Решение № 11215 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2019 г.
ВАСVII отделение24.08.2020 г.докладчик т Соня Янкулова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3071 от 08.05.2019 г. на Административен съд, София-град, постановено по административно дело № 9124/2018 г. ОСЪЖДА "Компас" ЕООД, седалище и адрес на управление с. Комарево, ул. "Първа" № 40, Община Берковица, да заплати на "Виктория Нутс" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Дружба" бл. 59, вх. 7, ап. 2 1 000, 00 (хиляда) лв. разноски по делото. ОСЪЖДА "Компас" ЕООД, седалище и адрес на управление с. Комарево, ул. "Първа" № 40, Община Берковица, да заплати на Патентното ведомство на Република България, седалище и адрес гр. София, ул. "Г. М. Димитров" № 52 б 100, 00 (сто) лв. разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11215 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8006/2019 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Компас" ЕООД, седалище и адрес на управление с. Комарево, ул. "Първа" № 40, Община Берковица, срещу Решение № 3071 от 08.05.2019 г. на Административен съд, София-град, постановено по административно дело № 9124/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Компас" ЕООД срещу Решение № 101 от 14.05.2018 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България, с което е отменена регистрацията на марка, регистров № 45558, RIOS, словна, за част от стоките от клас 29 и за всички стоки от клас 30 на Международната класификация на стоките и услугите.
І. Становища на страните:
- Касационният жалбоподател – "Компас" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основния по чл. 209, т. 3 АПК.
Неправилен счита извода на съда за липса да доказателства за реално използване на марката в релевантния период 13.07.2012 г. – 12.07.2017 г. Съдът е приложил неправилни критерии за оценка на реалното използване на марката. С оглед на съдебната практика самото представяне на доказателства за използване на марката е достатъчно, за да се докаже използването й. Счита, че съдът превратно тълкува и прилага Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2008/95).
Необосновани счита изводите на съда относно недоказаното използване на марката за различните видове риби, изброени описателно в клас 29 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), като приема, че ако марката е използвана за "рибно филе", това не значело, че е използвана за "риба тон". Сочи наличие на доказателства за ползването на марката и за "риба тон". Счита мотивите на съда за вътрешно противоречиви и нелогични.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспореното решение на председателя на Патентното ведомство.
- Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентното ведомство на Република България, счита същата за неоснователна.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Божков.
- Ответникът по касационната жалба – "Виктория Нутс" ЕООД, счита същата за неоснователна.
Доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение не обосновават нарушение на материалния закон като съдът се е съобразил със задължителната тълкувателна практика на Съда на Европейския съюз и е направил правилен и обоснован анализ на използването на марката. Сочи, че касаторът използва понятието реално използване със съдържание на субективното право на използване.
Неоснователни счита и доводите на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Мотивите на съда не са вътрешно противоречиви, тъй като съдът не е приел, че процесната марка е била реално използвана за стоките, за които регистрацията й е отменена, приел е, че е реално използвана за стоките, за които регистрацията е оставена в сила. Сочи, че допусната фактическа грешка на съда досежно доказателствата за стоката "риба тон" не опорочава извода му, тъй като с оглед на критериите за преценка реално използване не е доказано.
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. А. Семерджиева, Софийска адвокатска колегия.
- Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:
- "Си Трейд 2011" ЕООД е притежател на марка, регистров № 45558, RIOS, комбинирана, заявена за регистрация на 01.10.2001 г., дата на регистрация 15.09.2003 г., срок на действие – 01.10.2021 г. Марката изглежда така:
Регистрацията е за стоки от клас 29 и клас 30.
- В периода 20.03.2015 г. – 27.08.2015 г. марката е прехвърляна няколкократно, в резултат на което първоначалният собственик - "Славяна фиш" ЕООД, е заменен със "Си Трейд 2011" ЕООД.
- На 13.07.2017 г. "Виктория Нутс" ЕООД подава искане за отмяна на регистрацията на марка, регистров № 45558, RIOS, комбинирана за стоки клас 29 и 30.
- На 29.09.2017 г. "Си Трейд 2011" ЕООД представя доказателства за реално използване на марката: 1.) удостоверение за прехвърляне на марката; 2.) фактури за продажба на стоки в периода 2012 – 2014 г. издадени от "Славяна фиш" ООД/ЕООД; 3.) фактури за продажба на стоки в периода 2015 – 2017 г., издадени от "Си Трейд 2011" ЕООД; 4.) каталог – брошура за периода 02. 02. – 08.02.2.0017 г. и за периода 06.04. – 12.04.2017 г. на супермаркет "Билла" и за периода 18.05. – 24.05.2017 г. на магазин "Фантастико"; 5.) разпечатки от електронната страница – https: //3821-bg. all. biz относно "Славянка Фиш" ЕООД.
- На 09.11.2017 г. "Виктория Нутс" ЕООД представя становище по възражението.
- На неустановена по делото дата състав по споровете представя становище по искането за отмяна на регистрацията на марка, регистров № 45558, RIOS, комбинирана.
- На 14.05.2018 г., с Решение № 101, председателят на Патентното ведомство отхвърля като неоснователно искането за отмяна на регистрацията на марка, регистров № 45558, RIOS, комбинирана, за стоките "риба (нежива); обработена риба за продължително съхранение; рибни консерви; рибно филе; храни от риба за консумация от хора" от клас 29 и отменя регистрацията за останалите стоки от клас 29 и за стоките от клас 30 МКСУ.
- На 22.06.2018 г. марка, регистров № 45558, RIOS, комбинирана, става притежание на "Компас" ЕООД.
- В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение и издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правела и е в съответствие с материалния закон.
Първоинстанционният съд приема, с оглед на правното основание на искането за отмяна на регистрацията - чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО, изведеното от практиката на Съда на Европейския съюз съдържание на понятието "реално използване". С оглед на доказателствата по делото, в т. ч. и заключението на приетата по делото експертиза, приема за доказано използването от праводателите на "Компас" ЕООД на процесната марка за стоките "риба (нежива); обработена риба за продължително съхранение; рибни консерви; рибно филе; храни от риба за консумация от хора" от клас 29, но не и използването на марката за останалите стоки от клас 29 и за стоките от клас 30. По отношение на стоката "риба тон" съдът приема, че по делото е налице едно единствено доказателство, което не доказва реалното използване на марката за тази стока при отчитане на характера на стоката – хранителен продукт, особеностите на пазара, обхвата и честотата на използване.
Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърля жалбата.
V. По съществото на спора:
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответниците и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.
Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че приложимият в това съдебно производство Закон за марките и географските означения към датата на постановяване на настоящия съдебен акт е отменен, но към датата на постановяване на оспорения акт на органа и на първоинстанционното съдебно решение е бил действащ, поради което всички разпоредби са именно от отменения закон.
Както правилно приема първоинстанционният съд спорът по делото е досежно реалното използване на процесната марка за процесните стоки – предмет на отменителното решение, тъй като правното основание за отмяна е чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО (отм.);. Не съответстват на закона и на мотивите на първоинстанционния съд доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон. В подробни и точни мотиви първоинстанционният съд е определил съдържанието на релевантното понятие "реално използване" на процесната марка относно процесните стоки. Не намира опора нито в нормативната уредба, в т. ч. и в Директива 2008/95, нито в съдебната практика доводът на касатора, че "самото представяне на доказателства за използване на марката е достатъчно, за да се приеме, че използването е осъществено". В решението си от 11 март 2003, Ansul, С-40/01, EU: C: 2003: 145 – за марката "Minimax", Съдът на Европейския съюз е установил съдържанието на понятието "реално използване" за целите на Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, отменена от Директива 2008/95. В решението Съдът изрично сочи, че реалното използване на марката значи действителното й използване, не само символично и насочено единствено към запазване на предоставените от марката права, използване, което е в съответствие с основната функция на марката и изисква използването да е на пазара на стоките, защитени от марката. При преценката на реалното използване Съдът сочи, че следва да бъдат преценени всички обстоятелства, като не е нужно наличие на съществено в количествено отношение използване. Критериите за оценка на реалното ползване са доразвити и в определението от 27 януари 2004 г., С-259/02, La Mer Technology, EU: C: 2004: 50 – за марката "Laboratoire de la mer", на Съда.
Спазвайки установеното в практиката на Съда на Европейския съюз разбиране за съдържанието на понятието "реално използване" първоинстанционният съд правилно е ценил доказателствата по делото и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи досежно липсата на доказателства за реалното използване на марката по отношение на стоките от клас 29, предмет на отменителното решение. Що се отнася до доказателствата относно стоката "риба тон" доводът на касатора за неточно посочване от първоинстанционния съд на броя на доказателствата е неоснователен. Видно от доказателствата по делото стоката "риба тон" с посочена процесната марка фигурира само във фактурата от 15.03.2017 г. (доказателство № 48 от заключението на вещото лице). Останалите фактури – от 18.10.2016 г., 05.04.2017 г., 23.05.2017 г. 21.07.2017 г., макар да съдържат стока "риба тон" не носят информация за процесната марка. Фактурите от 18.10.2016 г. и от 21.07.2017 г. визират "риба тон" с наименование "Златна русалка", а фактурите от 05.04.2017 г. и от 23.05.2017 г. визират "риба тон" с наименование "Compass". С оглед на това те не могат да бъдат годно доказателство за реалното използване на процесната марка – RIOS, с процесната стока. При наличието на едно доказателство, установяващо продажба на стоката "риба тон" с марката RIOS на стойност 1 833, 60 лв. за 960 броя в рамките на релевантния петгодишен период, изводът на първоинстанционния съд и на органа за недоказаност на реалното използване на процесната марка за тази стока е правилен, тъй като е направен при отчитане на релевантните за преценката обстоятелства. Отчетен е характерът на стоката – хранителен продукт, нейната цена – сравнително ниска, регулярността на продажбата – една, географският обхват като съвкупната им преценка не доказва използване на марката в съответствие с основната й функция – да гарантира на потребителя идентичност на произхода на стоката, като му позволи без вероятност от объркване да разграничи тази стока от такава с друг произход. Именно поради това изводът на съда, че доказателствата по делото не доказват използване, което е оправдано в релевантния икономически сектор за създаване и поддържане на пазарен дял по отношение на стоката "риба тон" е правилен.
Касаторът, извън стоката "риба тон", не сочи доводи за неправилност на фактическите изводи на съда относно останалите стоки от клас 29, а по отношение на стоките от клас 30 изобщо не сочи доводи, като такива не е сочил и в хода на първоинстанционното съдебно производство.
С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направено от ответниците искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на ответниците направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 1 000, 00 лв. адвокатско възнаграждение за ответника "Виктория Нутс" ЕООД и за юрисконсултско възнаграждение за ответника – председателят на Патентното ведомство. Размерът на юрисконсултското възнаграждение, дължимо на Патентното ведомство – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд