Решение № 342 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2008 г.

Решение № 342 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Олга Любомирова Тодорова, подадена чрез упълномощен адв. Иван Иванов, против решение № 506 от 16.05.2008 г., постановено от Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, по адм. д. № 624/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката съдът не се е произнесъл по искането по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК и по инцидентното искане за обявяване нищожност на заповед № 343/17.04.2001 г. на областния управител на Пловдивска област, схематично е приел, че щом въпросът вече е разгледан веднъж по адм. д. № 5219/2001 г. на Трето отделение на ВАС, то той е решен. Касаторката моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да признае съществуването на административно правоотношение между Олга Любомирова Тодорова и община Пловдив, възникнало по силата на заповед № ОА - 444 от 19.04.2000 г. на кмета на община Пловдив. Ответниците - областният управител на област с административен център Пловдив и кметът на община Пловдив не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - "Торгоекспрес"ООД, гр. Пловдив оспорва касационната жалба с писмено възражение, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. В. Петров и с писмена защита, в които пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като заповедта на кмета на община Пловдив, на която се позовава касаторката, е отменена и не може да произведе действие за бъдеще. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 506 от 16.05.2008 г. е отхвърлена исковата претенция на Олга Любомирова Тодорова, гр. София, да бъде установено по отношение на община Пловдив, областен управител на област с административен център гр. Пловдив и "Торгоекспрес"ЕООД (сега ООД), съществуването на административно правоотношение, възникнало по силата на заповед № ОА - 444 от 19.04.2000 г. на кмета на община Пловдив, с която й се възстановяват 65/500 ид. части от имот пл. № 30 (сега УПИ IV - 30) от кв. 114 стар, 32 - нов по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив и ищцата е осъдена за заплащане на разноски 400 лв. на "Торгоекспрес"ЕООД. За да достигне до този резултат Административният съд - Пловдив е приел, че заповедта, относно която ищцата претендира произнасяне по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, а именно заповед № ОА - 444 от 19.04.2000 г. е отменена от областния управител на област с административен център гр. Пловдив със заповед № 343/17.04.2001 г. С мотивите на обжалваното съдебно решение е констатирано, че последната заповед е оспорена от Олга Любомирова Тодорова и жалбата й е отхвърлена с решение № 1133 от 8.02.2002 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 5219/2001 г. Оттук е изведен верен и обоснован извод, че заповед № 343/17.04.2001 г. на областния управител е влязла в сила, от което следва, че заповед № ОА - 444 от 19.04.2000 г. е отменена и не може да породи претендираното административно правоотношение по възстановяване на собственост върху процесния недвижим имот, както и не следва отново да е предмет на административно дело. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото е безспорно, че с първоначалната искова молба и с последващите две уточнителни молби от 8.06.2007 г. и 19.07.2007 г. ищцата е претендирала съдът да признае по отношение на нея и на ответниците съществуването на администартивно правоотношение между нея и община Пловдив, възникнало от заповед № ОА - 444 от 19.04.2000 г. на кмета на община Пловдив, с която са й възстановени 65/500 ид. части от имот пл. № 30 (сега УПИ IV - 30) от кв. 114 стар, 32 - нов по плана на ЦГЧ, гр. Пловдив. Административният съд - Пловдив правилно е преценил, че искането е неоснователно, защото заповедта, на която се позовава ищцата е отменена с влязла в сила заповед на областния управител на област с административен център гр. Пловдив. Няма спор относно правнорелевантния факт, че Олга Любомирова Тодорова е подала жалба против заповед № 343/17.04.2001 г. на областния управител, която е отхвърлена с описаното по- горе съдебно решение решение № 1133 от 8.02.2002 г. Визираното съдебно решение не е обжалвано от ищцата и същото е влязло в сила. При това положение вярно е установено от първоинстанционния съд, че спорът относно законосъобразността на заповед № 343/17.04.2001 г. на областния управител е разрешен със сила на пресъдено нещо по отношение на ищцата и тя не разполага с процесуалната възможност отново да иска произнасяне по този въпрос. Инцидентно предявеното искане за обявяване нищожност на посочената заповед № 343/17.04.2001 г. правилно не е обсъждано от Административния съд - Пловдив, защото Върховният административен съд, трето отделение, се е произнесъл вече относно законосъобразността на същата заповед, а нищожността е форма на незаконосъобразността на административния акт, която е недопустимо отново да се разглежда с оглед императивната норма на чл. 159, т. 6 от АПК. Следователно заповед № ОА - 444 от 19.04.2000 г. на кмета на община Пловдив е отменена със законосъобразна заповед № 343/17.04.2001 г. на областния управител, поради което първата заповед не поражда правно действие и ищцата не може да черпи права от нея. От съществено значение е обстоятелството, че разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК е приложима само в хипотезата, при която ищецът не разполага с друг ред на защита. В конкретния случай обаче е регламентиран определен ред - оспорване законосъобразността на административния акт, предвиден в ЗАП (сега АПК) и осъществяване реституционните претенции за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността по специалния ред на чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Посоченият ред за процесуална защита е осъществен от ищцата и е изчерпан напълно, поради което тя не може да се ползва от текста на нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК. По изложените съоръжения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОТСАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 506 от 16.05.2008 г., постановено от Административен съд - Пловдив, I отделение, I състав, по адм. д. № 624/2007 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.