11.11.2014 г. до 28.11.2014 г., тоест 14 дни в месеца по 4 часа от 8 до 12 часа с място на работа с. Злокучене и вид работа - хигиенизиране на улиците, като жалбоподателят е бил разпределен за почистване на улица "Четвърта". Въз основа на показания на служителите на дирекцията "СП", които са извършили проверката, съдът е приел за установено, че на 25.11.2014 г. жалбоподателят не е бил на работното място - улица "Четвърта" в с. Злокучене, което обективира отказа на същия да полага обществено полезен труд. Обжалваното съдебно решение е неправилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № П-462-А/02.02.2015 г., издадена от директора на дирекция "СП" гр. Септември, на основание чл. 28, ал. 1, вр. чл. 32, ал. 2, т. 1 ППЗСП, е спряна месечната социална помощ по чл. 9 ППЗСП на Спас Миланов Генев за периода от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г., отпусната със заповед № П-462/31.01.2014 г. по молба - декларация с вх. № П-462/23.01.2014 г. Като мотиви на заповедта е изложено, че при извършена проверка за установяване на действителната заетост на лицата по чл. 12, ал. 1 ППЗСП на 25.11.2014 г. от социални работници на дирекция "СП" гр. Септември - Йорданка Церовска, Христина Спасова и Дафинка Печалова е установено, че Спас Миланов Генев не е полагал обществено полезен труд на работното си място, съгласно график за м. ноември 2014 г., изготвен от кмета на с. Злокучене, община Септември. Посочено е, че отпуснатата му месечна помощ на основание чл. 9 ППЗСП се спира за първи път на основание чл. 2, ал. 5 ППЗСП за периода от 01.11.2015 до 31.12.2014 г. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД-07-44/19.03.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Пазарджик. От фактическа страна по делото е установено, че на 25.11.2014 г. в с. Злокучене, община Септември е извършена проверка от служители на дирекция "Социално подпомагане" гр. Септември във връзка с полагане на общественополезен труд по чл. 12 ППЗСП от безработни лица, които получават месечна социална помощ по реда на чл. 9 ППЗСП, като за извършената проверка е съставен констативен протокол от същата дата. В този протокол в табличен вид са вписани данни относно лицата, които са били разпределени за полагане на общественополезен труд, като са отразени трите им имена, ЕГН, място на полагане на труда - означение на улица в населеното място, както и отбелязване дали лицето е полагало или не "ОПТ" /вероятно абревиатурата е за означаване на "обществено полезен труд"/. В този списък под номер 71 фигурира Спас Миланов Генев с отбелязване, че не полага ОПТ на ул. "Четвърта". Като доказателство по делото от административния орган е представен документ, озаглавен "График за разпределението на обекти и работно време на лицата, наети на работа, отработване на помощи 14 дни по 4 часа с. Злокучене за месец ноември от 11 до 28.11.2014 г. " с изх. № 10-330/12.11.2014 г., в който жалбоподателят фигурира под номер 5; в графика е посочен обект "Ул. "Четвърта" и работно време от 8.00 до 12.00 часа. Въз основа на тези доказателства и установените с тях обстоятелства е издадена обжалваната пред съда заповед. От правна страна, в чл. 12, ал. 1 ППЗСП е предвидено, че безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б ЗСП, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности, а в ал. 2 е предвидено, че лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно. Според чл. 12, ал. 5 ППЗСП, при отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца, считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът, а според ал. 6 от същия член, при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок две години. В чл. 12, ал. 7 ППЗСП са предвидени различни обстоятелства, при чието наличие не се прилагат изискванията по ал. 1 - 6. Предвид данните за осъществените процесуални действия в хода на административното производство и събраните доказателства, необосновани и неправилни са изводите на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед е издадена с съответствие с административнопроизводствени правила и материалния закон. Заповедта, с която се спира изплащането на месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП представлява индивидуален административен акт и затова за издаването й на общо основание са приложими правилата на Административнопроцесуалния кодекс. В случая са допуснати нарушения на изискването по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на засегнатото лице за започване на административното производство, което е започнало по инициатива на административния орган и на изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в административното производство, както и да изрази становище и да направи искания и възражения. Допуснато е също нарушение на процесуалното правило по чл. 35 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са оказали влияние върху съдържанието на акта. При положение, че административният орган беше спазил посочените процесуални правила, би достигнал до други изводи от фактическа и правна страна и затова нарушението на административнопроизводствени правила в случая е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Наред с това, заповедта не съответства и на материалния закон, тъй като не е доказано от административния орган, че лицето, което получава социална помощ, е отказало да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 1 ППЗСП. Изводът, че лицето е отказало да полага обществено полезен труд не се обосновава от доказателствата по делото. От съдържанието на констативния протокол от 25.11.2014 г. се установява единствено, че на тази дата, по време на проверката, жалбоподателят Спас Миланов Генев не е полагал обществено полезен труд на улица "Четвърта" в с. Злокучене. В протокола не е посочено времето на проверката, а според представения график за отработване, същият е следвало да работи от 8.00. до 12.00 часа. Това обстоятелство не е установено и при разпита на свидетелите по делото - служителките в дирекция "СП" - гр. Септември Йорданка Церовска и Христина Спасова, които са участвали при проверката и са съставили констативния протокол. На следващо място, дори и да се приеме, че жалбоподателят действително не е присъствал на посоченото място, това не обосновава извода, че същият е отказал да полага общественополезен труд, тъй като в административното производство не е направена преценка дали по отношение на това лице не е налице някое от относимите за него обстоятелства, предвидени в чл. 12, ал. 7 ППЗСП като изключващи приложението на разпоредбите на чл. 12, ал. 1- 6 ППЗСП. На трето място, дори и да се приеме, че лицето не се е явило на работа по утвърдения график за 1 ден, а нормативното изискване по чл. 12, ал. 1 ППЗСП е за отработване на 14 дни по 4 часа, то изводът за неизпълнение на това изискване, респективно - че лицето е отказало да полага общественополезен труд, е неправилен. Следва изрично да се отбележи, че съгласно чл. 170, ал. 1 АПК административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Такова доказване не е проведено в случая. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят следва да опровергае наличието на основание за издаване на акта. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Разноски за производството не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение