Решение № 8493 от 18.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Ф. К. В., от [населено място], област Софийска и Л. И. Я., чрез особен представител, адвокат П. Г., от гр. София против решение 200/13.02.2025 г. по адм. дело 39/2025 г. на Административен съд София област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответниците, директор на Дирекция Социално подпомагане - Перник и И. Н. Я., от [населено място], област София не изразяват становища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК са основателни. С решение 200/13.02.2025 г. по адм. дело 39/2025 г. Административен съд София област е отхвърлил жалбата на Ф. К. В., от [населено място], област Софийска срещу заповед ЗД/Д-РК-123 / 22.11.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Перник, с която детето Л. И. Я. на основание чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето е настанено временно в професионално приемно семейство на Р. А. И. и С. К. И. до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Съдът е приел, че посредством предприетата мярка ще бъдат защитени в най-пълна степен интересите на детето и оспореният административен акт не страда от пороците по чл.146 АПК. Отбелязал е наличието на нормативно предвидените основания за прилагане на предприетата от органа мярка за закрила настаняване в приемно семейство. Посочил е, че при майката и бащата на детето е установен сериозен дефицит на родителски капацитет и всеки един от тях не е в състояние да полага адекватни грижи за малолетната Л.. Решението е недопустимо. Предмет на оспорване пред Административен съд София област е заповед ЗД/Д-РК-123 / 22.11.2024 г., с която директорът на Дирекция Социално подпомагане Перник е наредил временно настаняване на детето Л. И. Я., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], област София, [улица] местопребиваване гр. Перник да бъде настанено в семейството на Р. А. И. и С. К. И. професионално приемно семейство. Посочил е, че заповедта следва да се връчи на лицата Ф. К. В. (майка), И. Я. Н. (баща) и приемните родители. Заповедта съгласно чл.27а от Закона за закрила на детето включително в случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" е задължен да изпрати жалбата в съда в първия работен ден, следващ получаването и. Административното дело се образува в тридневен срок и се насрочва в 7-дневен срок от постъпването на жалбата в съда. Сроковете по Административнопроцесуалния кодекс за отстраняване на нередовност на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат. Съдът определя срок за извършване на съответното процесуално действие, който не може да е по-кратък от три дни и по-дълъг от 7 дни. Съдът постановява решение в 7-дневен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така уреденото бързо производство изключва прилагането на сроковете по АПК, включително и досежно реализирането на дължимите процесуални действия, но не освобождава административния съд от задължението му по чл. 154 АПК да конституира надлежните страни по спора. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна майката на детето (чл.27а, ал.1 ЗЗДт). Съгласно чл.153, ал.1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Неточно като заинтересовани страни съдът е конституирал само детето и другия родител (подател на сигнала за настаняване на детето в приемно семейство). Заинтересовани страни в първоинстанционното производство са лицата, ползващи се от акта, т.е. в случая и професионалното приемно семейство. Към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовани (чл.152, ал.3 АПК). В случая това не е сторено, а то би имало значение и за определяне подсъдността на административния съд, отчитайки че адресатите са повече от един, без да е изяснено (от първоинстанционните съдилища АС-Перник и АС София област, препратили си делото по подсъдност) дали са с адреси в района на един и същи административен съд (чл.133, ал.1 и ал.2 АПК). Административен съд София област не е положил усилия за изясняване на релевантните факти и досежно този процесуален въпрос, влияещ върху допустимостта на съдебното решение, доверявайки се изцяло на заключенията на Административен съд Перник. Отчитайки бездействието на административния орган и формалното изпълнение на вменените му задължения по случая във връзка с конституирането на надлежните страни, административният съд е следвало да обезпечи развитието на процеса, изисквайки адресите на приемното семейство и конституирайки го като надлежни заинтересовани страни. Наред с горното, развитието на процеса без надлежни страни прави съдебното решение недопустимо и като такова същото следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на административния съд, който да започне разглеждането му от момента на администриране на подадената срещу индивидуалния административен акт жалба и конституирането на страните. На основание чл. 226, ал.3 АПК, административният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящата касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение