Решение № 6763 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14880/2009 г.

Решение № 6763 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14880/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Венелин Петков Дянков чрез пълномощника му - адвокат Станислав Славов против решение № 1202 от 8.07.2009 г. по адм. дело № 2087/2008 г. на Варненския административен съд. Видно от обстоятелствената част и петитума на жалбата, тя е насочена срещу решението в частта му, в която е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" относно новообразувани имоти № 2042 и № 2877. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Областният управител изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени доказателства за опровергаване на формулираните в нея възражения относно допуснати процедурни нарушения при изготвянето и обявяването на плана на новообразуваните имоти. Заинтересованите страни Димитър Григоров Чюбатаров и Ганка Георгиева Чюбатарова чрез пълномощника им считат касационната жалба за неоснователна. Заинтересованата страна Виолета Николова Вянкова дава писмено становище за основателност на жалбата и представя писмени доказателства. Останалите заинтересовани страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че обжалваният план е съобразен с правата на собствениците по силата на представени нотариални актове. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Венелин Петков Дянков против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" относно новообразувани имоти № 2042 и № 2877. Твърдял е, че е собственик на 600 кв. м. идеални части от имот с обща площ от 778 кв. м, пряко граничещ с имот № 2043. Вместо това с плана на новообразуваните имоти му е отреден имот с площ от 600 кв. м, като част от неговия имот е новообразувана в имот № 2877, разположен между неговото дворно място и това на имот № 2043. Съдът е разгледал спора по същество на базата на всички писмени доказателства, приложени по преписката и представени от страните. От тях е установил правата на страните, придобити през годините. Отделно от това е изслушал и три експертизи - единична и две тройни, които са дали безпротиворечиви заключения. Съобразил е материално-правните разпоредби, съдържащи изискванията към плана, както и процедурата във връзка с изработването, одобряването и обявяването му. На тази база е приел допуснато нарушение на закона в записването към имот № 2042 в регистъра към плана на новообразуваните имоти. То е извършено след прехвърлителната сделка през 2006 г., но в регистъра не е вписан жалбоподателят, като приобретател по силата на замяната, а неговият праводател - бивш ползвател на имота с трансформирано право на ползване в право на собственост. Поради това е отменил заповедта за одобряване на плана в тази му част и я е върнал със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част обаче е приел, че планът е напълно съобразен с материалните права на собственост, придобити от страните по делото. Не е констатирано нарушение на изискванията към плана, въведени в разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Поради това е счел, че в графичната му част, оспореният план е изготвен в съответствие с правилата и заповедта на областния управител за одобряването му е законосъобразна. В тази част е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение в тази му част, която е негативна за жалбоподателя и по отношение на която той има правен интерес да подава касационна жалба е правилно. Действително съдът е допуснал грешка при изписване името на жалбоподателя, като го е записал Веселин вместо Венелин. Това обаче съставлява очевидна фактическа грешка. Тя подлежи на отстраняване по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, приложима на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Очевидната фактическа грешка не съставлява касационно основание, поради това касационната жалба в тази й част е неоснователна. Решението на съда е съобразено с всички данни по делото. От тях е установено, че жалбоподателят е придобил по силата на правна сделка /замяна/ през 2006 г. от Петко Никифоров Дянков и Виолета Николова Дянкова 600 кв. м идеални части от имот пл. № 2042 при граници: от две страни път, имот № 2043 и имот № 2059 с построена в него сграда. Праводателят му - Петко Никифоров Дянков е собственик на прехвърления имот в качеството му на ползвател с права, установени с нотариален акт № 16 от 1993 г. Тези права в административното производство не са оспорени. Наистина по преписката е представено решение от 29.06.2005 г. по гр. дело № 3114/2003 г. на Варненския районен съд, в което е отразено, че Петко Никифоров Дянков не е притежавал надлежно учредено право на ползване. Това решение обаче е обезсилено от Върховния касационен съд, като резултат от извършено оттегляне на иска с правно основание чл. 108 от ЗС и с предмет 180 кв. м от имот № 2042. Той е предявен от него и Виолета Николова Дянкова против Димитър Григоров Чюбатаров и Ганка Георгиева Чюбатарова. Поради това при наличието на неотменен нотариален акт на праводателя на касатора от 1993 г., следва да се зачетат правата му, отразени в него. Праводателят на Чюбатарови - Симеон Андонов Йорданов е също бивш ползвател с установени права по § 4а, ал. 1от ПЗР на ЗСПЗЗ с нотариален акт № 110 от 1996 г. върху място с площ от 587 кв. м, включено в имот пл. № LХVIII. Същият е придобит от Димитър Григоров Чюбатаров и Ганка Георгиева Чюбатарова по силата на замяна, обективирана в нот. акт № 26 от 2000 г. В плана на новообразуваните имоти на всяка от страните е отреден имот. На жалбоподателя това е новообразуван имот № 2042 с площ от 609 кв. м, записан в регистъра към плана не на Венелин Петков Дянков, а на праводателя му - Петко Никифоров Дянков. На заинтересованите страни е новообразуван имот № 2877 с площ от 492 кв. м, записан в регистъра към плана на тяхно име. От съпътствуващите единичната експертиза две скици е видно, че имотът на жалбоподателя в различните планове е отразяван с различни граници и конфигурация. Поради това и вещото лице изрично е отразило в заключението наличието на разлика в границите и съседите по нотариалните актове от 1993 г. и 2006 г. При приемането на заключението в съдебното заседание на 18.03.2009 г., вещото лице е допълнило, че материализираните на място граници на имот № 2877 напълно съвпадат с границите по плана на новообразуваните имоти. И от двете експертизи се установява разлика в границата между двата имота и съответно разлика в площта по начина, по който те са отразени в помощния кадастрален план и в плана на новообразуваните имоти. Съгласно първия имотът на жалбоподателя е бил с площ от 790.20 кв. м, а по плана на новообразуваните имоти е с площ от 609 кв. м. Докато имот № 2877 е бил с площ от 311.20 кв. м, сега е новообразуван с площ от 587 кв. м. Въпреки това и тройната експертиза е категорична, че на място имотите са с материализирани граници, които съвпадат с границите им съгласно плана на новообразуваните имоти - това са поясненията на вещото лице Марин Железов Куртев, дадени в съдебно заседание на 29.04.2009 г.. Размерът на имот № 2042 се установява и от таблицата за обезщетения, по която той попада върху стари имоти № 3359, № 3967 и № 3872 и е с площ от 609 кв. м. Или макар планът на новообразуваните имоти да не съвпада с помощния кадастрален план графично, той отразява площта, придобита от страните по делото, както и съществуващите на място граници между тях. В касационната жалба се прави довод за допуснато процесуално нарушение, тъй като по делото не била конституирана, като страна община Варна. Доводът е неоснователен дотолкова, доколкото страната не може успешно да се позовава на нарушено право на участие по отношение на друг правен субект. Останалите доводи в касационната жалба съдържат твърдения, че изготвеният план на новообразуваните имоти не бил обявен по надлежен начин и не бил изготвен от правоспособно лице. Тези възражения са опровергани от ответната страна още с допълнително представените писмени доказателства с молба от 23.03.2009 г. в производството пред първоинстанционния съд. Към нея са приложени всички документи, относно правоспособността на фирмата-изпълнител на техническото задание, както и обявяванията и публикациите на съобщението за плана. Същите се представят от областния управител и в касационното производство, но не следва да бъдат повторно обсъждани. Следва единствено да се добави, че по реда на чл. 28б е подадено възражение срещу плана до назначената комисия по отношение заснемането на границата между имот № 2042 и имот № 2877. С протокол № 12 от 16.10.2007 г., комисията по пункт 436 не се е произнесла по него, тъй като то е подадено от Петко Никифоров Дянков, а към този момент той вече е прехвърлил собствеността на касатора и не е имал качеството на заинтересовано лице. Тези обстоятелства на самостоятелно основание установяват, че планът е бил надлежно обявен. По така изложените съображения, касационната жалба на посочените в нея касационни основания е неоснователна и решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. В писмената защита, депозирана в съда на 7.04.2010 г. касаторът за първи път въвежда доводи за незаконосъобразност на заповедта на областния управител и наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, както и за несъответствието й с целта на закона. Предмет на касационен контрол обаче е решението на първоинстанционния съд. При това съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК на обсъждане в касационното производство подлежат само посочените в жалбата пороци на първоинстанционното решение. При извършения анализ от касационния съд такива не се констатираха. Установи се валидност и допустимост на решението на административния съд, както и спазване на материалния закон при постановяването му. Неоснователно се твърди, че незаконосъобразно е нанесен имот на семейство Чюбатарови, тъй като те не били нито ползватели, нито собственици по земеделска реституция. Безспорни са данните по делото, че те са правоприемници на ползвателя Симеон Андонов Йорданов, който е установил признати права, като ползвател с нотариален акт от 1996 г. Точно по същия начин се легитимира, като собственик и касатора, като правоприемник на предишен ползвател с признати права по нотариален акт от 1993 г. На следващо място неоснователно се възразява за неспазване на изискването ползвателските имоти да се отразят в плана на новообразуваните имоти без изменение на местоположението. Това правило е въведено в разпоредбата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, но само по отношение на имоти, които не надвишават 600 кв. м. Имотът, който е придобит от касатора е идеални части от по-голям имот и по отношение на него не важи цитираното изискване. А с плана му се отрежда имот точно в рамките на правата, които са придобити от него по силата на замяната. Не следва да се обсъждат отделно доводите в писмената защита на заинтересованата страна Виолета Николова Дянкова. Нейното писмено възражение има характер на касационна жалба, но не подлежи на разглеждане, като такава тъй като е подадено много след изтичане на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Страната се позовава на писмо от 18.03.2007 г. от кмета на община Варна, район "Приморски". В него се сочи, че номерът на имота, притежание на заинтересованите страни е по неодобрен регулационен проект на местността. Това обаче не означава, че имотът не съществува на място. Важното в конкретния случай не е номерацията на имота, а фактът, че същият е отразен, като самостоятелен имот още в помощния кадастрален план, макар и с по-малка площ. Той фигурира и в таблицата за обезщетенията към помощния план. В допълнителното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза е ясно отразено, че попада върху стар имот № 3559 с 264 кв. м.; стар имот № 3872 с 14 кв. м. и стар имот № 3967 с 214 кв. м. Поради това и приложеното от тази страна писмено доказателство не установява фактическа обстановка, различна от установената вече от административния съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение