Решение № 16562 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2019 г.

Решение № 16562 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3968/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Подадена е касационна жалба на община Марица чрез пълномощника адвокат Х. Матеев против решение № 99 от 14.01.2019 г. по адм. дело № 2369/2017 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на общината срещу решение № ПВ-140-ПР/07.08.2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ) при Министерство на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за инвестиционно предложение: "Разширяване на суровинната база на Инсталация за преработка на биомаса и производство на електроенергия с номинална мощност 1,5 MW и топлоенергия с номинална мощност 1 MW", с местоположение в имот с идентификатор 73242.172.115, с. Труд, община Марица и с възложител "Билд Инвест Сит" ЕООД, и са присъдени разноски.

С касационната жалба и в хода на делото по същество се правят възражения за неправилност на първоинстанционното решение по основанията на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните възражения се свеждат до необоснованост на правните изводи на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на производствените правила, касаещи правото на участие на засегната общност при издаването на административния акт, както и относно капацитета на инсталацията. Твърди се, че не са отчетени обстоятелствата, че при работа на инсталацията се отделят въглероден "диоксид" над допустимите норми, както и опасността на суровините, предмет на разширението на суровинната база на инсталацията по см. на § 1, т. 12 от Пр. № 3 на ЗУО.

Ответната страна - директорът на РИОСВ - Пловдив, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - "Билд Инвест Сит" ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направени разноски.

Ответната страна – сдружение "Бъдеще за село Труд" не взема отношение по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Администативен съд- Пловдив е отхвърлил оспорването на община Марица против решение № ПВ-140-ПР/07.08.2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив (РИОСВ) при Министерство на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ за инвестиционно предложение: "Разширяване на суровинната база на Инсталация за преработка на биомаса и производство на електроенергия с номинална мощност 1, 5 MW и топлоенергия с номинална мощност 1 MW" (ИП), с местоположение в имот с идентификатор 73242.172.115, с. Труд, община Марица и с възложител "Билд Инвест Сит" ЕООД. Съдът е приел, че административният акт е издаден при липса на установени основания по чл. 146 от АПК, компрометиращи законосъобразността на акта. Прието е, че актът е издаден при условията на надлежно установено заместване на лицето, упражняващо правомощия като директор на РИОСВ – Пловдив (АО), който се явява предметно и териториално компетентен орган по см. на чл. 94, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗООС. Установено е, че актът е издаден в изискуемата от закона форма и е надлежно мотивиран, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по възраженията за неспазване на правилата за уведомяване на засегнатата общност по реда на чл. 95, ал. 1, изр. 1 от ЗООС във вр. с чл. 4, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (приложима редакция ДВ, бр. 12 от 2016 г. - Наредбата), като е приел, че по делото са представени надлежни писмени доказателства за спазването на този ред. Сам по себе си фактът на достигналата до обществеността информация се потвърждава и от постъпилите становища и жалби, както и че процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не включва обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. Отчетено е, че в случая, конкретните възражения са обсъдени от компетентния административен орган в хода на процедурата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС.

По отношение на материалната законосъобразност на акта, съдът е установил, че административният орган правилно е разгледал ИП като попадащо в обхвата на чл. 93, ал. 1, т. 1 във вр. пр. 2, т. 11, б. "б" - инсталации и депа за обезвреждане и/или оползотворяване на отпадъци (невключени в приложение № 1). Отхвърлено е възражението, че ИП касае инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на Закона за управление на отпадъците по см. на Пр. 1, т. 10 във връзка с чл. 92, т. 1 от ЗООС. Въз основа на приложените по делото здравни и екологични становища на отделните ведомства, Комплексната екологична оценка със здравна експертиза и заключенията на вещите лица, съдът е приел за доказано, че не е налице риск от възникване на значителни отрицателни ефекти върху релевантните по смисъла на т. 1 от ДР на ЗООС аспекти на околната среда, респ. върху факторите на жизнената среда. Производствените отпадъци, които съгласно ИП се включват като суровина на инсталацията, правилно са преценени като неопасни.

Като е отчел, че по реда на чл. 93, ал. 3 от ЗООС административният орган дължи преценка за необходимостта от извършване на ОВОС за всеки конкретен случай като съобразява критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, правилно първоинстанционният съд е приел, че това задължение е спазено, тъй като са изложени конкретни мотиви по всеки показател. Установено е, че фактическите констатации на административния орган се подкрепят изцяло от събраните в хода на административното и съдебното производство писмени доказателства. Подробно е обсъдено възражението на оспорващия относно въздействието на инсталацията върху качеството на въздуха. Съгласно приложените по делото резултати от измервания не се установява значително отрицателно въздействие от експлоатацията на инсталацията върху факторите на околната среда и здравето на населението. Правилно е прието е, че липсват основания такова засягане да се очаква при реализиране на инвестиционното предложение за разширяване на суровинната й база. Относно установеното превишаване на емисиите от въглероден оксид съдът е посочил, че то касае съответен период от функционирането на инсталацията. Поради липсата на доказана хронология в извършените извънредни и контролни проверки не може да се приеме, че е налице трайно умерено или значително въздействие върху качеството на атмосферния въздух. Дори да се установи такова отклонение, то същото е предмет на текущ и последващ контрол върху експлоатацията на инсталацията.

Относно отделянето на миризми във въздуха, като функция от производствения процес на инсталацията, този фактор на жизнената среда не предполага да търпи значително въздействие. Обосновано е заключението, че въздействието не би било значително, тъй като както в ИП, така и в предписанията на административният орган се съдържат мерки за намаляване на отрицателния ефект върху качеството на атмосферния въздух, наред с прилаганата в инсталацията анаеробна технология за обработка на суровините (компоста от отпадъци). Съдът е приел за неоснователно и оплакването за липса на преценка от страна на административния орган за вероятността на отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Това въздействие е обсъдено в т. IV и т. V от мотивите на обжалвания административен акт, като доводите са основани на становището, издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му- в случая РЗИ – Пловдив и данните от комплексната екологична оценка, съответно здравната експертиза.

Решението е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се направи препращане към същите като цяло.

Предмет на ИП е включването като суровина за инсталацията на пет вида биоотпадък наред с използваните до този момент биомаса и животински тор. ИП е свързано с допълване на суровинната база чрез включването на:

• до 2000 тона/годишно на всички видове биоотпадъци, упоменати в Таблица А1-1 към Пр. 1 на Наредбата за третиране на биоотпадъците, представляващи "Материали (от обработване и преработване на плодове, зеленчуци, зърнени култури, хранителни масла, какао, кафе, чай и тютюн; производство на консерви; култивиране на дрожди и екстракти от дрожди, производство и ферментация на меласа), негодни за консумация и преработване" с код 020304 по см. на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците;

• до 250 тона/годишно на всички видове биоотпадъци, упоменати в Таблица А1-1 към Пр. 1 на Наредбата за третиране на биоотпадъците, представляващи "Материали (от производството на тестени и сладкарски изделия), негодни за консумация или преработване с код 020601 по см. на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците.

• до 500 тона/годишно на отпадъци от алкохолна дестилация с код 020702 по см. на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците;

• до 250 тона/годишно на отпадъци от мазнини с код 020125 по см. на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците;

• до 2000 тона/годишно на отпадъци (бракувани плодове и зеленчуци) от пазари с код 200302 по см. на Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът противно на данните по делото е отказал да приеме, че ИП, касае суровинната база на инсталация с капацитет от над 100 тона за денонощие по см. на т. 10 от Пр. 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС. Съгласно посочената разпоредба на задължителна оценка на въздействието върху околната среда подлежат инвестиционните предложения, които се отнасят до инсталации с капацитет над 100 т за денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране по смисъла на ЗУО. За да се приложи нормата е относим работния капацитетът за обезвреждане на инсталацията в рамките на денонощие. В случая обезвреждането се осъществява чрез анаеробно разлагане и съгласно заключенията на вещите лица по приетата комплексна съдебно – екологична експертиза е установено, че след стартиране работата на инсталацията и поддържане на непрекъснат режим на работа, същата има проектен и максимален капацитет за оползотворяване на суровината (отпадъка) от под 100 тона за денонощие. Вярно е, че вещите лица посочват, че за да бъде стартирана инсталацията е необходимо първоначално зареждане от 147, 22 т субстрат (суровина). Този факт обаче не определя работната способност (капацитет) на инсталацията след нейното стартиране да обезвреди (разложи анаеробно) повече от 100 тона отпадък на денонощие, а е безспорно, че тя работи в непрекъснат процес.

Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал възражението, че липсата на излагане на мотиви от административния орган във връзка с капацитета на инсталацията представлява съществен порок на административния акт. Предметът на ИП е единствено допълването на "суровинната база" с нови по вид отпадъци, подлежащи на обезвреждане в действащата инсталация. С други думи, с оглед предмета на ИП, капацитетът на инсталацията да обезврежда отпадъците (суровината) не предполага да бъде обект на коментар и обсъждане. До друг извод би се стигнало, ако капацитета на обезвреждане е функционално зависим от вида на суровините, но в случая такава зависимост нито се твърди, нито са установени данни за такава.

Бланкетни са възраженията на касатора, че в хода на производството не е установено дали суровините, предмет на ИП, не са опасни отпадъци. Опасни отпадъци по см. на т. 12 от § 1 на ДР на ЗУО са тези, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение № 3. Опасните отпадъци, притежават изключителни свойства, спрямо останалия отпадък, поради което тези свойства подлежат на нарочно доказване. В хода на процеса касаторът не е ангажирал каквито и да е доказателства, че процесните биоотпадъци, предмет на ИП, имат едно или няколко от свойствата, посочени в приложение № 3 на ЗУО. Напротив по делото е категорично установено и съдът правилно е приел, че ИП касае неопасни отпадъци.

Обосновани са и изводите на съда, че липсва доказателства, от които да се приеме, че е налице трайно умерено или значително въздействие върху качеството на атмосферния въздух по отношение емисиите от въглероден оксид, както и че същото е предмет на текущ и последващ контрол върху експлоатацията на инсталацията. Вещо лице е установило, че конкретният източник е двигател с вътрешно горене, участващ като когенератор за изгаряне на газовете, образувани от ферментацията на суровините. Но въпросът за емисиите въглероден оксид стои извън предмета на ИП. Преценката за наличието на основания за необходимост от ОВОС на ИП би излязла извън предметния си обхват, ако със същата се ревизира технологичния процес на инсталацията, който остава независим от вида на ползваната суровина.

По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 95, ал. 1, изр. 1 от ЗООС във вр. с чл. 4, ал. 2 от Наредбата, касационната инстанция счита, че с оглед данните по делото община Марица своевременно е била уведомена изрично чрез кмета за ИП и е могла да упражни пълноценно правото си на защита на интересите като самостоятелен правен субект. Отделно от тези съображения следва да се подкрепи и извода на съда, че достигането на информацията до обществеността се потвърждава и от постъпилите становища и жалби. Освен това процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС не включва обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв е бил проявен. Съдът е отчел, че в случая конкретните възражения са обсъдени от компетентния административен орган в хода на процедурата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС.

Неоснователно е оплакването за нарушено право на защита в процеса чрез недопускане на "здравна експертиза". Видно от протокол от 20.08.2018 г. по делото, съдът не е уважил искане на страна за допускане на съдебно-медицинска експертиза, с която страните са искали да установят дали е налице опасност за населението от отделяните в процеса на работа на инсталацията във въздуха вредни емисии от въглероден оксид, амоняк и сероводород, респ. увеличаване на тази опасност с промяна на суровинната база. Както правилно е съобразено от съда, доказването на опасност по причините, сочени от страните, е извън предмета на делото. Следва да се добави, че посочените като замърсители фактори се определят в Комплексната съдебно – екологична експертиза като "организирани емисии" резултат от горивния процес на образувания след ферментация на суровината биогаз. С други думи, горивният процес може да бъде източник на опасност, но не и суровината, от която се образува горивото.

Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на РИОСВ - Пловдив, община Марица следва да бъде осъдена да заплати дължимите разноски по делото в общ размер от 100, 00/сто/лева- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Ответната страна - "Билд Инвест Сит" ЕООД е направила искане за разноски. Искането е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за сторени такива.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение