Решение № 10951 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8058/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. В. Л. от гр.Пловдив,[адрес] против Решение 5619 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 370 по описа за 2025 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Решение 2153-15-20/05.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив,с което е потвърдено разпореждане [номер]/21.11.2024г на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.В. с.з. не явява и не се представлява. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Пловдив, при редовно призоваване, не изпраща представител,като взима становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на М. Л. против Решение 2153-15-20/05.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив,с което е потвърдено разпореждане [номер]/21.11.2024г на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл.75 ал.4 КСО от датата на подаване на заявлението.Претенцията на касатора в административното и съдебното производство е началната дата на отпускане на правото на пенсия за инвалидност да е не решението на ТЕЛК ,което определя 81% ТНР- 17.06.2024г,а първоначалното й освидетелстване- 15.09.2016г. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: С Експертно решение /ЕР/ 2523/119/30.06.2016г. ТЕЛК при МБАЛ "Пловдив" АД определя 11 % ТНР за М. Л. - вид и степен на увреждане, в което е определена дата на инвалидизиране от 14.03.2016 година. Със следващо ЕР 0191/007/13.01.2017 г. ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив" АД определя 23 % ТНР, както и нова дата на инвалидизиране - 15.09.2016 г. Това експертно решение отново е обжалвано пред НЕЛК, която от своя страна излиза с решение 0074/019/05.02.2018 г., с което потвърждава определените с ЕР 0191/13.01.2017 г. дата на инвалидизиране и процент трайно намалена работоспособност. Било е постановено ЕР 2452/149/10.09.2020г., с което се определя 20 % ТНР С ЕР 90244/13/18.01.2024 г. ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив" АД определя 40% ТНР с дата на инвалидизиране 15.09.2016г. С ЕР 93799/169/07.10.2024г. ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД определя 81% ТНР на М. Л., след преосвидетелстване, както и срок за нея - 01.10.2026г, с което ЕР за касаторката възниква право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, доколкото чл. 72 КСО урежда, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Със заявление вх. 2112-15-3439/29.10.2024г. касаторът е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приложила ЕР на ТЕЛК 93799/169/07.10.2024г., с което при преосвидетелстване са й определени 81% ТНР вид и степен на увреждане, с дата на инвалидизиране - 15.09.2016 г., срок на инвалидност до 01.10.2026 г. С Решение 16113/801/05.11.2024 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив е потвърдила ЕР на ТЕЛК 93799/169/07.10.2024 г.Експертното решение 93799/169/07.10.2024г. е получено лично от касаторката Л., която в законоустановеният срок по чл. 94, ал. 3 от КСО е подала заявление за пенсия /на 29.10.2024г./, като от ТП на НОИ е била извършена преценка, че пенсията следва да се отпусне от 17.06.2024 г. - датата на подаване от лицето на заявление - декларация до ТЕЛК за преосвидетелстване. С разпореждане [номер]/Протокол 01445 от 21.11.2024г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 90а от КСО на Л. е отказано отпускане на социална пенсия за инвалидност, тъй като със същото разпореждане е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По отношение на претенцията на Л. за отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от датата на инвалидизиране, органът е приел, към 15.09.2016 г. лицето не е отговаряло на условието за наличие на 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност. Касаторката е изпълнила условието на разпоредбата на чл. 72 от КСО с издаването на ЕР на ТЕЛК 93799/169/07.10.2024 г., поради което органът счита, че моментът, от който се дължи пенсията е 17.06.2024г.Изводите на органа по осигуряването са потвърдени при обжалването по административен ред. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспореният административен акт съдържа всички фактически и правни основания за издаването им. Съгласно чл.94, ал.3 от КСО, извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. С оглед посочената правна норма касаторът би имал право на отпускане на инвалидна пенсия от датата на инвалидизиране само ако е подал заявлението си в едномесечен срок от изтичане на срока, в който той е имал право да оспори ЕР на ТЕЛК, т.е. считано от 17.06.2024г, а датата на първоначално установяване на заболяване, което води до трайно намалена работоспособност не е релевантна до достигането на определения процент съгласно разпоредбата на чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, а според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. В конкретния случай по делото безспорно е установено, че касаторът е подал заявление в рамките на едномесечния срок по смисъла чл.94, ал.3 от КСО, поради което пенсията правилно е отпусната от датата на освидетелстването- 17.06.2024г от ТП на НОИ Пловдив.Неоснователни са доводите на касатора,че инвалидната пенсия следва да се отпусне от датата на първоначалното освидетелстване 15.09.2016г,доколкото към онзи момент органите на медицинската експертиза са определили процент на ТНР -11%,който е недостатъчен съгласно чл.72 от КСО за отпускане на пенсия за инвалидност.Едва с надхвърлянето на този процент -към 17.06.2024г за касатора е възникнало това право и правилно пенсията е отпусната от тази дата. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно направено за това искане на ответника по касация- ТП на НОИ Пловдив се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 200 лв съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,която сума касатора следва да бъде осъден да заплати. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,