Решение № 11283 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Табаков против решение 3410 от 25.05.2021 г., постановено по адм. д. 10633/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът Софийски университет Св. Климент Охридски , чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответницата В. Волева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Областна администрация на Област София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответниците М. Крънчева, Б. Василев, Н. Икономов, И. Василев, А. Първанов, С. Геленцова, Х. Геленцов, М. Геленцова, П. Иванов, С. Ненкова и Н. Динкова, чрез назначения им особен представител, в писмен отговор оспорват касационната жалба. Ответниците началника на СГКК София, Столична община, Мартива ЕООД, А. Христова, К. Ганчев, Д. Недялкова, Х. Стамова, Д. Попов, Е. Иванова, К. Калинков, В. Калинкова, Т. Калинкова, Ж. Калинкова, Р. Динкова, К. Динков, Д. Русенова, Д. Гулев, М. Гулева, К. Заркова и С. Заркова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отменя заповед 18-7939/31.07.2019 г. на началника на СГКК гр. София, с която, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР, е одобрено нанасяне на нов обект в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.101.3.1.40, с площ по документ 18, 4 кв.м., собственост на М. Табаков, Й. Табаков и П. Табаков; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР сграда с идентификатор 68134.101.3.1 с данни преди промяната 509 кв.м. и предназначение жилищна сграда многофамилна, без данни за собственост и данни след промяната: площ 628 кв.м., предназначение на сградата многофамилна, няма данни за собственост и заличени обекти от КККР сграда с идентификатор 68134.101.3.2, с площ 29 кв.м. и предназначение постройка на допълващото застрояване, без данни за собственост. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон. Посочва, че Софийски университет Св.Климент Охридски и В. Волева не са уведомени за започналото административно производство, каквото е изискването на чл. 26, ал.1 АПК, което нарушение винаги е съществено, тъй като препятства правото на участие на страните в административното производство. Приема, че допуснатото нарушение се отразява и на пълнотата на административната преписка, тъй като ако са уведомени надлежно страните, същите имат възможност да представят относими към искането доказателства, който да се отразят върху крайното решение на административния орган по приложението на материалния закон като в конкретния случай би се установило, че границите на предложения за нанасяне в кадастралната карта обект не съществуват на място. Констатира, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - непълнота или грешка, но одобреният проект не отразява действителното фактическо положение, съответно не коригира очертанията на сграда с идентификатор 68134.101.3.1 по начин, който да съответства на съществуващото на място, на документите за собственост и проектите на сградата. Сочи, че на място не съществува магазин, идентичен с описанието по приложените по делото документи за собственост и акт за реституция. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта, с която е одобрено нанасяне на нов обект, промяна на границите на съществуващи обекти и заличаване на обекти от КК и КР е постановена при допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неправилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът приема, позовавайки се на представените по делото доказателства, че неуведомяването в случая на всички заинтересувани лица за започналото административно производство съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това нарушение е съществено, тъй ако не бе допуснато административният орган би постановил акт с друго съдържание след като даде възможност на всички заинтересувани лица да вземат участие в административното производство. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - отстраняване на непълноти и грешки, което е едно от основанията да се измени кадастралната карта с цел поддържането й в актуално състояние. Административното производство започва по искане за нанасяне на самостоятелен обект в сграда. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че магазин, идентичен с описанието му по приложените от настоящия жалбоподател документи за собственост от 1936 г. и акт за реституция, за който се иска нанасяне в КККР не съществува на място. Установено е, че магазинът е национализиран като през годините са извършвани преустройства, при което вътрешно пространство на сградата претърпява промени. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че са събаряни вътрешни стени, разделящи самостоятелни обекти на партерния етаж, като в този период е направено и покриване на средната част на вътрешния двор, а след одържавяването имота е ползван от ДО Студентски столове, а по-късно като магазин за трикотаж, като от този период липсват документи за извършените след национализацията преустройства. Едноетажната южна част на сградата от чертежите от 1936 г., която е описана като два магазина на Табакови, към момента съществува като обща площ и процесния по делото обект не е отделен като самостоятелен такъв. Тези факти се подкрепят и от приложеното по делото писмо на Столична община-район Средец (л.494), видно от което е, че при експертен оглед, магазините на партерния етаж на сградата са отделени един от друг посредством леки прегради от изкуствен материал, самоносещи се, без наличие на колони, фундаменти и/или плочи/подова/покривна конструкция и по своята същност са елементи на обзавеждане. За магазините липсва конструкция, а именно греди, колони, носещи зидове, фундаменти основи и покрив. При тези данни изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Съгласно легалното определение дадено в § 1, т. 4 "схема на самостоятелен обект в сграда" е графическото изображение на самостоятелните обекти в сграда с взаимното им положение и идентификаторите им. В случая след като не е установено наличие на самостоятелен обект в сграда, то и неговото нанасяне в КК и КР е в противоречие със закона. Установено е, че сграда с идентификатор 68134.101.3.1 е с П-образна форма и същата е некоректно нанесена в одобрената КК като конфигурацията й не се е променяла от момента на изграждането й до днес, а единствените констатирани промени са тези с покриването на свободните дворни площи и събарянето на стени в партерния етаж с цел обединяване на пространството. Според проекта за изменение сграда с идентификатор 68134.101.2 едноетажна постройка на допълващо застрояване, така както е нанесена не съществува, но според заключението на вещото лице това е съществуваща едноетажна постройка, като не е показан вътрешния двор откъм източната част на имота. От обема и площта на сградата е изключена правоъгълна част, разположена в западната част от имота като вместо това е включена едноетажна постройка, разположена в южната част на имота и в обема на сградата е включена част от вътрешния двор, преустроен в магазини, която част не е част от шест етажната П-образна сграда на основното застрояване. При това положение законосъобразен е изводът на съда, че одобреният проект не отговаря на действителното фактическо положение, съответно не коригира очертанията на сграда с идентификатор 68134.101.3.1 по начин, който да съответства на съществуващото на място, по документи за собственост и проектите на сградата. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените от съда изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускане на повторна или тройна съдебно-техническа експертиза както и за изслушване на свидетел по делото. В съдебно заседание от 01.04.2021 г. вещото лице е изслушано по представените от него основно и допълнително заключение. Заключението е оспорено от процесуалния представител на настоящия касатор само в частта, в която вещото лице посочва, че магазинът не съществува реално. Дори и да се предположи, че магазинът съществува реално, то от приложените писмени доказателства по несъмнен начин по делото е установено, че същият няма конструктивните характеристики на обект, който може да бъде нанесен в кадастъра. Ето защо правилно съдът не допуска извършване на повторна експертиза. Искането за допускане изслушването на свидетел, който е наемател на магазина за установяване на факта, че същият съществува, правилно е счетено от съда за неоснователно, тъй като със свидетелски показания не може да се установява каква е конструкцията на магазина и неговите технически характеристики, които факти са установени от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Следователно при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Й. Табаков да заплати на В. Волева сумата 800 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Искането на СУ Св. Климент Охридски за присъждане на разноски в касационното производство е неоснователно, тъй като не са приложени доказателства такива да са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,