Решение № 15580 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2009 г.

Решение № 15580 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5176/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от "Свинекомплекс Бръшлен" - АД - с. Бръшлен, общ. Сливо поле, обл. Русе касационна жалба чрез изп. директор и представляващ дружеството Димитър Велков Димитров срещу решение № 255 от 19.02.09 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1577/08 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 18001029/11.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, в обжалваната му част, потвърдена с решение № 300/10.06.08 г. на Зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. юли и м. август 2004 г. в общ размер 22 615.22 лв. и лихва - 10 759.88 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, безспорно е установено по делото, че са налице предпоставките по чл. 64 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Стоките по процесните фактури (пшеница и ечемик) са доставени реално на жалбоподателя, видно от представените по делото многобройни доказателства и заключението на ССЕ. Стоките са вложени за производството на фураж от получателя в "Биомел - Фуражен завод"-ООД, използван за изхранване на свинете в свинекомплекса. Не е спазена разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.) и тази на чл. 65, ал. 8 от същия закон. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в частта му относно определените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. юли и м. август 2004 г., както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Варна е бил РА № РА № 18001029/11.04.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, в обжалваната му част, потвърдена с Решение № 300/10.06.08 г. на Зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчните периоди м. юли и м. август 2004 г. в общ размер 22 615.22 лв. и лихва - 10 759.88 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Крафт" ЕООД, на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.). От фактическа страна по делото е установено следното: В хода на ревизията на доставчика "Крафт" ЕООД е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК. Такива не са представени, а с ПНП е констатирано, че според данните в информационния масив, фактурите са включени в дневниците за продажби. След изготвяне на Ревизионния доклад представляващата дружеството-доставчик Атанасова депозира част от поисканите документи - фактурите, издадени на жалбоподателя, фактури от предходни доставчици, банкови извлечения за плащане на ДДС по ДДС-сметката от страна на ревизираното лице и дневници за продажбите за месеците юли и август 2004 г. Заедно с възражението си срещу РА ревизираното лице представя копия от складови разписки и пропуски от "Биомел - Фуражен завод" ООД - гр. Русе за постъпване в завода на ечемик и пшеница от "Свинекомплекс Бръшлен" АД. В хода на съдебното производство е изслушано и прието заключение на вещото лице Данговски по назначената ССЕ. След извършена проверка на счетоводството на доставчика "Крафт" ЕООД на адрес: гр. Русе, блок "Електрон 2", ет. 6, вещото лице дава заключение за начисляване на ДДС по процесните фактури от доставчика при спазване изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и за заплащане на данъка по неговата ДДС-сметка в ОББ. Вещото лице е установило съответствие между количеството на стоките по процесните фактури, количеството на стоките по представените стокови разписки и пропуските за приемане в "Биомел - Фуражен завод" ООД с изключение на една фактура - № 383/15.07.04 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства. Правилна е констатацията му, че от страна на доставчика "Крафт" ЕООД не са представени всички посочени в искането документи - платежни документи, установяващи разплащането на основата по фактурите, документи, установяващи техническа, технологична и кадрова обезпеченост на доставчика за извършването на доставките, документи, установяващи транспортирането на стоките - рег. № на превозна средство, максимална товароносимост, пътен лист, маршрут, изминати километри, товарителници, товар (вид и количество). Поради това, неоснователен е доводът, наведен в касационната жалба, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.). Правилен е и изводът на съда, че представените документи не доказват по категоричен начин реалното получаване на стоките от доставчика "Крафт" ЕООД. Не е ясно къде този доставчик е съхранявал стоката - предмет на доставките. Не са изготвени документи, които да доказват отделянето на определено количество от съответния вид стока, посочено във всяка една от фактурите, чрез претегляне, товарене, транспортиране, получаване и разтоварване. Касае се за доставки на общо 756640 кг пшеница и ечемик при липсата на каквито и да било обяснения от страните откъде е натоварена тази стока и по какъв начин е транспортирана до получателите й)"Крафт"-ЕООД от предходните доставчици и "Свинекомплекс Бръшлен" АД от "Крафт" ЕООД (Складовите разписки не съдържат данни относно склад-изпращач, транспортен документ, шофьор) три имена (, предал) три имена и подпис (склад-получател. Освен това, в девет от тях са посочени други доставчици - "Агростил", "Агрима - М"-ООД, Иван Ангелов. След като не е доказана реалността на доставките, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС) (отм.). Според посочената правна норма, разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметката на доставчика" изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Твърденията на касатора, че решението по делото "БУЛВЕС" АД срещу България на ЕС по правата на човека с дата 22 януари 2009 г. касае идентичен случай са неоснователни. По това дело не е разгледан случай на отказано право на приспадане на данъчен кредит поради липсата на реална доставка, а поради несвоевременно начисляване на данъка от страна на прекия доставчик. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение