Решение № 5867 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13248/2016 г.

Решение № 5867 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13248/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Х. К. У. и К. К. У.- С. против решение № 134 от 08.09.2016 г., постановено по адм. дело № 121/2016 г. по описа на Администартивен съд - С., с което е отхвърлена жалбата против заповед № ДК-10-ЮИР-15 от 17.03.2016 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението. Ответникът началник на РДНСК Югоизточен район оспорва жалбата. Гл. архитект на община К. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед, с която е отхвърлена жалбата и е оставено в сила решение на гл. архитект на община К. за отказ за узаконяване на строеж "Масивна баня-тоалетна и склад за отоплителни материали" в УПИ ХI-2841, кв. 35 по плана на гр. К., е изцяло законосъобразна. Прието е, че заявителите не са собственици на строежа и нямат право да искат узаконяването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е установил правнорелевантните факти. Касаторите притежават правото на собственост върху построената с отстъпено право на строеж сграда в общински имот в гр. К.. Същите нямат отстъпено право на строеж за други постройки, поради което заявените за узаконяване "Масивна баня-тоалетна и склад за отоплителни материали", представляващи пристройки, не са тяхна собственост, а на собственика на земята. Правилно решаващият съд приема, че нямат право да искат узаконяването им по реда на § 127, ал. 3 ПЗР ЗИД ЗУТ. Отделно от горното, установено е, че банята -тоалетна е изградена частично ("с близо 50%") в съседния УПИ ХII2840 (ПИ с идентификатор 39030.501.312), а складът за отоплителни материали е ситуиран по регулационната линия със съседния УПИ, поради което същите не са допустими по разпоредбите на ЗУТ и не подлежат на узаконяване - § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. Спорът за точното местоположение на имотната граница между съседните имоти не подлежи на разглеждане в настоящото производство, в което са съобразени действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. К., както и регулационния план. По изложените съображения касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно-постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на съдопроизводствените правила и обосновано, поради което следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,