Решение № 1198 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2012 г.
ВАСIV отделение24.01.2013 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 18.06.2012 г., постановено по адм. дело № 120/2012 г. на Административен съд Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1198 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Борисов Иванов и Антон Борисов Иванов, и двамата от гр. Кюстендил, против решение № 132 от 18.06.2012 г., постановено по адм. дело № 120/2012 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-00-394/30.03.2011 г., издадена от кмета на Община Кюстендил. С нея на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ са одобрени базисна и пазарна оценка на предоставена на Лалка Борисова Янева за ползване земеделска земя от 660 кв. м, представляваща имот 95.1 по плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени на граждани за ползване въз основа актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в землището на с. Жиленци, местността "Грамаге", одобрен със заповед № 211 от 04.10.2010 г. на областния управител на Област Кюстендил. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменена оспорваната заповед. Ответникът - кмета на Община Кюстендил, редовно призовани, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 132 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 120/2012 на Административен съд Кюстендил е отхвърлена жалбата на Мирослав Борисов Иванов и Антон Борисов Иванов срещу заповед № РД-00-394/30.03.2011 г., издадена от кмета на Община Кюстендил. С нея на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за ИД на ППЗСПЗЗ са одобрени базисна и пазарна оценка на предоставена на Лалка Борисова Янева за ползване земеделска земя от 660 кв. м., представляваща имот 95.1 по плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на земеделски земи, предоставени на граждани за ползване въз основа актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящи се в землището на с. Жиленци, местността "Грамаге", одобрен със заповед № 211 от 04.10.2010 г. на областния управител на област Кюстендил. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган съгласно § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. При оценката на земеделските земи били спазени правилата по § 31, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за извършването й. В направените оценки, въз основа на които била одобрена оценката на имота с оспорената заповед, действително неправилно била посочена местността "Сиракова махала", вместо "Грамаге" в землището на с. Жиленци. Но нарушението не било съществено, тъй като се установявало, че е направена оценка именно за процесния имот 95.1 по ПНИ. Подаването на молбата за оценка след изтичане на тридесетдневният срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не погасявало правото да се иска оценяване на имота. За останалите възражения на касатора в настоящото производство първоинстанционния съд е приел, че те се отнасят до плана на новообразуваните имоти, който е влязъл в сила, поради което били неотносими към спора за законосъобразността на заповедта, с която са одобрени базисната и пазарната оценка на земеделската земя. Обжалваното решение е правилно. Релевантен за изхода на възникналия спор е факта, че има изработен и одобрен план на новообразуваните имоти за местност "Грамаге" в землището на с. Жиленци, който е влязъл в сила след изтичане на 14-дневния срок от обнародването в "Държавен вестник" на 19.10.2010 г. на заповедта за одобряването му. С одобрения от областния управител на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти, на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице задължително се предоставя имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.). В конкретния случай видно от данните по делото Лалка Борисова Янева не е ползвател със завършена процедура за трансформация на право на ползване в право на собственост. Но тъй като този план е влязъл в сила, не могат в това производство по извършване на оценка да се повдигат, респ. да се обсъждат въпроси, свързани с производството по изработване на плана, невключване на процесния имот в помощния план, също че имотът се намирал в територия по картата на възстановената собственост, а не в такава на земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че не е проведена процедура по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), че построената в имота сграда била незаконен строеж, че не е било налице основание имота да се включи в ПНИ, съответно да се запише в регистъра към него на името на ползвателя. Всички тези подробно аргументирани в касационната жалба възражения правилно е прието от административния съд, че са относими към законосъобразността на заповед № 211 от 04.10.2010 г. на областния управител на област Кюстендил, с която е одобрен ПНИ за землището на с. Жиленци. И са неотносими към процесния спор за законосъобразността на заповед № РД-00-394/30.03.2011 г., с която е одобрена оценката на земеделската земя. В случая след като в ПНИ има нанесен имот и той е влязъл в сила, неминуемо възниква правото да се иска оценка по реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, който препраща към правилника за прилагане на закона, а това е редът по § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.). Срокът по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не е преклузивен, а е инструктивен. В хипотезата на § 4в, във връзка с § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, инициативата да се поиска оценката на извършените в имота подобрения и заплащане на обезщетение според § 4а, ал. 3 от ПЗР наЗСПЗЗ и § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 1999 г. принадлежи както на собственика на земята, така и на правоимащите лица. По алинея 1 на § 31 от ПМС № 234/99 г. това право принадлежи на правоимащото лице, а по § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на собственика на земята, когато след изтичане на сроковете по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не му бъде заплатена стойността на земята от ползвателя. Следователно, изтичането на срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, не погасява правата на ползвателя, а само поражда право за бившия собственик да инициира оценително производство при бездействието му. От горното следва извода, че пропускането на 30-дневния срок по ал. 1 на § 31 от ПМС № 234/99 г., не погасява правото да се иска оценка на извършените в имота подобрения в имота нито за собственикът на земята, нито от правоимащите. Срокът е въведен с цел да внесе дисциплина в административните правоотношения между страните, поради което не се възприема като преклузивен. Пропускането му няма за последица погасяване правото на правоимащите да получат равностойността на извършените от тях подобрения. Освен това оценяването по реда на § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да бъде инициирано след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени и са възникнали субективни права. Последните обаче не могат да бъдат погасени в едно последващо оценително производство. Не може да се приеме, че когато оценяването е предприето по искане на бившия ползвател (вече собственик, след трансформация на правото на ползване в право на собственост), срокът е преклузивен, тъй като никъде в закона и в правилника за приложението му не е предвидена такава тежка последица - погасяване на правата, възникнали от отреждането на имота с влезлия в сила ПНИ, съответно вписването на собствеността в регистъра към плана. Затова са неоснователни касационните оплаквания в тази насока. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение неправилното посочване в оценката от техническата служба на общината на местността "Сиракова махала", вместо "Грамаге" в землището на с. Жиленци. От съдържанието на оценката се установява, че действително е оценяван процесния имот, което единствено е от значение при оценката по § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на техническата служба на общината. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,