Решение № 6077 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2013. г.

Решение № 6077 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10926/2013. г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. директора на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - гр. Варна, чрез процесуалния представител юрк. Апостолова срещу Решение № 1789 от 04.07.2013 г. по адм. дело № 1864/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, 30 състав. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу горецитираната заповед за налагане на ПАМ. Ответната страна - "П енд П Проект 15" ООД, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, изготвен от адв. Ковачева, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение на правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 13-49483/22.04.3013 г. на заместник-директора на ТД на НАП Варна, с която на "П енд П Проект 15" ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект - павилион "Бърза закуска", находящ се в гр. Варна, бул. "Сливница" № 160, както и забрана на достъпа до него за срок от 15 календарни дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, както и ТД на НАП Варна е осъдена да заплати на "П енд П проект 15" ООД разноските по делото в размер на 200 лева. За да формира този извод, първостепенният съд е обсъдил приетите по делото доказателства и установената въз основа на тях от приходните органи фактическа обстановка. Приел е, че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона поради нарушаване на принципа на съразмерност при определяне на срока на наложената ПАМ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като твърдяните в касационната жалба доводи се явяват неоснователни. В хода на извършена проверка на 04.03.2013 г. в обект - павилион "Бърза закуска", находящ се в гр. Варна, бул. "Сливница" № 160, стопанисван от "П енд П Проект" ООД е установено, че в търговския обект не се съхранява оригинал или копия на свидетелството за регистрация на ФУ, с което от страна на търговеца е извършено нарушение на задължението, установено в чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съставен е АУАН № 0028918 от 08.03.2013 г., въз основа на който е издадено НП № 13-49482 от 22.04.2013 г. С процесната заповед, издадена от заместник-директора на ТД на НАП Варна, спрямо дружеството е приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 15 календарни дни. Според административния орган срокът за налагане на ПАМ е съобразен с факта на извършване на нарушението за първи път, както и че при продължаване на нарушението в бюджета на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Отделно от това е посочено, че органът е отчел и спазваната от лицето финансова дисциплина, доколкото към 08.03.2013 г. търговецът няма задължения към бюджета. При тези факти съдът е обосновал извода за несъразмерност на наложената на дружеството ПАМ, което е обусловило отмяната на обжалваната заповед. Така формираният извод е правилен. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност. От установеното от фактическа страна е видно, че административният орган е имал материално правно основание да наложи на дружеството мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, тъй като търговецът не е съхранявал свидетелство за регистрация на ЕКАФП в търговския обект. Обосновано решаващият състав на Административен съд Варна е приел наличието на нарушение на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Определеният от административния орган среден размер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС на търговеца не съответства на особеностите и степента на извършеното нарушение. В случая е констатирано, че в търговския обект не се съхранява документ за извършена регистрация на ЕКАФП, което нарушение е извършено за първи път и не са констатирани определени вредни последици за държавния бюджет. Следователно, наложената мярка със срок около средния засяга съществено правната сфера на нейния адресат и се явява несъразмерна. В допълнение правилно първоинстанционният съд е формирал и мотиви за незаконосъобразност на административния акт поради несъобразяване с целта на закона. Като е достигнал до обоснования извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, Административен съд Варна, 30 състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация не се дължат разноски за касационната инстанция, тъй като няма представени доказателства за направени такива, а по отношение на разноските за първата инстанция АС Варна се е произнесъл с обжалваното решение. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,