Решение № 3281 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2019 г.

Решение № 3281 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3532/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "К. Каменов", със седалище и адрес на управление с. Лесура, общ. Криводол, обл. Враца, подадена чрез упълномощен адв. Чернев против решение № 55 от 19.02.2019 г., постановено от Административен съд - Враца, по адм. д. № 295/2018 г. С касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, че правилно е постановен отказ, защото по делото е доказано, че установената на място култура е била мека пшеница, а не заявената за подпомагане люцерна. Развива тезата, че съдът не е приложил относимия към спора Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета и са му наложени санкции за кампания 2015 въз основа на подзаконов нормативен акт, който противоречи на цитирания регламент. Жалбоподателят счита, че съдът необосновано е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при извършената проверка на място, защото липсват доказателства за информирането на проверяваното лице и даването му на възможност да участва в нея и да направи своите възражения. Моли Върховния административен съд да отмени решението и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез упълномощен юрисконсулт Петрова, с писмен отговор оспорва касационната жалба и счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като процесното писмо е мотивирано, като са посочени правните и фактическите основания за произнесения отказ- чл. 43, ал. 4 ЗПЗП, Наредба № 6/24.02.15 г. и не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Според участващия по делото прокурор чрез извършените теренни проверки и съставените въз основа на тях протоколи, резултатите от автоматичните проверки на данните и анализ на събраните данни за допустимите за подпомагане площи са установени нарушения, които се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на съдебно – техническа експертиза. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на ЕТ "К. Каменов" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 55 от 19.02.2019 г. е отхвърлена жалбата, подадена от ЕТ "К. Каменов" против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, с изх. № 02-060-2600/439 от 03.02.2018 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", гр. София и ЕТ"К. Каменов" е осъден да заплати на Държавен Фонд "Земеделие" направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 20а, от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Съдът се е позовал на приложената по делото заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г, с която изпълнителният директор е делегирал правомощията си да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания на зам. изпълнителния директор на фонда, който е издателят на оспореното уведомително писмо. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че актът е постановен в изискуемата за това писмена форма в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е мотивирано - в него подробно са изложени фактическите основания, които са мотивирали административния орган да го издаде. Констатирано е, че въз основа на извършена проверка на място, назначена със заповед № 284681/13.08.015 г. от 13.09.2014 г. е установено, че за заявен и деклариран БЗС по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/парцел № 43462-79-1-3 с площ 39. 67 ха с декларирана култура люцерна е установена култура мека пшеница-зимна, като за извършената проверка е изготвен контролен лист/доклад. Съдът е приел, че установената при проверката на място мека пшеница- зимна е различна заявената и не попада сред изброените с право на подпомагане протеинови култури в чл. 33, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., с оглед на което и правилно е отказано подпомагане по схемата. Съдът е посочил, че по другата заявена схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда/ЗДП/ не е оторизирана никаква сума за подпомагане, защото не е спазено изискването за екологично насочени площи /ЕНП/, а установената при проверката на място мека пшеница не попада в списъка с азотфиксиращти култури от приложение № 3 към чл. 13 от Наредба № 3/17.02.2015 г. Съдът е приел за коректни и наложените санкции за бъдещ период по СПК в общ размер 11311. 35 лв., тъй като съгласно чл. 19, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. от 11.03.2014 г. на Европейската комисия ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ и на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл. 18 от същия регламент. Прието е, че назначената по делото СТЕ и допълнението към заключението към СТЕ напълно потвърждават констатациите на административния орган. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че разпитаните по делото свидетели М. Данчовски и И. Иванов са уточнили, че за извършената на 17 и 18 август проверка на място ЕТ е бил уведомен предварително по телефона, а при извършването й не са установили следи в парцела от отглеждане на люцерна. От показанията на третия свидетел по делото, разпитан по искане на жалбоподателя – А. Илиев, съдът е установил, че последният е помагал на К. Каменов в стопанството, като през 2015 г. са останали 50-60 декара (5-6 ха), а останалото е засадено с овес през май 2015 г., като през същата стопанска година в близост до процесния блок е отглеждана и пшеница и царевица, като не е конкретизирано за кой точно парцел говори свидетелят. Оттук е изведено заключение, че в конкретния случай са осъществени правните основания, посочени в оспорения административен акт - чл. 13 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., в които е отбелязано кои са протеиновите и азотфиксиращи култури, имащи право на подпомагане по ЗДП и СПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на оспорения административен акт. Както точно е констатирано в обжалваното решение от съдържанието на процесното уведомително писмо е видно, че оторизираната субсидия на кандидата, съгласно подаденото Заявление за подпомагане с (УИН) 06.17.0415/57590 за кампания 2015 г. /стр. 8, таблица 15/, възлиза на: по СЕПП – 14938, 57 лв., по СПП – 4524, 3 лв, а по ЗДП и СПК са оторизирани 0 лв, като са наложени и санкции за бъдещ период по СПК на стойност 11311, 35 лв. Прецизно е преценено, че съгласно уведомителното писмо за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2015 площи по ЗДП в размер на 91, 15 ха в Таблица № 3 на стр. 3 от писмото е отразено, че са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането, въз основа на действащи нормативни основания, изрично посочени под Таблица № 3, като мотивите за данните във всяка колона са посочени за всяка една от колоните в таблицата. Относно данните за площите с констатирани несъответствия по СПК в Таблица № 7 на стр. 4 от визираното уведомително писмо е посочено, че площите на декларираната култура люцерна (колона 3) след извършени административни проверки и проверки на място, съгласно чл. 37 от ЗПЗП, е установена култура "мека пшеница-зимна" (колона 7), като основанията на административния орган са следните за колона 7: когато установената култура на парцела, деклариран по СПК в заявлението за подпомагане е различна от изброените в чл. 33, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г., то установената площ за този парцел е равна на 0. Безспорно е установено, че земеделският стопанин е заявил за подпомагане БЗС № 43462-79-1-3 с площ 39. 67 ха с декларирана култура люцерна, а при извършената на 17 и 18 август 2015 г. проверка на място е установена култура мека пшеница- зимна, която е различна и не попада сред изброените в чл. 33, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. с право на финансово подпомагане, както правилно е преценил съда. По отношение на схемата ЗДП съдът законосъобразно е счел, че заявената култура - люцерна, съгласно приложение № 3 към чл. 13 от Наредба № 3/17.02.2015 г., е азотфиксиращта култура, което обаче не е валидно за установената на процесния парцел мека пшеница-зимна и последната не попада в приложението на чл. 13 от наредбата, поради което не подлежи на финансово подпомагане. При изясняване на относимите факти и обстоятелства първоинстанционният съд се е съобразил с данните, представени от вещото лице при изготвяне на допуснатата съдебно - техническа експертиза и допълнително заключение към нея, както с свидетелските показания по делото, според които от страна на бенефициера не е спазено условието за диверсификация и площи, които са били засети с люцерна, като е установена друга култура, с която се подминават определените задължителни проценти за диверсификация между отделните култури. Неоснователни са оплакванията, съдържащи се в касационната жалба за допуснати нарушения при извършване на проверката на място. Първостепенният съд правилно е преценил, че в конкретната хипотеза в представения по делото доклад от проверката е отразено, че ЕТ е надлежно уведомен по телефон за започване на проверката, като този факт е потвърден и от разпитания по делото свидетел. Точно е установено също, че за резултата от извършената проверка на място и за констатираното в доклада земеделския стопанин е бил надлежно уведомен с уведомление изх. № 01-122-6500/239/22.10.2015 г. на ДФЗ, като със същото му е изпратено и копие от доклада, което му е връчено лично срещу подпис. След извършената проверка на място е установена разлика между декларираната култура люцерна и установената такава- мека пшеница, което е вписано в протокола от проверката на място и е причината за наложените финансови санкции по двете схеми. Съдържанието на този протокол е обективирало конкретните причини, поради които ЕТ не е получил подпомагане, който протокол е официален документ, който не е оспорен по предвидения за това ред - чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и не е опроверган от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство и хода на касационния процес. Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на първостепенния съд, че административният орган правилно е определил санкцията за бъдещ период. Сумата от 11 311. 35 лв по СПК е наложена на основание чл. 19, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. от 11.03.2014 г. на Европейската комисия, съгласно който ако установената разлика превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Именно това е приложимият регламент, въз основа на който ответникът законосъборазно е определил санкцията за бъдещ период в горепосочения размер. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18. В случая процентът наддеклариране по схемата възлиза на 100 %, който процент е правилно посочен в таблица № 13 от процесното уведомително писмо, поради което законосъобразно на земеделския стопанин са наложени финансови санкции за бъдещ период (3 години) в размера, посочен в атакуваното писмо, тъй като в конкретната хипотеза разликата между декларираните площи и установените площи след административни проверки и проверки на място надвишава 50% от действително стопанисваните площи. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендираните от него разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,