Решение № 13204 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15102/2018 г.

Решение № 13204 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15102/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Инициативен комитет за местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна чрез Ю. Чолаков /наричан за краткост по-долу Инициативния комитет/ против решение № 1955 от 18.10.2018 г., постановено по адм. д. № 844/2018 г. от Административния съд – Варна. С обжалваното решение е отхвърлено искането от Инициативен комитет за провеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез подписка, с представляващ Ю. Чолаков и Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията с представляващ Ю. Чолаков, да бъде осъден главния директор на главна дирекция "ГРАО" при МРРБ да осигури възможност за регистриране на искания за издаване на актове в Териториално звено "ГРАО" - Варна. В касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение като сочените основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обявяване недопустимостта на обжалваното решение или отмяната му като неправилно. Претендират се разноски. Ответникът – главният директор на главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в МРРБ, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Ответникът – Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор и в рамките на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба от Инициативния комитет и СОПА, представлявани от Ю. Чолаков, с искане за осъждането на главния директор на ГД "ГРАО" при МРРБ, да осигури възможност за регистриране на искания за издаване на актове в териториалното звено "ГРАО" - Варна. Съдът е приел, че искът е допустим като за това били достатъчни твърденията в исковата молба, че е налице бездействие на главния директор на ГД "ГРАО" при МРРБ, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от чл. 28, ал. 1, т. 4 от АПК, да осигури възможност за регистриране на искания за издаване на актове в териториалното звено "ГРАО" - Варна. Съдът е приел за установено въз основа на доклад от ръководител на ТЗ "ГРАО" - Варна, че на 16.03.2018 г. не е прието и не е регистрирано в ТЗ "ГРАО", придружително писмо със съдебно удостоверение от АС-Варна, представени от Инициативен комитет за провеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна чрез подписка, с представляващ Ю. Чолаков, като на вносителя било обяснено, че можело да се приеме от ТЗ "ГРАО", същото ще се изпрати до центъра за административно обслужване в МРРБ, където ще получи входящ номер. Установено е също така от съда, че териториалните звена на ГД "ГРАО" нямат самостоятелна деловодна система и не извършват приемане и регистрация на входяща кореспонденция, а тя се регистрира в дирекция "Административно обслужване и човешки ресурси", след което се насочва по компетентност към съответните звена в МРРБ. Съдът е установил и наличието на утвърдени вътрешни правила за организацията и административното обслужване на МРРБ. Въз основа на установеното, съдът е формирал следните изводи. Анализирайки разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1, чл. 27, ал. 2 и чл. 20, т. 14 и т. 15 от Устройствения правилник на МРРБ съдът е установил, че ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" е специализирана администрация в МРРБ, която има териториални поделения в административните центрове на областите и която осъществява деловодната дейност посредством автоматизирана информационна система, включваща система за архивиране и съхраняване на документацията на министерството, изготвя заверени копия на документи, съхранявани в архива и завежда, проучва, и насочва по компетентност входяща кореспонденция. Съдът е посочил, че УПМРРБ предвижда, че сигналите и предложенията, заявленията за достъп до обществена информация и тези за административна услуга се подават лично, чрез упълномощен представител по пощата, по електронна поща или устно като след получаването им, те се регистрират в АИС и се насочват за изпълнение към компетентното звено, дирекция или служител. Въз основа на събраните и кредитирани от съда доказателства, съдът е стигнал до извода, че при подаване на документите в ТЗ"ГРАО" - Варна, те не получават веднага входящ номер, а това ставало след като документите постъпели в МРРБ и там се регистрират в АИС. Съдът е установил забавяне от няколко дни до въвеждането на документите в АИС, посочвайки, че ако в определени случай датата на подаване на документите е от значение, няма пречка служител в ТЗ "ГРАО" да удостовери писмено, на коя дата са подадени документите. Съдът е стигнал до извода, че не е необходимо изграждане на АИС в ТЗ на "ГРАО" и в частност на ТЗ "ГРАО" - Варна, а правилото, въведено с нормата на чл. 28, ал. 1, т. 4 АПК било спазено, тъй като нямало пречка документите да се подават в ТЗ "ГРАО", входящ номер те щели да получат в МРРБ, съответно в случай на нужда служител на ТЗ "ГРАО" по искане на подателя следва да удостовери датата на подаване на документите в ТЗ "ГРАО". Крайният извод на съда е, за липсата на бездействие на ответника, изразяващо си в непредоставяне на възможност за регистриране на искания за издаване на актове в ТЗ "ГРАО" - Варна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение в обжалваната му част като правилно като краен резултат, но по мотиви, които се различават от изложените от първоинстанционния съд. От уточняващата молба на Инициативния комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна, постъпила по делото на 27.03.2018 г. се установява, че той обосновава правния си интерес от предявяването на иска по чл. 257 АПК със случилото се на 16.03.2018 г., когато по твърдения на представляващия го Ю. Чолаков, служители на ТЗ "ГРАО" - Варна са отказали да регистрират и приемат за изпълнение съдебно удостоверение, издадено от АС-Варна. С исковата молба и с уточняващата молба, не е поискано обаче осъждане на ТЗ "ГРАО" - Варна да извърши това конкретно действие, а именно да приеме и регистрира искането на инициативния комитет във връзка със съдебното удостоверение на АС-Варна, представено пред ТЗ "ГРАО" - Варна на 16.03.2018 година. Искането към съда, както на Инициативния комитет, така и на втория ищец- Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА) е за осъждане за осигуряване на възможност исканията за издаване на актове от органите и структури в рамките на МРРБ да се подават в ТЗ "ГРАО" - Варна или друга структура на МРРБ в гр. Варна и /или в деловодството на Община Варна като бъде посочено изчерпателно, къде и как става това. В съдебно заседание, проведено на 29.06.2018 г., Ю. Чолаков, представляващ и двамата ищци е заявил, че " Предмет на делото е има ли деловодство и следва ли да има деловодство за обслужване на граждани. " Твърденията на ищците, обосноваващи искането им към съда са, че Устройствения правилник на МРРБ не предвиждал изрично задължение за териториалните звена на ГД "ГРАО" да се съобразяват с изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 4 АПК. Следователно, ищците искат от съда да осъди ответника да създаде деловодства със съответната деловодна система в тях, в съществуващите териториалните звена на ГД "ГРАО". Това не представлява искане за извършване на конкретно фактическо действие по смисъла на чл. 256 и 257 АПК, а искане за изменение в организацията на работа в териториалните звена на ГД "ГРАО" при МРРБ. Защитата по чл. 257 АПК е предвидена срещу бездействие на административния орган по конкретно искане, отправено от конкретно лице, за извършването на конкретно фактическо действие, предвидено в нормативен акт, чието извършване ще рефлектира директно в правната сфера на лицето, искащо извършването му, а не срещу бездействие на административен орган за организационни промени в работата на дирекцията и поделенията й, към която принадлежи. В конкретния случай не е налице конкретиката, каквато се изисква с разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 АПК, поради което неприложима е и защитата, която се следва по силата на посочените норми. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд, с което е отхвърлено искането на Инициативния комитет. Решението в обжалваната му част следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд