Решение № 2684 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2009 г.

Решение № 2684 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 245, ал. 1 АПК е образувано по жалба на Тодор Петров Терзийски от гр. Дупница подадена срещу заповед с рег. № К-4497/12.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна по изложени съображения, че противоречи на приложимия закон и е постановена в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмени бележки поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание проверката по чл. 159 АПК намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на заповедта, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Тодор Терзийски, разузнавач V степен в Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" - МВР, категория "Г", II степен, при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Към административната преписка е приложено предложение с рег. № 4379 от 2.06.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител изготвено на основание чл. 268а ППЗМВР до министъра на вътрешните работи от директора на Специализирана дирекция "Оперативни технически операции", в което предложение са отразени данни относно назначаването на жалбоподателя в МВР, длъжностите, които е заемал служителят, присъдената категория на държавния служител съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация /чл. 170, ал. 2 ЗМВР/, като е отразено също, че с МЗ № К-4540/10.10.2000 г. служителят е преназначен на длъжност, определена за заемане от държавен служител и със заповед № К-2336/29.09.2006 г. е назначен на длъжност разузнавач V степен в сектор 09 "Кюстендил" към отдел 03 "Териториален" като му е присъдена категория "Г"- II степен. В предложението е отразено също, че изискване за заемане на тази длъжност е и разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна -ниво на класификация "строго секретно", като на основание чл. 53 и чл. 57, ал. 1 от ЗЗКИ Дирекция "Оперативно-техническа информация" - МВР е отказала издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя. Във връзка с утвърденото ново щатно разписание рег. № RB 202004-001-04-К-570 от 27.03.2009 г. на Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" - МВР на основание чл. 186, ал. 1 ЗМВР служителят е назначен на длъжността, на която е прекратено служебното му правоотношение. Приложена е справка за осигурителен стаж с рег. № 10751/22.05.2009 г. изготвена от Областна дирекция на МВР Кюстендил, в която е отразено, че служебният стаж в МВР на жалбоподателя на длъжности за държавни служители е 19 години и 10 месеци с общ осигурителен стаж 30 години и 7 месеци. Заповедта е връчена на служителя с протокол за отказ удостоверен писмено на основание чл. 270, ал. 2 ППЗМВР на 3.09.2009 г., в който са отразени подписите и трите имена на свидетелите, както и обстоятелството, че служителят не е в законно установен отпуск или в отпуск по болест. В жалбата като основание за отмяна на заповедта се поддържа, че заповедта не е съобразена с разпоредбата на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР като служебното правоотношение е прекратено без да са налице комулативните изисквания на закона за осигурителен стаж и възраст, защото жалбоподателят е на 54 години. Съдът като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства по делото приема за установени следните обстоятелства по административния спор: От приложените доказателства събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, е установено, че жалбоподателят като държавен служител в МВР има общ осигурителен стаж от 30 години и 7 месеца, от които 19 години и 10 месеца служебен стаж в МВР на длъжности за държавен служител. При установения осигурителен стаж /който не е оспорен от жалбоподателя/ законосъобразно административният орган е приел, че са налице условията на чл. 69, ал. 2 КСО - служителят има повече от 25 години трудов стаж, от които две трети действително изслужени като служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители, и е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР във вр. с чл. 106, ал. 1 и 4 ЗДСл, защото тези разпоредби уреждат само реда за прекратяване на служебното правоотношение и задължението на административния орган при едностранно прекратяване от органа на служебното правоотношение да бъде спазен срокът за едномесечно предизвестие, като при неспазване на срока за предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение /в заповедта е отразено това административно задължение./ При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че оспорената административна заповед е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 АПК. Жалбоподателят като държавен служител в МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и може да бъде прекратено служебното му правоотношение на държавен служител по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР без оглед на физическата възраст на служителя и без изрично негово съгласие. Оспорената заповед е издадена законосъобразно от административния орган, който не прави преценка на кадрите, а проверява дали са налице условията и предпоставките визирани в хипотезата на правната норма - в случая на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 69, ал. 2 КСО. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,