Решение № 15712 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2019 г.

Решение № 15712 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2019 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от пълномощника на Комисия за финансов надзор (КФН) – гл. юрк. К. Слабов, срещу Решение № 7606 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 7999/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, в осъдителната част, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. При условията на евентуалност моли да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Застрахователно дружество "Евроинс" АД със седалище в гр. С., ЕИК *********, представлявано от В. Чанкова, чрез пълномощника адв. Янкова, в открито заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и счита постановеното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е осъдил КФН да заплати на ЗД "Евроинс" АД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 600 (шестстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото с оглед на уважената част, като е отхвърлил иска за сумата над 600 лева до 660 лева. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - доказана по делото реално причинена вреда, която произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съдът обосновано се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В процесния случай не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт – НП № Р-10-508 от 05.07.2017 г., издадено от зам. председателя на КФН, с което на застрахователното дружество е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 108, ал. 2 от Кодекса на застраховането. В производството по НАХД № 14177/2017 г. по описа на Софийски районен съд, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление, правната защита на дружеството е осъществена от адвокат З. Харалампиева и адвокат Т. Янкова, чиято представителна власт произтича от представеното пълномощно с дата 07.09.2017 г. (л. 66 от делото). В това производство, както и в това по КНАХД № 3804/2018 г. по описа на Административен съд С.-град не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: наличие на незаконосъобразен акт, действие/бездействие; - на административен орган или негови длъжностни лица; - постановени при упражняване на административната им дейност; - отменени по съответния процесуален ред; - вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилата вреда и отменените акт, действие или бездействие. Отсъствието на който е да е от посочените елементи води до неоснователност на претенцията, респ. до отхвърляне на иска. В случая, не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Непредставянето на договор за правна защита и съдействие в рамките на производството по обжалване на НП № Р-10-508 от 05.07.2017 г., издадено от зам. председателя на КФН, (в производствата по НАХД № 14177/2017 г. по описа на СРС и по КНАХД № 3804/2018 г. по описа на АССГ) както и представянето на такъв след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При това положение изводът на съда, че страната е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител е необоснован, тъй като не почива на относими доказателства, намиращи се в производствата по НАХД № 14177/2017 г. по описа на СРС и по КНАХД № 3804/2018 г. по описа на АССГ. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а спорът – решен по същество, като се отхвърли изцяло предявения иск. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна и решението на първостепенния съд следва да бъде отменено изцяло и в тази част. Претенцията на ответника по иска за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателна, но не следва да бъде уважена. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове по ЗОДОВ, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Липсата на изрична норма по този въпрос, не е празнота в правото, която следва да се запълни по аналогия на закона чрез прилагането на чл. 78, ал. 3 или чл. 78, ал. 8 ГПК. Това е така именно поради наличието на изричната уредба по този въпрос в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ за едната страна по спора - ищеца. Разделянето на възнаграждението за адвокат от разноските по производството показва, че според законодателя, възнаграждението за адвокат, макар и да е разход по делото не е разноски по производството. В ЗОДОВ не е предвидено изрично възстановяването на разхода за ползваната от ответника адвокатска услуга по делото или заплащане на юрисконсултско възнаграждение в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение