Решение № 7490 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

ВАСТрето отделение06.07.2023 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 56 от 02.03.3023г., постановено по адм. д. 146/2022г. на Административен съд Велико Търново.

ОСЪЖДА С. Стефанов да заплати на Държавна агенция Държавен резерв и военно временни запаси съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА/п/ АГЛИКА АДАМОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стефанов, чрез процесуален представител срещу Решение 56 от 02.03.2023г., постановено по адм. д. 146/2022г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлен искът срещу Държавна агенция Държавен резерв и военно временни запаси (ДА ДРВВЗ, агенцията) с правно основание чл. 1 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в размер на 10 000 лева, в резултат от незаконосъобразен акт решение по протокол от 04.04.2017г. за недопускането на С. Стефанов до търг за продажба на движими вещи частна държавна собственост, обявен със Заповед РД 10-51 от 13.03.2017г. на председателя на агенцията. Касаторът, чрез процесуален представител, твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Не е съгласен с крайния извод на съда, че не е претърпял вреди от лишаване от право да участва в търг и последвалото незаконосъобразно разпореждане с вещите, продавани на търга, резултат от издаването и изпълнението на незаконосъобразния административен акт. Не са формирани доводи срещу решението в частта му, с която производството е прекратено. Касаторът иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - Държавна агенция Държавен резерв и военно временни запаси (ДА ДРВВЗ) чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Административен съд Велико Търново е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Държавна агенция Държавен резерв и военно временни запаси, от която се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в размер на 10 000 лева, в резултат от незаконосъобразен акт Решение за недопускането на С. Стефанов му до търг за продажба на движими вещи частна държавна собственост, обявен със Заповед РД 10-51 от 13.03.2017г. на председателя на ДА ДРВВЗ, обективирано в тръжен протокол от 04.04.2017г. От фактическа страна съдът е приел за установено обявяването на търга с явно наддаване за определяне на купувачи на излишни и негодни движими вещи частна държавна собственост, управлявани от Държавна агенция ДРВВЗ чрез ТД Държавен резерв В. Търново, находящи се в собствени складови бази и складове на дирекцията, при определена начална тръжна цена от 46 501.16 лева с ДДС и депозит в размер на 10 % от началната тръжна цена на вещта (позицията), за която се кандидатства. Установено е, че касаторът е заявил участие в търга за вещи по петнадесет позиции. Търгът е проведен на 03.04.2017г. и 04.04.2017г., като при проверка на постъпилите заявления за участие и приложените към тях документи, тръжната комисия е отстранила касатора от участие в търга, тъй като не е внесъл депозит според определените изисквания. Решенията на тръжната комисия за недопускане до участие в търга са обективирани в тръжни протоколи от 04.04.2017г. и 05.04.2017г. Тези решения са отменени от съда с влезли в сила съдебни актове. От приложените по делото протоколи от проведения търг с явно наддаване от 04 и 05 април 2017г. съдът е установил, че тръжната комисия е обявила дружеството Вип Ал 07 ЕООД като спечелил участник за позиции 8 (бетонни панели 61 броя) с наддавателно предложение от 585,60 лв. с ДДС и 63 (вентилатор 63 с ел.мотор 12 бр.) на цена от 691,20 лв.; по отношение на вещта по позиция 57 (струг С 11 1 брой) за спечелил търга е обявен ПИБ Комерс ЕООД за сумата от 408 лева; за вещта по позиция 279 (коруби големи 359 бр.) за спечелил участник тръжната комисия е обявила О. Цветанов с наддавателно предложение от 904, 68 лв. Вещите са били предоставени на спечелилите ги участници. АСВТ е обсъдил представения предварителен договор от 31.01.2017г. между С. Стойков и дружеството Вантрейд ЕООД за прехвърляне на вещите от търга на цена от общо 17 190 лева за всички вещи, като стоката следвало да се достави в срок до 30.04.2017г. В първоинстанционното производство е прието, но не е кредитирано заключение на основна и допълнителна съдебно икономическа експертиза, съгласно което при продажбата на вещите от позиции 8 (бетонни панели), 57 (струг С 11), 63 (вентилатор с ел.мотор) и 279 (коруби големи) към април 2017г. биха се получили от извличането им 29 624 лв., а за натоварването, извозването и добиването на желязо за скраб от 61 броя панели, натоварени и извозени от складовата база с. Ресен към ТД Държавен резерв-В. Търново на 09,11 и 12 май 2017г. са необходиими 18 100 лв. Заключенията не са кредитирани, тъй като по делото липсват данни, които да удостоверят параметрите и характеристиките на бетонните панели, вентилаторите и корубите, а посочените от вещото лице размери на бетонни панели почиват на предположения и се разминават с показанията на свидетеля - материално отговорно лице в Складова база Ресен; в заключението не е посочено кой е източникът на приетите за ползвани цени на тон за тънко, дебело желязо и мед; не става ясно и как се определени конкретните цени за някои от предметите (корубите), тъй като не е посочено какъв тип желязо може да се извлече от тях; относно струга липсва обосновка защо при посочена цена в диапазон 320-350лв./тон, се пресмята по максималната в диапазона цена. Изслушани са и свидетелски показания на управител на склад в складова база с. Ресен на агенцията относно вида и предназначението на движимите вещи и на управителя на дружеството, с което касаторът е сключил предварителен договор за покупко-продажба на вещите от търга. Свидетелят е потвърдил подписа си върху договора. Съдът е кредитирал показанията на управителя на складовата база, но не и тези на управителя на Вантрейд ЕООД. Приел е последните за противоречиви и неясни, за което е изложил подробни съображения в решението. Отчетено е, въз основа на приетата по делото фактура 1000001911/20.04.2017г. между Вантрейд ЕООД и спечелилия търга Вип Ал 07 ЕООД е, че процесните панели са придобити на 20.04.2017г. на много по-ниска цена от стойността по сключения предварителен договор, а именно 622.20лв. При тази фактическа обстановка, подробно описана в решението, съдът е приел от правна страна, че искът е частично недопустим и че не са налице всички елементи на отговорността по чл.1 ЗОДОВ. Отчитайки, че касаторът е обжалвал само частично решенията на комисията за недопускането му до участие в процедурата, АСВТ е приел, че по отношение на позиции с номера 1, 58, 61, 71, 112, 262, 278, 279, 487, 491 и 501, за които са подадени заявления, няма проведено оспорване, поради което съответно е прекратил съдебното производство. Срещу тази част от решението в касационната жалба не са формирани изрични доводи, а при служебната проверка съдът не намира основания за нищожност, недопустимост и ли неправилност поради нарушения на материалния закон. Правилно съдът е приложил чл. 204, ал. 1 от АПК и като е установил липса на отменен по съответния ред административен акт, е прекратил производството. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно и в останалата си част, с която искът е отхвърлен по същество. По отношение на позиции 8 (бетонни панели 61 броя), 57 (струг С 11 1 брой), 63 (вентилатор 63 с ел.мотор 12 бр.) и 279 (коруби големи 359 бр.) съдът е приел наличие на първата предпоставка по чл. 1 ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен административен акт за недопускане касатора да участва в търга. Счел е обаче, че не се налице настъпили имуществени вреди във вид на пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразен административен акт на тръжната комисия, отменен с Решения по адм. дела 415/2018, 782/2018г., 872/2018г. и 79/2019г. на Административен съд - Велико Търново, потвърдени с решения на ВАС. Предвид чл. 203 от АПК вр. чл. 1 ЗОДОВ, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. При събраните доказателства, правилно е счетен за неоснователен и искът за пропуснати ползи от нереализирана печалба в претендирания размер за процесния период. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 13.01.2023 г. по т.д. 3/2021 г., ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност. Това означава, че за да е основателен искът, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага. Твърдението за пропуснатата полза при искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на ищеца би се намирало, ако вредоносният акт не беше настъпил. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че твърдяната евентуална печалба не е доказана. Изтъквайки, че исковата сума е формирана като разлика между договорената цена (17 190 лева) по предварителния договор от 31.03.2017г., сключен с Вантрейд ЕООД, и сумата (7 182,66 лева), която ищецът е щял да заплати на държавния резерв за вещите при спечелване на търга с явно наддаване, съдът е посочил на първо място, че няма основание да се приеме за сигурно събитие придобиването на вещите от касатора на посочената в предварителния договор цена. По отношение на предварителния договор съдът е приел, че той е с недостоверна дата, а и към тази дата касаторът няма как да е знаел каква ще е сумата, която другият участник би дал по време на търга и дали изобщо би спечелил дадената позиция, нито е знаел предварително, че ще придобие със сигурност вещи преди датата на провеждане на търга, а още повече на каква цена, за да сключи договор. Правилно АСВТ е приел, че към момента на сключване на предварителния за продажба с Вантрейд ЕООД вещите, предмет на този договор, не са били нито в собственост или в патримониума на касатора, нито е съществувала сигурност, че именно касаторът е този учасник в търга, който ще ги придобие. Търгът е бил такъв с явно наддаване, при което всеки един от участниците заявява наддавателното си предложение за всяка една конкретна вещ, поради което не може да се предвиди на каква цена и от кого ще бъдат придобити вещите. Обосновани и съобразени с подробно анализираната фактическа обстановка са изводите на съда за недостоверност на датата на предварителния договор и за липса на икономическа логика за сключването му. Размерът на твърдяните пропуснати ползи правилно е приет за недоказан, при представените доказателства, че вещите в действителност са придобити от купувача по предварителния договор на много по-ниска цена при покупка от лицето, което е спечелило търга. Изводите на съда са формирани на база подробен и надлежен анализ на всички факти по делото, при съобразяване доводите и възраженията на страните. Доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба липсват. Съдът е изложил логически обосновани и съобразени с фактите и материалния закон мотиви, които следва да бъдат споделени от касационната инстанция. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, на агенцията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение