Решение № 3379 от 30.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител юрк. Георгиева, против решение 4834 от 14.07.2022 г., постановено по адм. дело 4159/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено решение 000030 - 229/11.01.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, оставящо без уважение заявление вх. М -26 -К - 1915/13.12.2021г. на Конти ЕООД за възстановяване на заплатена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/, в размер на 25 000 лв. и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробно развити съображения, относно наличието на касационните основания се излагат в касационната жалба. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Конти ЕООД, гр. Русе, чрез процесуален представител адв. Груйчев в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения административен акт, съдът е изложил мотиви, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Обосновал е извод, че няма основание да се събира втора такса по чл. 30 ал. 6 от ЗХ, тъй като законът е предвидил двукомпонентна такса в комбинация с данъчно облагане с корпоративен данък. Приел е, че в настоящия казус дружеството се облага с алтернативен данък по ЗКПО за извършваната от него дейност по организиране на хазартни игри с игрални автомати и дължимата държавна такса е по чл. 30, ал.1 във връзка с ал. 7 от ЗХ, поради което е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя като правилни изводите на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 от ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Предвид чл. 30, ал. 5 от ЗХ /в редакция ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./ за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си. Съдът правилно е приложил чл. 30, ал. 7 от ЗХ, според която за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от касатора такси, същата е съществувала както към момента на подаване на искането вх. 000030-5966/27.07.2020 г. за издаване на лиценз, така и към момента на издаване на решение 000030-1128/08.04.2021г. на ИД на НАП за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от пет години. Хазартните игри с игрални автомати се облагат с данък по чл. 242, ал.1, т.1 ЗКПО, поради което чл. 30, ал. 7 ЗХ, предишна чл. 30, ал. 5 от ЗХ до изменението ДВ бр.69/2020 г., изключва дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която е различна от дължимата такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ и е обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. На основание чл. 218 ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Издаденият на дружеството лиценз е за дейност, облагана с алтернативен данък. Не може да се сподели разбирането на ответника, че със ЗИД на ЗХ (обн. ДВ, бр. 69/2020 г.) е въведена промяна в режима на таксуване, при което заявителят следва да бъде облаган с две различни държавни такси. След като дейността на търговеца се облага с алтернативен данък, изричната уредба на чл. 30, ал. 7 от ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1. Това обоснова недължимост на таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в настоящия случай. Предвид изложените съображения, се налага извод, че заплатената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й. Цитираното от касатора решение 11 от 01.07.2003 по конституционно дело 9 от 2003 г. на Конституционния съд е неотносимо към предмета на настоящия спор, поради което същото не следва да бъде обсъждано. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касация е направил своевременно искане за присъждане на разноски, поради което на "Конти" ЕООД се дължат такива в доказан размер от 1300 лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие и фактура от 27.07.2022г., платими от Национална агенция за приходите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение