Решение № 7455 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Н., чрез адв. Стойчев, против решение 2163 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 1555/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на главния архитект на Община Карлово по заявление с вх. 90-00-823/13/18.04.2023г. за издаване на удостоверение за търпимост. С доводи за материална незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Карлово, в писмено възражение, чрез юрк. Трифонова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като правилно. Претендира юрк.възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна по следните съображения: С обжалваното решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатор против мълчалив отказ на главния архитект на Община Карлово по заявление с вх. 90-00-823/13/18.04.2023г. за издаване на удостоверение за търпимост за строеж подпорна стена в имот с идентификатор 36498.501.123 по КККР на гр.Карлово. Решението е мотивирано с недоказаност в процеса по безспорен начин на момента на изграждане на процесната подпорна стена, което препятства преценката за търпимост в някоя от хипотезите на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Въпреки, че съдът не е кредитирал като годни доказателства представените писмени декларации, сочещи на изграждане на подпорната стена към м.06-07.1958г. е изложил мотиви за евентуална търпимост на строежа в хипотезата на § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ, като е извел решаващия правен извод за нетърпимост на строежа. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизяснена фактическа обстановка досежно периода на изграждане на процесния строеж подпорна стена. Решаващия правен извод на административният съд се базира на неустановен с надлежни доказателства по делото период на изграждане на строежа, за който е поискано издаване на удостоверение за търпимост и е формиран оспорения мълчалив отказ. Този извод сочи на неизпълнение на служебното начало, залегнало в чл. 170 във връзка с чл. 171, ал. 2 АПК - събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по делото. В първоинстанционното съдебно производство с преюдициално значение е изясняването на периода, в който е изградена процесната подпорна стена, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. експертиза и гласни доказателства. Даденото от вещото лице устно заключение в открито съдебно заседание на 12.01.2024г. досежно техническото състояние на подпорната стена и евентуалния период на изграждането й /преди 19 или 20тодини/ в съществуващия към момента вид, не е обсъдено в обжалваното решение. Освен това приложените декларации, сочещи на различен период на изграждане на подпорната стена / 1958г./ са игнорирани, без да се съберат гласни доказателства в тази насока. Освен, че изложеното сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, делото е останало неизяснено и от фактическа страна досежно момента на изграждане на процесната подпорна стена, от което следва и неправилната преценка за приложимата хипотеза на евентуалния режим на търпимост - по § 16, ал. 1 или ал. 2 или ал. 3 или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Следва да се има предвид и това, че крайния момент за изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. В тази насока следва да се допълни заключението на съдебно-техническата експертиза , като се изясни съществуващата на място подпорна стена изцяло нов строеж ли съставлява с оглед твърденията на вещото лице в открито съдебно заседание на 12.01.2024г., че подпорната стена е изградена преди 19 или 20 години. С оглед на горното, обжалваното решението по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение,