Решение № 4620 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2017 г.

Решение № 4620 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. срещу решение № 3526/25.05.2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 7896/2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-29-1300019-091-01/20.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Големи данъкоплатци и осигурители относно установените задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер 338 419.54 лева и за 2008 г. в размер 358 517.87 лева. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са оплакванията му за извършената от съда оценка на заключенията на експертизите от извънсъдебната и от съдебната фази на производството и обвързания с това извод за липса на условия на сделките между ревизираното лице и "Р. Г.", клон България водещи до отклонение от данъчно облагане. Сочи като нарушени разпоредбите на чл. 235, ал. 2; чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Иска отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Е. С." АД /с предишно наименование "Е. П. М." АД/, чрез повереника си адвокат Евтимов отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АССГ част от РА са установени в тежест на "Е. П. М." АД задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер 338 419.54 лева и за 2008 г. в размер 358 517.87 лева. Определянето на допълнителни задължения за прекия данък е резултат от корекция на декларираните СФР в посока увеличение съответно със сумите 3 384 195.41 лева и 3 585 178.66 лева. Органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО и на основани на заключението на оценителна експертиза констатации за пазарните цени на предоставените в тези данъчни периоди от "Р. Г.", клон България услуги по отчитане на електромери, подмяна на електромери, изнасяне на електромери на границата на собствеността и други свързани с тях дейности, съпоставени с отчетените от РЛ разходи за тези услуги. Увеличаването на ФР е с разликата между отчетените разходи за услугите и пазарната им цена, като не е признат разходът за разликата над пазарната цена на услугите. Тезата на администрацията е, че съществуването на тази значителна разлика сочи на сключването на сделката между "Е. П. М." АД и "Р. Г.", клон България при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане. За да отмени обсъжданата част от РА, първостепенният съд е дискредитирал заключението на "П." ЕООД от извънсъдебната фаза на производството за единични пазарни цени за един брой електромер. Съдът се е мотивирал с използването от експертите на дружеството на методи извън тези по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. на МФ за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, методите за определяне на пазарните цени; позоваването на офертни цени и неопределени източници за прилагане на ставка 10 % за увеличаване на разходите на РЛ за същите услуги, както и за 10 % печалба на "Р. Г.", клон България върху себестойността на услугите. За оценката на заключението на "П." ЕООД съдът се е позовал на заключението на експертиза, прието в хода на съдебното дирене. Тази ССЕ не е оспорена от страните. Оспореният съдебен акт е правилен. Касационното оспорване не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на страната в първоинстанционното производство. Несъгласието на касатора със заключението на ССЕ не е намерило израз в оспорването му по време на изслушването на вещото лице по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. За съда не съществува задължение да се довери на заключението от извънсъдебната фаза на производството само заради това, че вещото лице е от списъка, утвърден от изпълнителния директор на НАП по реда на чл. 61, ал. 1 ДОПК, нито пък ограничение в това да провери заключението с друг източник на специални знания. Обратно - от разпоредбата на чл. 201 ГПК следва правомощието на съда за назначаване на повторна експертиза при необоснованост на първото заключение или при съмнение в правилността му. В случая ответникът в първоинстанционното производство, а сега касатор, не е оспорил изводите на вещото лице по ССЕ, че събраните от "ЕВН Б. Е." ЕАД и от "ЧЕЗ Р. Б." АД не участват в изчисленията на оценителната експертиза за пазарна цена за един брой отчетен електромер и по двата използвани от нея методи. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е тежестта да установи несъмнено осъществяването на фактическите основания за издаване на акта. При избраното основание за корекция на СФР е дължимо доказване на сключването от РЛ на сделка с "Р. Г.", клон България, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, та да се определи данъчната основа при съобразяване на сключена по пазарни цени обичайна сделка. В случая пазарната цена е ползвана като основание за извода за отклонение от данъчно облагане и като коректив на данъчната основа. Затова и спорът по фактите е концентриран до пазарната цена на получените от РЛ услуги. Доказването от администрацията на предпоставките за поправяне на отклонението от данъчно облагане е разколебано не само от противопоставеното на заключението на оценителната експертиза заключение на ССЕ, а и от съобразяването на подценени от администрацията факти. Както е отбелязано в решението на ДДОДОП средномесечният разход на Региоком на отчетен електромер е сходен с този на РЛ след м. 10.2013 г., когато дейността се "инсорсва", освен за 2007 г. Сходство е установено и при одит на ДКЕВР за периода от 1.07.2008 г. до 30.11.2013 г. Това сходство сочи на сключване на сделката с Региоком при условия, които не водят до отклонение от данъчно облагане. РЛ не е увеличило разходите си по начин, водещ до отклонение от данъчно облагане. Порочен е силогизмът на администрацията за съпоставяне на стойността на услугите с пазарни цени, за да се обоснове отклонение от данъчно облагане без да се съотнесе към стойността, когато получателят им сам си осигури изпълнение. Без да са установени водещи до отклонение от данъчно облагане условия на сделката на РЛ с "Р. Г.", клон България определянето на ДО с прилагане на пазарни цени за основаната на чл. 78 във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗКПО корекция на ФР е неправомерно. Правилно е разпоредена от АССГ отмяна на тази част от РА. При този изход на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 11 399.24 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение