Решение № 3783 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 142/2012 г.

Решение № 3783 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 142/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производство по делото е образувано на основание чл. 239, т. 1 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на ЕТ "Огито - Огнян Александров" от град Варна, с направено искане да се допусне отмяна на влязлото в сила решение № 14662/10.11.2011 г., постановено по адм. дело № 9560/2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение по адм. дело № 1182/2010 г. на Административен съд град Варна, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на молителя срещу заповед № ДК-02-ВН-40/30.03.2010 г. на началника на РДНСК - град Варна - Североизточен район. В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради наличие на нови обстоятелства, които са от съществено значение за спора и не са били известни на страната към датата на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Ответникът - началникът на РДНСК - Североизточен район на град Варна, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Ответниците - министърът на регионалното развитие и благоустройството и ЕТ "Сентерето - Страхил Дермеджиев" град Варна не са взели становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на искането за отмяна намира, че е направено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, въпреки че е положила дължимата се грижа за водене на процеса. В случая тези изисквания на приложимата законова норма не са налице. Като нови обстоятелства и нови писмени доказателства се сочат: 1. Заповед № РД-08-7706-3/07.01.2008 г. на Областния управител на Варненска област, с която е разпоредено на кметовете на общини във Варненска област, на които е възложено управление на имоти - държавна собственост и на всички ФЛ и ЮЛ - ползватели и наематели на имоти - държавна собственост, да почистват натрупания сняг над частите от сградите, които излизат пред фасадните плоскости, както и да възложат извършване на технически експертизи за обследване на потенциално опасни части на сградите; 2. скица на сграда № 31436/29.11.2011 г. в имот с идентификатор 10135.1503.43 със застроена площ от 471 кв. м с предназначение "сграда за търговия" и 3. извлечение от регистъра за актове на имоти общинска собственост, съгласно което земята на имот, находящ се на ул. "Дрин" № 59 в град Варна е актувана като частна общинска собственост през 2002 г. За така представените доказателства молителят твърди, че същите представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и обосноват нови факти, които са от съществено значение за делото и не му били известни в хода на съдебното производство. С решение от 11.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1182/2010 г. на Административен съд град Варна е отхвърлена жалбата на ЕТ "Огито - Огнян Александров" срещу заповед № ДК-02-ВН-40/30.03.2010 г. на началника на РДНСК - град Варна - Североизточен район, с която е разпоредено на жалбоподателя на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ да премахне незаконен строеж, представляващ "Пристройка към едноетажна масивна сграда /магазин/, находящ се в град Варна, ул. "Дрин" № 59, разположен в УПИ I, кв. 350 по плана на 10 микрорайон на града, отреден "за жилищно строителство, магазини и паркиране". Съдът е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, тъй като жалбоподателят е реализирал обектът, чието премахване е разпоредено, който представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - пристройка към съществуващата сграда /магазин/, обособена чрез затваряне на пространството под козирката с конструкция от метални колони, трайно закрепени в бетонната площадки и монтирана алуминиева дограма със стъклопакет между колоните. Пространството под козирката с площ от 75 кв. м е приобщено към монолитно изградения магазин. Прието е, че с оглед характеристиките на обекта, които са дадени и в заключението на вещото лице, обектът следва да се квалифицира като строеж. За същия не е издадено разрешение за строеж, не е одобрен проект, както и не е отстъпено право на строеж върху държавна земя в полза на ЕТ "Огито - Огнян Александров". Незаконният строеж е извършен от молителя в настоящето производство през 2008 - 2009 г., поради което не е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е оставено в сила с решение по адм. дело № 9560/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и не обосноват нови факти, които са от съществено значение за делото и не са били известни на страната в хода на съдебното производство. Не е било спорно по делото, че земята, върху която молителят е реализирал строежа не е негова собственост, поради което е ирелевантно за правния спор дали същата е държавна или общинска, както и дали е налице промяна на собственика й - от държавата в общината. На второ място, неотносими към предмета на спора са определените със заповед № РД-08-7706-3/07.01.2008 г. на Областния управител на Варненска област, задължения за кметовете на общини във Варненска област, на които е възложено управление на имоти - държавна собственост и на всички ФЛ и ЮЛ - ползватели и наематели на имоти - държавна собственост да почистват натрупания сняг над частите от сградите, които излизат пред фасадните плоскости, както и да възложат извършване на технически експертизи за обследване на потенциално опасни части на сградите, тъй като правният спор по делото касае въпросът дали извършения от молителя строеж има характер на такъв по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ и дали е извършен законно. Ирелевантно за спора по делото е и твърдяното обстоятелство, че съгласно представената скица козирката на процесната сграда се включва в застроената площ на същата, което не е било известно на решаващия съд. Този факт не променя правните изводи на съда, както и фактите по делото, установяващи по безспорен начин, че вместо укрепване на козирката на сградата, молителят е реализирал пристройка към съществуващ масивен магазин, която е функционално свързана с него и са извършени монолитни строителни работи. Предвид на изложеното, не е налице основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и искането за отмяна на влязлото в сила решение като неоснователно следва да се отхвърли. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК