Решение № 6657 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2008 г.

Решение № 6657 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгени Илиев Стамов от гр. София срещу Решение № 696 от 4.7.2008 година, постановено по адм. дело № 2521 по описа за 2007 година на Административен съд - София-град. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 1809 от 5.10.2006 година на ТД на НАП - гр. София, потвърден с Решение № 516 от 11.4.2007 година на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗОДФЛ. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отменят атакуваните актове и присъждане на разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие или неоснователност поради липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок - съобщението е връчено на 17.7.2008 г., а жалбата е подадена на 30.07.2008 г., т. е. в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, но първоначалната жалба е просрочена, поради което постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съображенията за това са следните: Върховен административен съд прие ТР № 7 относно срока за произнасяне на директора на дирекция "ОУИ" предвиден в чл. 155, ал. 1 от ДОПК и във връзка с това правото на жалба по чл. 156, ал. 1 от с. к. Тълкувателните решения са задължителни. Съгласно чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган - в случая директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата, като непроизнасянето на решаващия орган в срок се смята за потвърждаване на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4, а според алинея пета в този случай жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. От доказателствата по делото е видно, че е предложено споразумение за удължаване срока за произнасяне по жалбата против РА от директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново, което споразумение, според най-благоприятната за лицето дата (тази на изпращането на споразумението, тъй като самото споразумение няма дата) е от 22.1.2007 г. Жалбата на лицето срещу РА е подадена на 14.11.2006 година в ТД на НАП София, срокът за произнасяне на директора е 45-дневен и е изтекъл на 29.12.2006 г., който ден е бил петък и е бил работен ден, но дори да е бил почивен ден, но първия работен ден е бил 2.1.2007 г., а споразумението е доста след това, т. е. след срока. Решението на директора на Д "ОУИ" - София е от 11.4.2007 г., много след всички срокове. След като 45-дневния срок е изтекъл на 29.12.2006 г. и тридесетдневния срок за обжалване на мълчаливото потвърждаване е изтекъл съответно на 29.1.2007 г., а жалбата до съда е подадена на едва на 27.04.3007 г., то тя се явява подадена след този срок. С посоченото Тълкувателно решение № 7 от 11.12.2008 год. по т. д. № 3/08 год. на общото събрание на съдиите от ВАС е прието, че срокът за произнасяне от решаващият орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК е преклузивен, включително ако има продължаване по чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С тълкувателното решение е прието още, че в случаите на т. н. "Мълчаливо потвърждаване" на ревизионния акт по чл. 156, ал. 4 от ДОПК решаващият орган може да постанови решение само в случай на подаване на жалба от данъчно-задълженото лице при условията на чл. 156 ал. 5 от ДОПК. Макар и да не споделя това становище в ТР, настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с даденото тълкуване на закона. От данните по делото е видно, че решението на решаващия орган е постановено на 11.04.2007 г. след 30-дневния срок за обжалване и тъй като не може да се приеме, че има споразумение в 45-дневния срок, а жалбата до съда е подадена на едва на 27.04.2007 г., то жалбата е просрочена по така даденото тълкуване. Решението следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. По изложените съображения, Върховен административен съд, първо "А" отделение