Решение № 5042 от 11.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 313/14.07.2022 г. на Административен съд (АС) Стара Загора постановено по адм. дело 154/2022 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г., изх. 02-240-2600/12759 от 09.12.2021 г. (УП, УП изх. 02-240-2600/12759 от 09.12.2021 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че УП е постановено при липса на конкретно фактическо основание. В тази връзка сочи, че съдът не е обсъдил представените от административния орган писмени документи, както и становището му, представено още преди насрочване и провеждане първото по делото заседание. Писменото становище и обективираните в него изводи по никакъв начин не са отнесени от съда към конкретния случай. Подробно излага, защо е отказано подпомагане на земеделския производител заявените площи не са попаднали в одобрения със Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2019 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Поради тази причина е установена общо 4,96 ха наддекларирана площ. Подробно разяснява отразеното в колоните на УП. Сочи, че съдът нито е решил въпроса по същество, нито е изпратил преписката на административния орган със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Василева. Ответникът по касация ЕТ М.-М. Минчев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя писмени бележки и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Тончева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: Със Заявление 24/140619/14423 от 01.05.2019 г. ЕТ М.-М. Минчев е заявил плащане по мярка 11 Биологично растениевъдство за 16 парцела от обща 17 парцела, за които е подал и заявление за подпомагане по схеми за директни плащания на площ. На заявлението са извършени всички административни проверки по чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), резултатите от които са представени в процесното УП изх. 02-240-2600/12759 от 09.12.2021 г. Съдът е посочил, че от депозираното от ответника писмено становище се установявало, че при административните проверки е установена наддекларирана площ в размер на 4,96 ха, която представлява 37,49 % от заявената за подпомагане площ. В табличен вид в становището са описани установяванията на ответника. В рамките на съдебното дирене съдът е изслушал и приел съдебно техническа експертиза (СТЕ), която е потвърдила констатациите относно размера на площите от конкретно заявени за подпомагане парцели, които не попадат в одобрения със Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и ходите специализиран слой Площи, допустими за подпомагане. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че УП изх. 02-240-2600/12759 от 09.12.2021 г. е издадено от компетентен орган, но при липса на конкретно фактическо основание, което се заявява за първи път в писменото становище таблицата за резултатите от административните проверки в ИСАК, извършени по чл. 37 ЗПЗП. Изложил е съображения, че данни за резултатите от тези проверки не се съдържат в документите по административната преписка и по специално в резултатите от извършените автоматизирани проверки на данните по заявлението, като е приел за неоснователно възражението на ответника за обратното. Решението е правилно при следните допълващи мотиви. Правилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при липса на описано конкретно фактическо основание за издаването му, което е пречка за проверка на материалната законосъобразност на оспореното УП. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен. Вярно е посоченото от решаващия съд, че фактическите основания за издаване на процесното УП са посочени в становището на ответника, което е депозирано след подаване на жалбата. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта е нарушение на формата на административния акт, тъй като не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на УП изх. 02-240-2600/12759 от 09.12.2021 г. не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е отказано подпомагането. В таблицата на стр. 3 от УП Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство се установява, че е установена наддекларирана площ в размер на 4,96 ха. Липсва описание на заявените парцели, размер на декларирана и установена площ за процесното направление за всеки един от тях, причината за разликата между установената и декларираната площ, възприета от АО като наддеклариране. Няма препращане към Заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2019 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели, в каквато насока са твърденията на касатора. От депозираното от ответника становище пред първоинстанционния съд и от изложеното в касационната жалба се установява, че причина за приемането на наддекларирани площи е, че заявени площи не попадат в окончателен специализиран слой Площи допустими за подпомагане за кампания 2019 г. Такива фактически позовавания в УП липсват. Липсват и в други документи предхождащи издаването на административния акт, които са част от административната преписка. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.) е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на както на правни, така и на фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. Становището на ответника изх. 02-240-2600/12759#3 от 28.02.2022 г., макар и изпратено преди първото по делото заседание, не попада в приложното поле на посоченото по-горе тълкувателно решение. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да се допълни, като делото като преписка се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решенията, предвид чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като спорът не може да бъде решен по същество от съда. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер 1120 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 14.09.2022 г. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия бланкетното възражение за прекомерност на ответника е неоснователно и не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение