Решение № 16180 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2011 г.

Решение № 16180 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 46 от 15.04.2011 г., постановено по адм. д. № 37/2011 г. Административен съд гр. Видин е отхвърлил жалбата на Милена Любомирова Борисова от гр. Видин против решение № 157 от 24.01.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Видин, с което е потвърдено разпореждане № 488/17.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" гр. Видин за възстановяване на полученото за периода от 29.05.2007 г. до 17.10.2007 г. парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в размер на 836,74 лв. главница и 625,47 лв. лихви, или общо сумата 1462,21 лв., считано от 1.12.2010 г. до окончателното изплащане. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Милена Любомирова Борисова с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост по отношение недобросъвестност при получаване на сумата от страна на жалбоподателката. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично и с адв. Генчев, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на РУ "СО" Видин, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Спорът касае законосъобразността на решение № 157 от 24.01.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Видин, с което е потвърдено разпореждане № 488/17.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" гр. Видин за възстановяване на полученото за периода от 29.05.2007 г. до 17.10.2007 г. парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в размер на 836,74 лв. главница и 625,47 лв. лихви, или общо сумата 1462,21 лв., считано от 1.12.2010 г. до окончателното изплащане. По делото не е спорно, че Милена Борисова е майка на детето Ванеса Владимирова Милчева, което е било записано да посещава ОДЗ № 13 "Вида" гр. Видин в периода 29.05.2007 г. - 17.10.2007 г. През този период касационната жалбоподателка е работила по трудово правоотношение с прекратилото дейността дружество "Нинов" ООД в ликвидация. От архивираните документи на работодателя, органите на РУ "СО" са установили, че Милена Борисова е ползвала отпуск по чл. 164 от КТ, като работодателят е изплащал обезщетения по чл. 53 от КСО до навършване на 2-годишна възраст от детето. Първата съдебна инстанция е анализирала представените с административната преписка писмени доказателства и е достигнала до правилен извод за законосъобразност на оспореното решение на директора на РУ "СО" гр. Видин. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Доводите на жалбоподателката, че детето често е боледувало и не е посещавало редовно детското заведение, са ирелевантни по отношение статута на детето като "настанено". Обосновано съдът е приел за осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете на основание разрешен допълнителен платен отпуск по чл. 164 от КТ за периода от 29.05.2007 г. - 17.10.2007 г. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред работодателя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата за казуса редакция), в срок от седем дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Тези изводи не се променят от факта, че дружеството - работодател е било в ликвидация, тъй като към спорния момент е имало представляващ (ликвидатор) и все още е осъществявало дейност. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,