Решение № 13840 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2013 г.

Решение № 13840 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1660/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"В. Търново при ЦУ на НАП и на "Топагро" ЕООД гр. София, ул. "Пиротска" № 52, вх. В, ет. 1, ап. 19, представлявано от управителя Борис Красимиров Лазаров/сега представлявано от управителя Светлин Каменов Гаврилов/, против Решение № 661 от 18.12.2012 г. на Административен съд В. Търново, по адм. д. № 95 по описа за 2012 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Топагро" ЕООД, е отменен Ревизионен акт/РА/ № 061101353/26.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 640/22.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 57 890,10 лева за данъчен период м. 11.2010 г. по фактура, издадена от "ФЪРСТ КОРИФИ" АД с предмет слънчоглед и в тази, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против същия РА, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 109 120,00 лева за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2010 г. по фактури, издадени от "ПРЕСИ" ЕООД с предмет слънчоглед.

В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане съвкупно на доказателствата и необосновани фактически изводи за реалност на доставката, предимно въз основа на приетите експертни заключения, без годни доказателства за транспортиране и складиране на родово-определените вещи, предмет на фактурите. В представените приемо-предавателните протоколи липсвало място на предаване на стоката и имената на представителите на страните по сделката. Нямало товарителници и пътни листи за транспорта на стоката. Цитирана е съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС, съгласно която издаването на фиктивни фактури, е форма на данъчна измама, при която получателят по фактурите няма право на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението в тази част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба на ревизираното дружество се твърди, че решението в останалата му част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за липса на реални доставки на слънчоглед, при доказаното предаване на стоката на РЛ в публичен склад, собственост на "Трейд Агро" ЕООД в с. Д-р Йосифово. Представени са всички доказателства за складиране и транспортиране на стоките, включително и такива за влагането им в посочения склад. Доказани са последващи доставки на стоките с изпълнител РЛ и получател "Фаустина груп" ЕООД. Съдът изобщо не обсъдил доказателствата за реалното предаване на стоката. Необосновано приел, че реалността на доставките не е доказана предимно поради липса на счетоводното им отразяване при доставчика и то при липса на спор по този въпрос. Цитирана е съдебна практика на СЕС по тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС относно правото на добросъвестния получател по облагаема доставка да ползва право на данъчен кредит. Произходът на стоката е без значение за правото на данъчен кредит при доказана пряка доставка. Иска се отмяна на решението в тази част и на РА в посочената част и присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по жалбите ги оспорват. Претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на директора на Д"ОДОП" и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество-тази на ДД "ОДОП" - неоснователна, а жалбата на ревизираното лице-основателна, поради следното:

1. По жалбата на директора на Д "ОДОП".

За да уважи жалбата на РЛ в посочената част съдът е приел, че реалността на доставката на слънчоглед, като първа предпоставка за правото на данъчен кредит на получателя, е доказана. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 57 890,10 лева за данъчен период м. 11.2010 г. по фактура, издадена от "ФЪРСТ КОРИФИ" АД с предмет на доставката слънчоглед. В ревизионното производство са представени копие от процесната фактура, справка за покупките, както и обяснение, че слънчогледът е собствено производство, без да се представени доказателства в подкрепа на това обстоятелство, договор за изкупуване на слънчогледово семе от 05.10.2010 г., извлечения от счетоводни сметки, инвентарна книга и оборотна ведомост, протоколи за приемане и предаване на стоки и други. Според приходният орган не са представени доказателства за транспортиране на стоките и съхраняването им при доставчика в количествата, които са посочени във фактурата, документи за извършени разходи за производството на слънчогледа, за кадровата обезпеченост, както и годни документи за предаването на слънчогледа, тъй като от представените не може да се установи кой е изпращач, кой превозвач и кой получател. След преценка на всички факти и обстоятелства е прието, че доставчикът не доказва, че е бил собственик и е имал в наличност процесното количество стоки и правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от същия закон.

Съдът е взел предвид неоспорено заключение на вещо лице по съдебно - счетоводна експертиза, което е установило при проверката си в счетоводството на доставчика на жалбоподателя, че налични количества слънчоглед преди данъчен период м. 11.2010 г. същият не е притежавал. Произведеният слънчоглед е бил заприходен след 01.09.2010 г. и е имало такъв общо 3950,000 тона през месеците 09 и 10.2010 г. На 01.11.2010 г. е разполагал с 3017,320 тона, от които са и продадените на жалбоподателя 340,530 тона. Транспортът е извършен от доставчика, като същият е разполагал както с товарни автомобили, така и е имал назначени шофьори. За транспорта са издадени пътни листи, които съвпадат като дати с тези по прехвърлителните разписки и кантарните бележки. По твърденията на жалбоподателя, че слънчогледът е бил на съхранение в публичен склад в село Д - р Йосифово, е извършена проверка от вещото лице на "Трейд Агро" ЕООД, при която е установено, че и там са приемани количества слънчоглед, съответстващ на количеството по процесната фактура, като "Трейд Агро" ЕООД е изготвяло кантарни бележки за приемането на слънчогледа, както и анализни свидетелства и фактури за съхранението му. Обосновано съдът е приел, че са недоказани твърденията на приходният орган, че не са налице годни документи за предаване на слънчогледа. Видно от Протоколи за приемане - предаване на стоки (л. 38 - 42 от папка 8 на административната преписка) процесното количество слънчоглед е предадено от доставчика на жалбоподателя, като във всеки протокол е посочено както количеството слънчоглед, така и лицата, между които е станало предаването. В тази връзка е неоснователно и позоваването на пътно-прехвърлителни разписки, тъй като същите са оформени за всяко отделно количество, транспортирано с посочено в тях превозно средство, като сборът от тях е оформян с цитираните по-горе протоколи. Административният съд обосновано е приел, при съпоставянето на всички представени документи от доставчика на жалбоподателя и обсъждането им заедно с установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че жалбоподателят е доказал реалността на процесната доставка. Решението в тази част следва да остане в сила.

2.По жалбата на ревизираното лице.

За да отхвърли жалбата на РЛ против РА относно отказаното право на данъчен кредит по фактурите на "ПРЕСИ" ЕООД съдът е приел, че не е доказано доставчикът да е разполагал със стоката-предмет на фактурите, поради които не е било възможно прехвърлянето на правото на собственост на РЛ върху тях. Този извод е основан предимно на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице не е имало достъп до счетоводството на доставчика, поради което и същото не е могло да отговори на въпроса каква е наличността (салдото) по аналитичната партида "слънчоглед" на доставчика. Същото не е могло да отговори и на другия въпрос, касаещ този доставчик, а именно: да анализира сметките от група 70 - Приходи от продажби, включително аналитични партиди и да установи връзката на сметките от тази група със сметките от група 30 - Материали, продукция, стоки, група 41 - Клиенти и група 50 - Парични средства. Липсата на отговори на така поставените съществени въпроси съдът е приел като пречка да направи преценка относно наличието или липсата на процесните количества слънчоглед у доставчика, а оттам и възможността същите да бъдат доставени на жалбоподателя.

Решението в тази част е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Основателно в касационната жалба на РЛ се поддържа, че само липсата на доказателства за произхода на стоката и за липсата на доказателства за счетоводното отразяване на доставките в счетоводството на доставчика не са достатъчни основания за отказ на правото на данъчен кредит. В ревизионното производство са представени копия на процесните фактури, договори за покупка, експедиционни бележки, констативни протоколи за натоварване на стоката и приемо-предавателни протоколи към тях, както и товарителници и кантарни бележки, банкови извлечения и извлечения от счетоводни сметки. Като предходен доставчик е посочен "НЕД - КОМ - 09" ЕООД. Приходният орган е приел, че не са налице доказателства за извършено товарене и разтоварване на стоките, за лицата, които са извършили това товарене и разтоварване, че в товарителниците липсват достатъчно данни за мястото на натоварване и разтоварване, както и не са представени доказателства за реално извършени транспортни услуги. Установено е също, че представените приемо - предавателни протоколи, товарителници и кантарни бележки са от по - късни дати от датите на процесните фактури и не могат да бъдат обвързани с последните. Нито посочените доказателства, нито въпросните констатации на органите по приходите са били обсъдени от първоинстанционния съд. Посочените доказателства и констатации именно са пряко свързани с предмета на доказване и липсата на обсъждането им от страна на административния съд обуславя извод за липса на мотиви на съдебното решение в тази част, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и пречи на ефективния касационен контрол върху решението в тази му част. Решението в тази му част и в съответната част за разноските следва да се отмени и делото да се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

При този изход на процеса на ревизираното лице следва да се присъдят разноски за касационното производство, в зависимост от материалния интерес на оставената в сила отменителна част на първоинстанционното решение. При направени разноски в размер на 3025 лв., на страната следва да се присъдят 1 115,33 лв. Разноските в останалата част на спора следва да се определят при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение