Решение № 6835 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2015 г.

Решение № 6835 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2826/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от "Чони Ойл" ООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат Валери Славчев, за отмяна на влязло в сила решение № 4861/08.04.2014 г., постановено по адм. дело № 10833/2013 г. на първо отделение на Върховния административен съд. Твърди се, че е налице основание за отмяна на посоченото решение по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, с оглед приложените към искането незаверено копие на решение № 6016/14.10.2014 г. постановено по адм. дело № 8163/2013 г. на Административен съд София-град, както и копия от съдебно-счетоводна експертиза по същото дело, и ревизионен акт № 22141106723/28.11.2011 г., изготвен при извършена ревизия на "Електра Ойл" ЕООД. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Яна Георгиева, в срока по чл. 242, ал. 2 АПК депозира мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, счита искането за допустимо, като подадено срещу влязло в сила решение, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество - за неоснователно, по следните съображения: С решение № 317/19.06.2013 г., /поправено с решение № 346/28.06.2013 г./, постановено по адм. дело № 1047/2012 г. на Административен съд -Велико Търново, е отменен ревизионен акт № 121200092/31.05.2012 г. на приходен орган при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 478/03.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Велико Търново, в частите, както следва: с които не е признато право на приспадане на данъчен кредит - изцяло по фактури № № 753/13.03.2010 г., 754/22.03.2010 г., 802/18.06.2010 г., 809/05.07.2010 г., 886/05.08.2010 г., 887/05.08.2010 г., 888/11.08.2010 г., 889/11.08.2010 г., 855/27.10.2010 г., 959/08.11.2010 г., 960/12.11.2010 г., 989/17.11.2010 г., 990/23.11.2010 г., 942/09.09.2010 г., 943/17.09.2010 г., 945/21.09.2010 г., 946/27.09.2010 г., 947/29.09.2010 г., 952/08.10.2010 г., 1006/29.12.2010 г., 1039/26.01.2011 г., 1061/15.02.2011 г., 1063/28.02.2011 г., 1064/28.02.2011 г., 1069/28.03.2011 г., 803/18.06.2013 г., 810/05.07.2010 г., 817/20.07.2010 г. и 944/17.09.2010 г., и частично - в размер на 1 343.40 лв по фактура № 812/07.07.2010 г., на 3 599.20 лв по фактура № 954/14.10.2010 г., и съответно на 9 473.41 лв по фактура № 1000/20.12.2010 г., всички издадени от доставчика "Електра Ойл" ЕООД; не е признато право на приспадане на данъчен кредит - изцяло по фактури № № 118/31.03.2011 г., 122/07.04.2011 г., 129/18.04.2011 г., 135/29.04.2011 г., 138/05.05.2011 г., 150/15.06.2011 г., 153/21.06.2011 г., 155/05.07.2011 г. и 159/12.07.2011 г. и частично - в размер на 9 550 лв по фактура № 131/22.04.2011 г., в размер на 3 335.65 лв по фактура № 146/30.05.2011 г., всички издадени от доставчика "Корд 71" ЕООД, и е определен за довнасяне корпоративен данък за 2010 г. в размер на 91 837.65 лв, ведно със съответни лихви, като е отхвърлена жалбата на "Чони Ойл" ЕООД - с. Лехчево, област Монтана в останалата част, в която на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури № № 761/08.06.2010 г., 815/20.07.2010 г., 816/20.07.2010 г., 818/23.07.2010 г., 890/11.08.2010 г., 995/30.11.2010 г., 974/30.11.2010 г., 911/20.08.2010 г., 916/01.09.2010 г., 1007/30.12.2010 г. и 1042/31.01.2011 г. С решение № 4861/08.04.2014 г. постановено по адм. дело № 10833/2013 г. Върховния административен съд, първо отделение е отменено решение № 317/19.06.2013 г., поправено с решение № 346/28.06.2013 г., по адм. дело № 1047/12 г. на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 121200092/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 478/03.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", сега Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, по част от фактурите, издадени от "Електра Ойл" ЕООД, с данъчните основи, по които е преобразуван финансовия резултат на дружеството общо със сумата 227 746 лв и е определен допълнителен корпоративен данък по чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2010 г. в размер на 22 774 лв и съответните лихви за забава, като вместо това е отхвърлена жалбата на "Чони Ойл" ООД - с. Лехчево, област Монтана, срещу ревизионен акт № 121200092/31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 478/03.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ", сега Дирекция "ОДОП"-гр. Велико Търново, в частта за определен допълнителен корпоративен данък по чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2010 г. в размер на 22 774 лв и съответните лихви за забава, вследствие на преобразуване на финансовия резултат на дружеството общо със сумата 227 746 лв по част от фактурите, издадени от "Електра Ойл" ЕООД, по които е отхвърлена жалбата за непризнат данъчен кредит, изцяло или частично, както следва: № № 761/08.06.2010 г., 815/20.07.2010 г., 816/20.07.2010 г., 818/23.07.2010 г., 890/11.08.2010 г., 911/20.08.2010 г., 916/01.09.2010 г., 974/30.11.2010 г., 995/30.11.2010 г., 1007/30.12.2010 г.; 812/07.07.2010 г., 954/14.10.2010 г. и 1000/20.12.2010 г., и решението е оставено в сила в останалата обжалвана част. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към момента на постановяването на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила добра грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Новите обстоятелства трябва да са съществували към момента на приключването на устните състезания в последната инстанция по същество. Обстоятелствата, съответно установяващите ги доказателства, трябва да са от съществено значение за делото. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В разглеждания случай, представеното с искането, незаверено копие от решение № 6016/14.10.2014 г. по адм. дело № 8163/2013 г. на Административен съд София-град, сочено като ново писмено доказателство, е неотносимо към спора, поради което и не установява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. При липсата на съответна заверка, то не представлява годно доказателство, още повече, че в него не се съдържа подпис на издател, а подателят на искането не се възползвал от предоставената му в открито съдебно заседание на 14.05.2015 г., възможност за допълнително представяне на документи. На следващо място, при извършена от съда служебна справка, се установява, че горепосоченото първоинстанционно решение не е влязло в сила. Неотносими към спора са и останалите приложени към искането документи, а именно - копия от съдебно-счетоводна експертиза по горепосоченото дело на АССГ и ревизионен акт № 22141106723/28.11.2011 г. за извършена ревизия на "Електра Ойл" ЕООД. Както вече е отбелязано по-горе, основанието по чл. 239, т. 1 АПК предвижда правна защита за онази страна по делото, спрямо която е постановено решение, което тя счита за неправилно, поради обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен процес. Новите писмени доказателства, на които страната се позовава, следва да са от съществено значение за делото, но при решаването му в редовните инстанционни производства да не са й били известни или тя да не е имала възможност да се снабди с тях, което в случая не е налице. Представените документи касаят друг административноправен спор, с други страни, и нямат съществено значение за правилното решаване на спора по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се претендира. Останалите възражения и доводи, изложени в молбата за отмяна са относими към касационното производство, приключило с последното решение, поради което и не подлежат на ново обсъждане в производството по реда на чл. 237 и сл. от глава Четиринадесета, раздел I АПК. По изложените съображения искането за отмяна, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия,