Решение № 13056 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2010 г.

Решение № 13056 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3088/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Нида Рафик Аббасс от гр. София, против решение № 82 от 15.12.2009 г. постановено по адм. д. № 3364/2009 г. по описа на Административен съд- София - град. Иска се отмяна на решението поради материална незаконосъобразност. Твърди, че съдът не е обсъдил сключеното споразумение от 20.05.2008 г. за разсрочено плащане на дължимите суми. Липсват мотиви в заповедта, тъй като не са изложени фактическите основания за издаването и. Твърди още, че към момента на издаване на заповедта 7.04.2009 г. неизплатената наемна цена трябва да е забавена поне за 4 месеца, което в случая не е било налице поради плащане от негова страна.

Ответната страна не се представлява и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано, заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Решението е постановено при нарушение на материалния закон. Няма спор по делото, че касатора е бил наемател от 19.11.2007 г. на стая в общинско жилище - апартамент 24,находящ се в гр. София, ул. "Г. С. Раковски", № 145 с общо ползване на кухнята и сервизните помещения. Преди това е бил наемател на жилището заедно с вуйчо си от 1998 г., а в последствие съжителства заедно с друго лице. Настоящото съдебно производство е против заповед № РД-09-39 от 07.04.2009 г., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, поради неплащане на наемната цена и на консумативните разноски за повече от 3 месеца, е прекратено наемно правоотношение за ползване на посоченото общинско жилище.

За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че е доказано неплащане на наемна цена и консумативи за повече от 6 месеца. Съдът е приел, че независимо че законовата разпоредба предвижда по-кратък срок, а НРУУРОЖТСО приета с Решение на ОбС 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005 г. предвижда срок от 6 месеца, оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като е достатъчно да е налице едно от посочените основания - неплащане на наем или консумативи. Не е задължително комулативно да са налице и двете основания, а в конкретния случай е налице неплащане на консумативи за продължителен период от време. За повече от 6 месеца жалбоподателят не е изпълнявал задълженията си за плащане на вода и отопление. Видно от приложеното споразумение от 20.05.2008 г. административния орган и жалбоподателя са постигнали споразумение изплащането на дължимите суми за консумативи да се извърши в срок до 31.12.2010 г. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя е започнал изплащането на сумите. Двете основания са при условията на алтернативност и е достатъчно да настъпи едно от тях.

1. По отношение на заповедта, в частта, в която е прекратено наемно правоотношение поради неплащане на наемна цена повече от 6 месеца по чл. 46, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОС.

Не се доказва това правно основание, защото условието на закона е неизплатената наемна цена да е за "повече от 3 месеца", което означава, че към момента на издаване на заповедта на 07.04.2009 г. наемателят трябва да дължи наемна цена поне за 4 месеца. В случая това не е така, защото неизпълнението на задължението е за срока от месец II до м. март 2009 г. т. е. към момента на издаване на заповедта закъснението не отговаря на изискването на закона за повече от три месеца и от шест месеца съгласно наредбата на общината. Плащането на наемната цена е извършено до месец януари включително на 2009 г. т. е. забавата към момента на издаване на оспорения акт е незначителна с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Налице е основание за отмяна на заповедта в тази част на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

1. По отношение на заповедта, в частта, в която е прекратено наемно правоотношение поради неплатени консумативни разходи.

Съгласно чл. 5.3 от договора за наем от 19.11.2007 г. консумативните разходи свързани с ползването на общинското жилище. Това, че се дължат не на общината, а на доставчици, не означава, че наемателят няма поето задължение като наемател да ги плаща, защото собственик на имота е общината, а наемателят е длъжен да го ползва с грижа на добър стопанин.

В случая обаче в тази част заповедта страда от пороци, защото е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липсват фактически основания. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Следователно, за да се доказва определен факт, първото условие е същият да е посочен в административния акт като фактическо основание. Не подлежат на доказване обстоятелства, на които административният орган не се позовава. В случая кметът на общината само е посочил, че има задължения за консумативни разходи за период по-дълъг от 6 месеца и спор по това няма. Спора е относно наличието на неизпълнение. В конкретния случай е налице споразумение с уговорен краен срок на плащане, който не е изтекъл т. е налице е сключен анекс към договора. Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора което в конкретния случай са сторили, като са договори краен срок декември 2010 г. Това означава, че заповедта е издадена без да са налице материално правните предпоставки за издаването и. Налице е основание за отмяна на заповедта и в тази част по чл. 146, т. 3 от АПК.

Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което като неправилно следва да бъде отменено, а по същество заповедта бъде отменена.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение