Решение № 5149 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11571/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. 28123/11.01.2024 г. от М. Н. К., подадена срещу решение 18651 от 02.10.2024 г. по адм. дело 5806 по описа на АССГ за 2024 г, с което се отхвърля като неоснователна жалбата на касаторката срещу отказ на ректора на Великотърновския университет Св. св Кирил и Методий (ВТУ), обективиран в писмо с изх. УП-10-1181/15.12.2022 година. Навежда доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради противоречието му с материалния закон. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Ректорът на ВТУ представя отговор на касационната жалба, като излага подробни аргументи за нейната неоснователност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът по делото дава заключение, че оспорваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в цялост. След като взе предвид доводите на страните и приетите от първоинстанционния съд факти и обстоятелства поотделно и в своята съвкупност, съдът намира следното: Производството пред АССГ е било образувано вследствие на решение 6801/04.06.2024 г., постановено по адм. д. 11119/2023 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, с което е отменено решение 5352/09.08.2023 г., по адм. д. 1501/2023 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на М. К. срещу отказ за издаване на нови дипломи за образователно-квалификационни степени "Бакалавър" и "Магистър", обективиран в писмо с изх. УП-10-1181/15.12.2022 г. на ректора на ВТУ. В мотивите на горепосоченото отменително решение на Върховния административен съд са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да извърши цялостна преценка на обжалвания административен акт на основанията по чл. 146, т. 3 АПК, както и да установи кога е започнало административното производство, предвид на обстоятелството, че заявлението е подадено на 19.12.2022 г., а обжалваният акт е постановен на 15.12.2022 г., тоест преди започване на административното производство. Наред с това ВАС е посочил в горепосоченото решение, че не са събрани доказателства за реда, определен в правилника на ВТУ, към които препраща Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища и съответно не може да бъде извършена дължимата проверка за законосъобразността на акта. В жалбата, с която е инициирано първоинстанционното производство, се твърди, че М. К. има две дипломи от ВТУ за завършена бакалавърска степен, специалност "Социални дейности" от 2006 г. и за завършена магистърска степен, специалност "Психология" от 2009 г, които са издадени на името на М. Н. К.. Сочи се, че с решение по гр. дело 15482 от 2022 г. на Софийски районен съд на основание чл. 73 във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 8, предложение първо от Закона за гражданската регистрация е допусната промяна на данните в гражданското състояние в съставния акт за раждане относно [заличен текст] на касаторката от [заличен текст] на [заличен текст], и в тази връзка е извършена промяна на единния граждански номер и собственото, бащиното и фамилното й име от М. Н. К. на М. Н. К.. Според жалбоподателката, на основание горното съдебно решение ректорът на ВТУ следва да издаде нови дипломи, в които да фигурират променените лични данни. Поддържа, че дори и да й се издаде удостоверение по чл. 18 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистър на населението във връзка с чл. 24 от Закона за гражданската регистрация, то това удостоверение има удостоверителна сила само и единствено по отношение на имената на лицето и не може да свидетелства за променения [заличен текст] на лицето. Счита, че така мотивиран отказът единствено с разпоредбата на чл. 4б от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, не е съобразен с практиката на ЕСПЧ и със стандартите на правото на личен живот по чл. 8 ЕКПЧ, тъй като жалбоподателката е принудена да разкрива лична информация относно [заличен текст] на трети лица и в множество случаи пред работодателя, когато представя дипломата си за висше образование. От своя страна административното производство пред ректора на ВТУ е било образувано въз основа на подадено заявление по електронната поща на ВТУ на 04.12.2022 г., с което жалбоподателката е поискала от ВТУ да й се издадат нови дипломи, на основание влязло в сила съдебно решение на 28.10.2022 г., постановено по гр. дело 15482/2022 г. на Софийски районен съд, с което е извършена промяна в [заличен текст], имената и ЕГН-то. Към заявлението са приложени удостоверение за верен ЕГН и удостоверение за идентичност на лице с различни имена. По делото е представено заявление до ректора на ВТУ с вх. ФО-1-35899/19.12.2022 г. с искане за преиздаване на нови дипломи, поради извършена промяна в данните за гражданско състояние в акта за раждане на жалбоподателката, респективно официалните ѝ документи за самоличност (лична карта). Горепосоченото административно производство е приключило с оспореното писмо с изх. УП -1-1181/15.12.2022 г на ректора на ВТУ, с което са отказани да се да издадат нови дипломи на жалбоподателката по подаденото от нея заявление по електронната поща на ВТУ на 04.12.2022 г. и с писмо на 19.12.2022 г. за преиздаване на диплома за завършена бакалавърска степен, редовна форма на обучение "Социални дейности" и диплома за завършена магистърска степен, задочна форма на обучение, "Психология ". За да постанови горния отказ ректорът се е мотивирал с разпоредбата чл. 4б от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, съгласно която нова диплома се издава единствено в случаите на установяване на техническа грешка, каквато не е налице в случая. От своя страна, първоинстанционният съд е установил като безспорно обстоятелството, че на лицето М. Н. К. са били издадени две дипломи от ВТУ - първата през 2006 г. за завършена образователно-квалификационна степен "бакалавър" по специалност "Социални дейности", а през 2009 г. - и за завършена образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Психология", както и че в двете дипломи са посочени името М. Н. К. и съответно неговия ЕГН. Безспорно е било установено, че вследствие на влязло в сила решение 11929/28.10.2022 г. по гр. дело 15482/2022 г. на Софийски районен съд е допусната промяна на данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане 1072 от [дата] на М. Н. К., а именно: в [заличен текст] на лицето от [заличен текст] на [заличен текст], със съответстващ на [заличен текст] ЕГН и сменени имена от М. Н. К. на М. Н. К.. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбата срещу отказа на ректора на ВТУ е допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване пред съда индивидуален административен акт и от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера засегната неблагоприятно, а оспореният акт е валиден и законосъобразен. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - ректорът на Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий", в кръга на правомощията му, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 14 от Закона за висшето образование (ЗВО) и Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища и при спазване на изискуемата от закона форма. По същество АССГ е приел, че съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи (Наредбата) дипломата за завършена образователно-квалификационна степен се издава от съответното висше училище, като в чл. 4 от Наредбата са изброени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в дипломата и сред които са имената съгласно документ за самоличност, ЕГН, дата и място на раждане, гражданство и снимка, заверена с печата на висшето училище. С разпоредбата на чл. 4б, ал. 1 от Наредбата в приложимата й редакция се предвижда, че нова диплома може да бъде издадена единствено при установяване на технически грешки, допуснати в нея, по ред, определен в правилника на висшето училище. След като е взел предвид горепосочените разпоредби, първоинстанционният съд е счел, че съдебното решение не е сред кръга на изброените случаи, при които може да се издаде нова диплома. Според него, съдебното решение е основание да се впишат настъпилите с него промени в данните за гражданското състояние на лицето в съставените актове за гражданско състояние на лицето - чл. 74 от Закона за гражданска регистрация, но не и в издадените вече дипломи за висше образование. Аргументирал е, че законодателят е допуснал при настъпване на определени обстоятелства промяна в съдържанието на удостоверителните документи по гражданското състояние, но не и за издаването на нова диплома, тъй като същата удостоверява, че едно лице е придобило определена образователно-квалификационна степен по определена специалност при изпълнението на определени предпоставки (изпълнени всички задължения по учебния план на съответната специалност), които данни не се променят, освен в случаите на допусната техническа грешка в тях. Посочил е, че смяната на имената на едно лице не може да се охарактеризира или приравни като техническа грешка по смисъла на Наредбата, тъй като няма отношение към съдържанието и същността на дипломата като удостоверителен документ. Наведени са и подробни доводи от АССГ, че ако законодателят действително е искал и целял да се издават нови дипломи при промяна в личните данни на лицата е щял изрично да го уреди. Поради тази причина е посочил за пълнота на изложението, че жалбоподателката М. К. разполагала с удостоверение за верен ЕГН и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, които могат да ѝ послужат при необходимост. При така приетото от него в мотивите на оспорвания съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. К. като неоснователна. Решението е валидно и допустимо. Доколкото в касационната жалба са направени оплаквания единствено за материална незаконосъобразност на решението на АССГ, настоящият съдебен състав дължи произнасяне само по отношение на този порок по силата на чл. 218, ал. 1 АПК. Предвид това обстоятелство, при преценка на първоинстанционното решение за съответствието му с материалния закон, настоящият съдебен състав намира същото за правилно. Това е така, защото: Съгласно чл. 7 ЗВО висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет. Както бе споменато по-горе във връзка с приложението на тази разпоредба, е приета с ПМС 215 от 12.08.2004 г. Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, който е в сила от 27.08.2004 година. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3 от Наредбата дипломата следва да съдържа задължително данните, идентифициращи притежателя на дипломата, а това са имената съгласно документ за самоличност, ЕГН (личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност), дата и място на раждане (град, село, област, държава), гражданство. Видно е, че в настоящия случай ВТУ е издал диплома, с която е удостоверил, че лицето, което е завършило висшето си образование (висшите си образования), е М. Н. К.. Съдебното решение, постановено от СРС, с което се допуска [заличен текст] на касаторката в актовете за гражданско състояние от М. Н. К. на М. Н. К. е факт, който следва по време издаването на процесните дипломи. Именно поради тази причина, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е аргументирал, че не е налице техническа грешка при издаването на последните, поради което не би могла да се приложи нормата на чл. 4б, ал. 1 от Наредбата, според която нова диплома може да бъде издадена единствено при установяване на технически грешки, допуснати в нея, по ред, определен в правилника на висшето училище. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касаторката, че отказът на ректора на ВТУ противоречал на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и по-конкретно на правото на личен живот, закрепено в чл. 8 от нея. Съгласно чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧОС всеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията. Неколкократно Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал възможност да тълкува какви са задълженията на държави-членки по ЕКПЧ при осигуряването на защитата на правото на личен живот (в това число и при [заличен текст]). В осъдителните решения срещу България Y.T. v. Bulgaria и P.H. v. Bulgaria EСПЧ е постановил изрично, че отказът на националните власти да признаят правно [заличен текст] на жалбоподателя, без да предоставят уместни и достатъчни причини и без да обясняват защо е било възможно да се признае идентична [заличен текст] в други случаи, представлява неоправдана намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на личния му живот . А в т. 68 от решение Hämäläinen v. Finland, ЕСПЧ е изяснил подробно, че съгласно чл. 8 от ЕКПЧОС, държавите са длъжни, в съответствие с техните положителни задължения по член 8, да признаят [заличен текст], претърпяна от [заличен текст] чрез, наред с другото, възможността да се променят данните, свързани с тяхното гражданско състояние, и произтичащите от това последици . Видно е в настоящия случай, че Република България е осигурила третирането на касаторката като [заличен текст], доколкото е била допуснатата от СРС смяна на [заличен текст] в актовете за гражданско състояние. В този смисъл, правото на личен живот е гарантирано, доколкото държавата, а и всеки правен субект следва да се съобразява с извършената промяна в актовете за гражданско състояние на касаторката. Последното обаче не значи, че всеки издаден официален документ (в това число и процесните дипломи), в който фигурират предходните имена на касаторката следва да бъдат променян въз основа на настъпилата промяна в актовете за гражданско състояние. Това е така, защото: Макар процесните дипломи да са официални документи, те не са актове за гражданско състояние съгласно чл. 34, ал. 1 ЗГР. Докато първите представляват официални удостоверителни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение на констатацията на органа, който я издава от името на учебното заведение, че лицето, вписано в нея, е придобило съответната образователна степен вследствие на изпълнение на нормативно предвидените изисквания за това арг. от чл. 179 ГПК вр. с чл. 7, ал. 1 ЗВО вр. с чл. 4, ал.1 от Наредбата, а също и чл. 133, ал. 1 ЗПУО, то вторите се ползват с материална доказателствена сила по отношение на гражданскоправния статус на лицата (техните правноиндивидуализиращи белези имена, дата и място на раждане, пол, гражданство и ЕГН, дали същите са в брак и дали е настъпила смърт). Макар да може да бъде направено житейско предположение, че имената, инкорпорирани в процесните дипломи, принадлежат на лице от [заличен текст], а не на лице от [заличен текст] (в [заличен текст]), това обстоятелство само по себе си не може да обуслови нарушение на правото на личен живот, именно защото дипломите нямат правно значение (удостоверителна сила) за гражданскоправния статус на техните притежатели. Доколкото това е така, това е и причината, поради която в позитивното ни право е допусната възможност на лица със сменено име/сменени имена да бъде издадено удостоверение за идентичност на лице с различни имена по силата на чл. 18, ал.1 от Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Следва да се има предвид за пълнота на изложението, че подобно удостоверение се издава независимо от основанието, поради което е сменено съответното/ите име/имена, било то в следствие на сключен граждански брак от страна на лицето съгласно чл. 12 СК или поради промяна на неговите имена по реда на чл. 19 ЗГР. С оглед на което, касаторката би могла да се легитимира като реален притежател на процесните дипломи пред всяко едно лице, в това число и пред всеки държавен орган, доколкото, съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от горепосочената Наредба, удостоверението за идентичност има материална доказателствена сила по отношение на констатацията на длъжностното лице, издало удостоверението, че лицето, вписано в удостоверението за идентичност, фигурира в регистрите за гражданско състояние, но под различни имена. Предвид изложените мотиви решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила като законосъобразно постановено. При този изход на делото, разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат присъдени на основание чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Великотърновския университет в общ размер от 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение