Решение № 15042 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2018 г.

Решение № 15042 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по постъпили две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на "Данимекс Груп" ЕООД, ЕИК: 130570733, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Разсадника", бл. 11 вх. Е, ет. 2, ап. 162, представлявано от Е. Петрова, чрез адв. Р. Назарян и адв. Л. Ковачева, срещу Решение № 6230 от 02.11.2017 г., постановено по адм. д. № 2007 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение съдът по жалба на "Данимекс Груп" ЕООД е отменил Ревизионен акт (РА) № Р-22221116002198-091-001/18.10.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, изменен с Решение № 164/06.02.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП и е признал право на данъчен кредит в размер общо на 61 846 лв. по фактури, издадени от 1. "Еристе" ЕАД за ф. № 0000000018/15.10.2011 г., 0000000021/21.10.2011 г., 0000000022/28.10.2011 г., 0000000023/26.10.2011 г.; 2. "Електросвят" ЕООД за ф. № 1000000325/04.04.2014 г. и 1000000274/22.04.2014 г.; 3. "Дани Стил 1" ЕООД за ф. № 0000001834/04.12.2014 г. и 0000001827/02.12.2014 г.; 4. "Рунивекс" ЕООД за ф. № 2200000023/08.12.2015 г.; 5. "Гипсотрон" ЕООД за ф. № 1000000025/04.02.2015 г.; 6. "Коп-Шанс" ООД за ф. № 0000000101/28.03.2011 г.; 7. "Технологис" ЕООД за ф. № 0000000971/26.09.2014 г., 0000000973/29.09.2014 г., 0000000976/30.09.2014 г.; 8. "Юрта Апартмънтс" ЕООД за ф. № 1000000316/02.04.2014 г. и 10000000318/04.06.2014 г.; 9. "Лил Транс 7" ЕООД за ф. № 0000000001/02.06.2014 г.; 10. "Рами 2000" ЕООД за ф. № 2000000358/09.06.2014 г.; 11. "Стеф Консулт 80" ЕООД за ф. № 0000000005/15.08.2014 г. и 0000000006/21.08.2014 г.; 12. "Юликс" ЕООД за ф. № 2000000012/29.08.2011 г., 2000000014/01.09.2011 г. и 2000000015/02.09.2011 г.; 13. "Дан Маш" ЕООД за ф. № 0000000492/16.06.2014 г.; 14. "Веда 2012" ЕООД за ф. № 1000000853/06.06.2014 г. и 15. "Елада Лизинг" ЕООД за ф. № 4000000002/01.12.2011 г. и 4000000011/19.12.2011 г., а в останалата си част е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана спрямо доставките, извършени от "Сънстрой" ЕООД за ф. № 5700000016/15.08.2011 г. и "КС Ауто Груп" ЕООД за ф. 0000000906/05.01.2012 г. В касационната жалба на директора на дирекция ОДОП срещу посоченото решение в частта, с която е признато правото на данъчен кредит, се твърди, че същото е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според този жалбоподател правните изводи на съда не съответстват на установеното от фактическа страна и не се основават на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се аргументи, че при постановяване на решението не е взето предвид, че по време на извършване на ревизията не са открити доставчиците, с които е договаряло ревизираното лице, респ. не са представени от тях исканите документи, освен от доставчиците "Рунивекс" ЕООД и "Екобулимпекс" ЕООД; някои от дружествата, издали фискален касов бон (ФКБ), не притежават регистрирани фискални устройства (ФУ); съдебно-счетоводната експертиза е изготвена само на база на документи, представени от търговеца, без вещото лице да е имало достъп до счетоводните записвания на доставчиците; липсата на кадрови ресурси на доставчиците, в това число не е било съобразено, че следва да бъде доказано не само наличието на назначени на трудов или граждански договор лица, но и тяхната ангажираност с изпълнението на посочените във фактурите строително-монтажни работи (СМР); несъществуването на някои лица в базата данни ЕСГРАОН; трудовата ангажираност на някои работници в други дружества, различни от доставчиците. Сочи се, че дори да са заплатени услугите, предмет на посочените по-горе фактури, не може да се счита, че РЛ е взело всички необходими мерки, които могат да бъдат разумно изискани от него, за да се увери, че извършваните сделки не са част от данъчна измама. Касаторът се позовава на решение от 20.06.2013 г. по дело С-653/2011 по въпроса кое е лицето предоставило услугата и значението на договорните клаузи за определяне положението на доставката с оглед ДДС. Твърди се, че по делото не е доказано получаването на стоките или услугите по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и заплащането им от ревизираното дружество. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и потвърждаване на РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на директора на дирекция ОДОП за настоящата и предходната съдебна инстанция съгласно чл. 161 от ДОПК предвид осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в о. с. з. по делото. Ответникът по тази жалба - "Данимекс Груп" ЕООД, оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. В касационната жалба на "Данимекс Груп" ЕООД срещу съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, се твърди, че същото е неправилно и са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според този касатор крайният извод на съда, съобразно който отхвърля жалбата относно правото на приспадане по доставките на "Сънстрой" ЕООД за ф. № 5700000016/15.08.2011 г. и "КС Ауто Груп" ЕООД за ф. 0000000906/05.01.2012 г., е необоснован и не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал. Твърди се, че са налице предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит по фактурите за осъществени услуги от посочените двама доставчици. Касаторът се позовава на практика на СЕС (решения по дела "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евика-К"), като твърди, че Директивата за ДДС не допуска да бъде санкционирано, като не му се признае правото на данъчен кредит, данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделката по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама. Излагат се аргументи, че в решението няма произнасяне по наведено оплакване за допуснато от директора на дирекция ОДОП нарушение, изразяващо се в това, че спрямо издадените от доставчика "Екобулимпекс" ЕООД фактури № 7/02.12.2015 г. и 8/21.12.2015 решаващият орган е признал правото на данъчен кредит, а по фактури № 5/03.06.2015 г. и 4/02.03.2015 г. на същия доставчик не се е произнесъл. В представени по делото писмени бележки, ревизираното дружество навежда оплакване, че съдът не се е произнесъл по всички посочени в жалбата доставки, а именно за тези, осъществени от "Донтекс" ЕООД, "Алекс Иминдж" ЕООД, "Агро Груп В-Г 2011" ЕООД, "Макс Стил" ЕООД, по които не е признато право на данъчен кредит с РА, поради което моли делото да бъде върнато за произнасяне на първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъде отменен РА по отношение на непризнато право на данъчен кредит спрямо доставките, извършени от "Сънстрой" ЕООД и "КС Ауто Груп" ЕООД. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски в настоящата съдебна инстанция, включително адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 05.11.2018 г. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, в о. с. з. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационните жалби са допустими и редовни, а по същество – неоснователни. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими и редовни, а по същество - неоснователни, по следните съображения. Предмет на оспорване пред АССГ, е бил посоченият ревизионен акт, с който на ревизираното лице не е признато право на данъчен кредит спрямо извършени доставки на стоки и услуги – СМР, от следните доставчици: 1. "Еристе" ЕАД; 2. "Електросвят" ЕООД; 3. "Дани Стил 1" ЕООД; 4. "Рунивекс" ЕООД; 5. "Гипсотрон" ЕООД; 6. "Коп-Шанс" ООД; 7. "Технологис" ЕООД; 8. "Юрта Апартмънтс" ЕООД; 9. "Лил Транс 7" ЕООД; 10. "Рами 2000" ЕООД; 11. "Стеф Консулт 80" ЕООД; 12. "Юликс" ЕООД; 13. "Дан Маш" ЕООД; 14. "Веда 2012" ЕООД 15. "Елада Лизинг" ЕООД; 16. "Сънистрой" ЕООД; 17. "КС Ауто Груп" ЕООД. За да не признаят правото на данъчен кредит на ревизираното лице, приходните органи са взели предвид: ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси в ревизионното производство и непредставянето на документи при това, съобразно връчени им ИПДПОЗЛ, с изключение на "Рунивекс" ЕООД и "Екобулимпекс" ЕООД; липса на кадрова обезпеченост на доставчиците, в това число, липса на наети по трудово правоотношение лица; несъществуването на някои от наетите от доставчиците работници/служители в базата данни ЕСГРАОН; липсата на регистрирано ФУ, което да издава ФКБ, приложен към издадените фактури; дерегистрация по ЗДДС на някои от дружествата; непредставянето на доказателства за заплащането на услугите спрямо "КС Ауто Груп" ЕООД; "Сънстрой" ЕООД, не е включена в дневника за продажби за съответния отчетен период издадената от него фактура и не е подало СД и дневници и съответно не е включило процесната фактура, при което не е начислило и дължимият ДДС. При тези обстоятелства, са приели, че както от доставчиците, така и от ревизираното дружество не са представени доказателства, обосноваващи реалност на доставките, предмет на описаните по-горе фактури. За да уважи частично жалбата на РЛ по фактурите на доставчици /по т. 1-т. 15 вкл. /, първоинстанционният съд, след като е обсъдил подробно за всеки посочен доставчик представените писмени доказателства в ревизионното производство и при оспорването на РА пред съда, е намерил за необосновани направените от органите по приходите фактически изводи за недоказаност на осъществени доставки на стоки и услуги между доставчиците и РЛ като основание за отказ за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици. Съдът, за да отхвърли жалбата в останалата й част относно извършени доставки от "Сънистрой" ЕООД и "КС Ауто Груп" ЕООД, е приел мотивите на органите по приходите, като е стигнал до същия извод: че не е доказано реалното осъществяване на доставките като материално-правна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените две дружества на РЛ. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Още преди първото по делото заседание първоинстанционният съд е поискал от жалбоподателя да конкретизира оплакванията си по оспорване на РА в потвърдената му по административен ред част. С писмена молба на л. 102 от делото на АССГ жалбоподателят е сторил това. Видно от съдържанието на молбата за конкретизиране на жалбата – той не е заявил като предмет на оспорване пред първоинстанционния съд отказа на право на данъчен кредит по доставките на "Донтекс" ЕООД, "Алекс Иминдж" ЕООД, "Агро Груп В-Г 2011" ЕООД, "Макс Стил" ЕООД, поради което претенциите му в писмената защита по съществото на делото пред настоящата инстанция, че административният съд не се произнесъл по това оспорване, не следва да бъдат разглеждани. Същото се отнася и за оплакването в касационната жалба на РЛ, че първоинстанционният съд не се произнесъл по жалбата относно отказа на право на приспадане на ДДС по две от четирите фактури на "Екобулимпекс"ЕООД. С Решението на ДД"ОДОП" РА е отменен в частта на установените задължения за ДДС за периодите м. 03 и м. 06. 2015 г. / в които периоди е приспаднат ДДС по две от фактурите на посочения доставчик/, а РА е изменен относно установените задължения за данъчен период м. 12. 2015 г., като е намален установения размер на задълженията с 12 592, 9 лв. /колкото е точната сума на приспаднатия ДДС по другите две фактури на посочения доставчик/. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС, като упражни това си право, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. От цитираната разпоредба може да се направи извод, че данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е налице освен при притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, но и при извършване на услуги, респ. получаване на стоки, т. е. при наличие на реалност на престацията, предмет на фактурираната доставка. При неосъществена престация или при наличие на някоя от хипотезите уредени в разпоредбата на чл. 70 от ЗДДС и представляващи отрицателни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, не е налице данъчно събитие, респ. не възниква право на приспадане за получателя, дори и да са налице формалните счетоводни изисквания за това. Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект е този, който трябва да докаже твърдените изгодни за него факти и обстоятелства, касаещи възникнало в негова полза право на приспадане, и да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за упражняването му като понесе тежестта от този пропуск. В настоящия случай в хода на административното производство РЛ е представило всички издадени от доставчиците фактури относими към ревизирания период. Всяка фактура е придружена с Протоколи обр. 19 за установяване извършването и заплащане на конкретни видове строително-монтажни работи или приемно-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки. При фактурите, платими в брой има издадени и приложени касови бонове. Представляващият ревизираното дружество е дал подробни писмени обяснения; представил е по искане на органите по приходите 6 броя главни книги и оборотни ведомости за всяка година от ревизирания период; всички първични и вторични документи, както и договори, анекси и други придружаващи документи във връзка с процесните сделки (л. 629-630 от АП); хронологичен дневник за всички контировки, свързани с посочените доставчици съобразно т. 11 и 13 от ИПДПОЗЛ. Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че в счетоводството на жалбоподателя се води строга аналитичност и всяка фактура се записва в партидата на обекта, за който е извършена доставката. При проверката от вещото лице е установено, че стойността на доставките по всички фактури е отразена по дебита на сметка 411 "Клиенти". Начисленият ДДС е осчетоводяван по кредита на сметка 453/2 "ДДС Продажби", а процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и справките – декларации. Стойността на прихода от доставките е отразен по кредита на сметка 703 "Приходи от продажба на услуги". Всички плащания от клиента към доставчика по процесните фактури са извършени в брой или по банка и съответно са отразени по дебита на сметка 501 " Каса" или с/ка 503 "Разплащателна сметка в лева". Според заключението РЛ има неизплатени задължения към двама от доставчиците, като към единия в оборотната ведомост по партидата на доставчика има кредитно салдо, а спрямо другия – е записано, че сумата е погасена по давност. Вещото лице е заключило, че петнадесет от доставчиците, за които има представени документи по делото /граждански договори и РКО/, разполагат с наети работници и служители, на които е възлагано изпълнението на СМР от доставчиците, за което им е изплащано възнаграждение по издаден РКО. Вещото лице е описало подробно за всеки доставчик представените от ревизираното дружество писмени доказателства за наети лица, тяхната квалификация и за изплатени на тези лица парични суми по граждански договори. Накрая, вещото лице изрично е посочило, че има пълно съответствие на предмета на протоколите образец 19 по процесните доставки и тези, подписани от ревизираното дружество като доставчик на конкретно посочени обекти. Всички представени на вещото лице писмени доказателства са били представени по опис в последното съдебно заседание на 09.10.2017 г. и приети от съда без оспорване в присъствие на процесуален представител на ответника. В писмените бележки по съществото на делото пред АС, ответникът е коментирал главно невъзможността на посочените физически лица да изпълнят представените граждански договори при положение, че са били наети от други работодатели. Изявление за негодност на представените за първи път пред съда писмени доказателства да докажат изпълнението на процесните строителни услуги, поради характера им на частни документи, е направено за първи път в същите писмени бележки. По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП: Обоснован и изграден на база цялостен и задълбочен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал е крайният извод на първоинстанционния съд, че следва да бъде признато правото на данъчен кредит на РЛ по доставките, осъществени от посочените по-горе доставчици. По делото са представени доказателства, които водят до несъмнения извод, че доставките от посочените по-горе дружества, са осъществени, което е условие за законосъобразното възникване /и упражняване/ на правото на данъчен кредит. Не е било спорно, че процесните фактури отговарят на формалните законови изисквания. За доставките е доказано разплащане, което е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. Към фактурите са приложени протоколи обр. 19, в които са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените СМР. Тези протоколи, въпреки че не са законово изисквани, представляват първичен счетоводен документ, чиито реквизити не са уредени, но за да са годно доказателствено средство, следва да съдържат достатъчно данни с оглед еднозначното описание на осъществяваната дейност. Тъй като протоколите не са оспорени и съдържат достатъчно индивидуализиращи белези, те свидетелстват, че доставките, предмет на обективно съществуващите облигационни връзки между страните по договорите, са изпълнени и приети. Тези доказателства са представени още в ревизионното производство. Неоснователно е касационното оплакване, че правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано поради неоткриване на доставчиците на декларираните данъчни адреси, респ. непредставянето на изискани от тях документи или поради дерегистрацията на доставчиците по инициатива на органите по приходите след издаване на процесните фактури. В процесния случай, приходните органи не оспорват получаването на предмета на фактурираните доставки на строителни услуги още повече, че не е било спорно и е доказано, че ревизираното лице като доставчик е прехвърлило този предмет, реализиран на конкретни обекти. Спорно е било извършването на доставките на стоки услуги именно от издалите процесните фактури лица. Последователна е съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата по ДДС, че от получател по облагаема доставка може да се изисква да вземе само онези мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама и от които да докаже наличието на предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. В случая ревизираният получател не може да бъде отговорен за противоправното поведение на някои от своите контрагенти и да понася вредните последици от това, щом като е изпълнил задължението си да представи документи, от които може да се направи обоснован извод, че процесните доставки са извършени. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че липсата на регистрирани фискални устройства при доставчиците само по себе си не се отразява върху правото на приспадане на РЛ. Плащането по фактурите, само по себе си, не е сред изискванията за признаване право на данъчен кредит нито по ЗДДС, нито според практиката на ВАС и тази на СЕС във връзка с прилагането на Директива по ДДС. Касационният довод, че неосъщественият контакт с някои от доставчиците разколебава изводите, до които е стигнало вещото лице в своето заключение, е неоснователен. Съдебно-счетоводната експертиза е изготвена след проверка на първични и вторични счетоводни документи, от компетентно лице и след проверка на доказателствения материал по делото, поради което даденото заключение е напълно обосновано. На заключенията на експертизата не са противопоставени никакви други доказателства. От заключението може да се направи обоснован извод, че счетоводството на РЛ е редовно водено, представените фактури съдържат законовите реквизити, плащанията по фактурите са осчетоводени; доставчиците имат необходимата кадрова обезпеченост, налице са осчетоводени плащания по фактурите на база първични счетоводни документи. С оглед на това експертното заключение правилно е взето предвид и е оценено от АССГ съобразно с другите доказателства, събрани в хода на производството. Възраженията, че доставчиците не разполагат с кадрови ресурси да изпълнят услугите, както и че някои от лицата, посочени като изпълнители по граждански договори не съществуват, а други през процесните периоди са били осигурявани от други работодатели, са неоснователни. От практиката на СЕС (решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 г., решение от 21.06.2012 г. по дела С-80/11 и С-142/11) може да се изведе принципът, че доказването на кадровата и материалната обезпеченост на доставчиците не може да бъде възложено в тежест на РЛ, а и само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. Обстоятелството, че представените на вещото лице и приети от съда без оспорване на автентичността писмени доказателства са частни не ги лишава от всякакво доказателствено значение, след като доказването на извършени действия при нормалните търговски отношения става именно с частни документи. В тежест на съда по същество е било да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на престациите, което в настоящия случай съдът е направил. Както правилно е заключил първоинстанионният съд, работата по друго трудово правоотношение не изключва по принцип възможността да се работи допълнително и по граждански договор. Впрочем, твърденията в касационната жалба, че по отношение на посочените от РЛ работници са налице такива обстоятелства, не се основава на никакви доказателства. Липсата на осигуряване по гражданските договори води до отговорност на съответното дружество по административен и/или наказателноправен ред, но издадена от некоректен работодател фактура не се отразява на правото на данъчен кредит на получателя по нея. Не може да бъде споделено и твърдението, че ревизираното дружество не е взело всички необходими мерки, които могат да бъдат разумно изискани от него, за да се увери, че извършваните сделки не са част от данъчна измама. СЕС в своята практика е последователен, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган, въз основа на обективни данни, установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, освен ако предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. При доказано получен предмет на доставките, в тежест на приходните органи е да докажат твърденията си за участие на ревизирания получател в данъчна измама, както и конкретния вид на измамата. По касационната жалба на "Данимекс Груп" ЕООД: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд, в съответствие със закона и доказателствата по делото обосновано е приел, че не са налице предпоставки за право на данъчен кредит по фактурите на "Сънстрой" ЕООД и "КС Ауто Груп" ЕООД. За посочените доставчици по делото са представени само копия от издадените от дружествата фактури, ведно с издадените към тях ФКБ и договор от 28.07.2011 г. със "Сънистрой" ЕООД. Не са били представени от ревизираното лице допълнително изисканите от органите по приходите документи. Само притежаването на фактури не е основание за признаване на данъчен кредит, доколкото тълкуването на разпоредбите на закона и Директивата, както и практиката на ВАС и СЕС изисква да се установи, че доставките са реално осъществени, като преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички фактически обстоятелства по делото. В този смисъл е и решение по дело С-152/02 г. на СЕО, в което е посочено, че за да се признае право на приспадане е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Правилно решаващият съд е разгледал всички относими към процесния спор обстоятелства и е приел, че при липса на облагаема доставка е пречка да се признае правото на данъчен кредит. По фактурата на "Сънистрой"ООД самото ревизирано дружество не е представило никакви доказателства за обекта на монтиране на металния парапет, предмет на представения договор, следователно - не е доказано РЛ да е получило резултата на услугата. По фактурата на "КС Ауто Груп"ЕООД с предмет материали по опис също не е доказано къде са получени материалите, както и за какво са използвани. РЛ неоснователно се позовава на практика на СЕС - решения по дела "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евика-К", като твърди, че Директивата не допуска да бъде санкционирано като не му се признае правото на данъчен кредит данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделката по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама. Фактическите установявания в настоящото производство са различни от тези, по посочените дела. В решение по дело С-285/11 на СЕС ("Боник") изводите за липса на извършени доставки се основата на липса на установяване на извършването на услугите и доставката на стоки като такива именно от лицата, издали фактурите, но е било установено получаването на стоката. Решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13 ("Фирин") касае правото на приспадане на ДДС в полза на получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато при обстоятелства като тези по главното производство тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума. Фактическите обстоятелства по дело С-643/11 ("ЛВК-56" ЕООД) се отнасят до случай, в който нередностите са допуснати от издателя на фактурата или от някой от доставчиците му, а не от РЛ, тъй като последното е осчетоводило всички фактури, въвело е доставките в дневниците за продажби и е извършило разплащане по тях в брой. По дело С-78/12 ("Евита-К"ЕООД) в т. 25 е посочено, че са били представени освен фактури, издадени от неговия доставчик, но и теглови ноти, банкови извлечения за извършени плащания по фактурите и сключения договор за доставка на телета. В настоящия случай такива допълнително доказателства не са налице. В т. 37 от мотивите на решение 18.07.2013 г. по дело С-78/12 е посочено, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (вж. решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C-230/94, Recueil, стр. I-4517, точка 24), и от друга страна, че националната юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят по фактурите може да упражни право на приспадане по фактурираните доставки на стоки. В случая, ревизираният жалбоподател не е доказал материално-правните предпоставки за възникване на претендираното право по фактурите на посочените доставчици, а първоинстанционният съд е направил прецизна преценка на събраните доказателства и въз основа на това е направил обосновани фактически изводи. Предвид изложеното, обжалваното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационните жалби и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ревизираното дружество следва да се присъдят 850, 20 лв. деловодни разноски по компенсация за тази инстанция. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение