Решение № 8076 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16731/2009 г.

Решение № 8076 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16731/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на областния управител на област с Административен център - Варна, подадена от процесуалния му представител, и на адвокат Валентина Софрониева -пълномощник на Господин Атанасов Стефанов, Мария Иванова Токушева и Слави Симеонов Костадинов, всичките от гр. Варна, и двете срещу решение № 1846 от 5.11.2009 г., постановено по адм. д. № 3215 по описа за 2008 г. на Административен съд-Варна. Касационните жалби са срещу частта от решението, с която съдът е отменил заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, Варненска област, в частта й за имоти с № 646, № 647 и 648, като в отменената част преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба на областния управител се съдържа оплакване за недопустимост на решението и алтернативно - неправилност и необоснованост. По изложените съображения в нея се моли, решението да се обяви за нищожно, като подадената жалба срещу обжалваната част от заповедта по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ се отхвърли като недопустима. В касационната жалба на физическите лица се съдържа оплакване за неправилност на решението. По изложените съображения в нея се моли, решението в обжалваната му част да се отмени, като съдът се съобрази с становището на вещото лице, че е невъзможно да се образува нов имот, без да се засегнат съществуващите в трите имота съоръжения. От ответника по касационните жалби - Димитър Дуков Транакиев е постъпил писмен отговор, по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се съдържа становище, че и двете касационни жалби са неоснователни. По изложените съображения се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Счита, че при спазване изискванията на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, съдът е установил възможността от съседните разлики на трите имота с № 646, № 647 и 648 да се образува самостоятелен имот за наследниците на бившия собственик, а извършените подобрения в имотите, би следвало да се уредят чрез оценяването им и заплащане на ползвателите. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество и за неоснователни, по следните съображения: Димитър Дуков Транакиев е обжалвал заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, в частта й за имоти № 641, № 643, № 644, № 645, № 646, № 647 и 648 - след направеното уточнение на жалбата. В жалбата се е твърдяло, че неправилно за наследниците на бившия собственик на имота не е отреден самостоятелен имот. С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 20.10.2009 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта й срещу имоти с № 641 и 643, поради оттеглянето й, и е прекратил производството по делото тази част. Определението като необжалвано е влязло в законна сила. С решението си съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на областния управител в обжалваната й част за имоти № 644 и 645. Тази част от решението също като необжалвана е влязла в законна сила и не е предмет на настоящото касационно производство. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че Димитър Дуков Транакиев, е един от наследниците на Димитър Транакиев Костадинов. Той се е легитимирал за собственик с признато право да се възстанови собствеността, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, върху имот представляващ бивша нива от 2, 769 дка с решение № 673 от 26.01.2000 г. на Поземлена комисия - Варна, правоприемник на която е Общинска служба по "Земеделие" - Варна. В решението на поземлената комисия и това на съда подробно са описани частите от имотите, включени в бившата нива, между които са и имотите, предмет на жалбата - № 646, № 647 и 648. За тези три имота касаторите Господин Атанасов Стефанов, Мария Иванова Токушева и Слави Симеонов Костадинов са се легитимирали за собственици с нотариални актове, приложени по делото, всичките с трансформирано право на ползване в право на собственост, на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, но за 600 кв. м, съответно идеални части от целите имоти. За разликите на целите имоти над платените и признати 600 кв. м, чрез прието заключение на вещо лице, съдът е приел за установено, че може да се образува самостоятелен имот от 250 кв. м, обозначен с лилав цвят по скицата към заключението. В така предложения новообразуван имот от 250 кв. м е прието, че се включват двете тоалетни в имоти № 646 и 648, част от изграден водопровод, хидрофорна уредба, ел. табло и овощни насаждения. Съдът е съпоставил частите от трите имота, включени в бившата нива, правото на собственост за която е признато да се възстанови с частите от имотите, които се отнемат от тези на ползвателите, които са били по-малки и е извел извод, че от съседните разлики от трите имота, съответно от двата по 50 кв. м и от третия от 150 кв. може да се образува имот от 250 кв. м за наследниците на бившия собственик, което не е в нарушение на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Съдът е направил преценка и между чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ и чл. 19 ЗУТ относно изискването за повърхност на имот, като е приел, че нормите на ППЗСПЗЗ са специални по отношение на тези на ЗУТ. В мотивите си съдът е изложил и съображения относно направеното твърдение за нищожност на решение № 673 от 26.01.2000 г. на поземлената комисия, съпоставено с друго решение на същата поземлена комисия № 369 от 26.09.1996 г., с което освен че е възстановено правото на собственост при условията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Димитър Транакиев Костадинов с втората част от същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост в стари реални граници върху нива от 6, 924 кв. м по описаните причини в мотивите на решението. При внимателният анализ на съдържанието на решенията и описаните имоти в тях, съдът е направил извод, че се касае за две различни решения, относими до два различни имота, които са съседни, но и двата заявени за възстановяване по една и съща преписка. Изводът е направен от номерата на бившите имоти и включените части от други имоти в тях, а така също и от поредния номер на подаденото заявление с вх. № 40787 от 14.04.1992 г. При така възприетите факти и направени правни изводи съдът е отменил заповедта на областния управител в частта й за трите имота, като в отменената част е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Касационната жалба на областния управител на Варненска област е неоснователна. Неоснователно е първото твърдение в нея, че решението е недопустимо, защото съдът не се е произнесъл по наведения довод за нищожност на решението на поземлената комисия № 673 от 26.01.2000 г. На първо място съдът е обсъдил съдържанието и на двете решения, посоченото вече и това с № 369 от 26.09.1996 г. Приел е, че те касаят различни имоти, на бившия собственик, които са съседни. Освен това съдът е установил идентичност между включените части от имотите, предмет на жалбата и бившия имот на наследодателя в решението от 2000 г., с което е признато правото да се възстанови собствеността при условията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. На следващо място областният управител не може да навежда довод за нищожност на решение на поземлена комисия, което е постановено без негово участие като страна. Административното производство пред общинската служба по земеделие, правоприемник на поземлената комисия, се развива единствено между нея и заявителя за възстановяване на правото на собственост върху земята. Това са страните по административното правоотношение. Трети лица не участват в това производство, включително и областния управител. Касационната жалба на физическите лица, собственици на имотите, части от които се отнемат за образуването на нов имот за наследниците на бившия собственик е също неоснователна. Поддържаната теза е, че собствениците на трите имота фактически ползват цялата им площ и в нея са изградили сгради, овощни насаждения и съоръжения, според действащите норми, поради което е невъзможно от разликите да се образува нов имот. Тезата би била защитима само ако в закона липсва нормата на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. По делото е установено, че от съседните разлики може да се образува имот за наследниците на бившия собственик, което е в изпълнение на закона и философията на земеделската реституция. Правото на ползвателите е приоритетно пред правото на собственост върху бившия земеделски имот, но законодателят е предвидил и възможността за неговото възстановяване при определени условия. Неоснователно е и твърдението, че съдът не е възприел правилно заключението на вещото лице, че образуването на нов имот няма да засегне направените подобрения в трите имота. Напротив. Съдът е изброил прецизно съществуващите подобрения в трите имота, овощните насаждения включително и съоръжението хидрофор, ел. табло и подземен водопровод, като е направил разграничението между правата на ползвателите по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на фактическото положение е приел, че изискването на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ не е нарушено, като претенциите между страните могат да се уредят чрез оценка и заплащане на подобренията. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдените в касационните жалби нарушения, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение