Решение № 6431 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14866/2009 г.

Решение № 6431 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14866/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Катя Матева Атанасова срещу решение № 1414/3.08.2009 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1060/2009 г. Поддържа се незаконосъобразност на решението. Ответник по жалбата е кметът на район Аспарухово гр. Варна, който в писмено възражение я оспорва. Заинтересованата страна Дончо Донев писмено е оспорил жалбата, останалите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице отменителни основания. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки наведените касационни доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Касаторката е сезирала административния съд с жалба срещу заповед на кмета на община Варна, район Аспарухово, издадена на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/16.12.1999 г., c която е одобрена експертна оценка в размер 0,00 лв. за подобрения и насаждения на част от поземлен имот № 523 по КПП, на който тя е била ползувател Съдът е изменил заповедта, като е увеличил оценката на 372,88 лв. В мотивите си е дал точно определение на понятието "подобрения", които представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота чрез влагане на труд или набавяни материали, които обективно увеличават стойността му. Посочено е, с оглед предмета на жалбата, че възраженията, свързани с действителната площ на имота, разположението му и границите спрямо заинтересованите страни, както и твърденията за несъобразяване на правото на собственост и действителното фактическо положение на терена са неотносими за образуваното производство, тъй като се разглеждат в друго, това по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, каквото не е настоящето. Тези възражения обосновано е отразено, че не следва да се обсъждат. Относно предмета на производството, свързан с оценката на извършените подобрения, включващи техния вид, брой и стойност е взето предвид заключението на вещото лице. И тъй като с оспорената заповед реално не било оценено нито едно от съществуващите в частта от имота трайни насаждения, е видоизменил заповедта в размер на тяхната стойност, която заинтересованите страни ще следва да й заплатят. Касаторката оспорвайки решението, навежда доводи, както и в първоначалната си жалба до административния съд, свързани с местоположението и площта на имота. По същите административния е изложил аргументирани съображения, че не следва да се обсъждат, тъй като са предмет на друго производство. Оспорва и констатациите за липсата на основание за оценяване на строителните подобрения. Върховният административен съд намира възраженията неоснователни и напълно споделя изводите на административния съд по всички възражения на жалбоподателката, които както се посочи вече са правени както пред административния съд, така и в касационната инстанция. Следва да се отбележат изчерпателните и аргументирани мотиви, които административният съд е изложил, като подробно е разграничил конкретните процесуалните права и задължения на страните в конкретния казус. Взет е предвид характера на спора, свързан с оспорване на заповед за оценка на наличните подобрения в ползвания имот и в тази връзка са обсъдени направените възражения, като по отношение останалите изрично е посочено, че са предмет на друго производство. Относно строителните подобрения, които съдът не е взел предвид при оценяването възраженията също са неоснователни. Претенцията на жалбоподателката в тази връзка е била лишена от основание. На практика както и административният съд правилно е преценил, това би означавало заинтересованите страни да й заплатят цялата сграда, което е вид сделка, която не би могло да се осъществи по този ред, в рамките на това производство. Друг е въпросът за законността на извършеното строителство, но същият не подлежи също на разискване в това производство. Преценявайки наведените касационни доводи Върховният административен съд намира, че същите не се установяват. Административният съд подробно и аргументирано е анализирал направените пред него възражения, наведени и като касационни и е стигнал до изводи, които напълно се споделят. Липсват отменителни основания. Решението на съда е обосновано, съобразено с установените факти и е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Като правилно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение