Решение № 686 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2010 г.

Решение № 686 от 14.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационна жалба на Надер Муса Абдел Латиф Абу Диаб, гражданин на Кралство Йордания, чрез пълномощника му, против решение № 12 от 26.01.2010 г., постановено по адм. д. № 2137/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗДМ-61 от 5.02.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при НС "Полиция" - МВР за налагане на принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Република България и забрана за влизане в страната за срок от 2 години". Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. Производството е започнало по жалбата на Надер Абу Диаб против заповед № ЗДМ-61 от 5.02.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" с правно основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ за принудително отвеждане до границата на чужденец и налагане на забрана за влизане в страната за срок от две години. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е частично неправилно. Съдът е обсъдил всички наведени и релевантни за спора оплаквания, съобразно ангажираните по делото относими доказателства, но при неправилно прилагане на материалния закон. Законосъобразността на индивидуалния административен акт се проверява към момента на неговото издаване. В случая релевантните за фактическия състав на нормата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ факти са безспорно установени по делото - касаторът пребивава на територията на страната след изтичане на разрешения му срок за пребиваване. Обстоятелството, че лицето няма осигурени средства за издръжка и задължителни застраховки обаче, не е конкретно мотивирано - нито в акта, нито в приобщеното към мотивите предложение рег. № 298/6.01.2009 г. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е реализиран част от фактическия състав на чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Що се отнася до другия елемент - осигурена издръжка, съдът не е кредитирал ангажираните от касатора доказателства - нотариално заверена декларация от съпругата му Надежда Димитрова, с която тя декларира, че жалбоподателят полага финансова и материална подкрепа на семейството си, че издържа както роденото от брака им дете, така и дъщеря й от първия брак. За представените по делото учредителен акт и разписка от "ЦКБ" АД съдът е изложил аргументи защо не го кредитира, но не е съобразил разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Административният орган също не е изложил фактически съображения във връзка с продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното положение, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването си. В случая и в заповедта, и в предложението до административния орган не са изложени мотиви във връзка с обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, относими към посоченото правно основание по чл. 42з, ал. 1 и ал. 4 от този закон. Съдът проверява оспорения акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за фактическите основания за издаването му. Изписването на хипотезата на правната норма, без свързването на предвидените в нея условия и обстоятелства с конкретния казус не е изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съвкупната преценка на доказателствата сочат на извод, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до частична незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното, релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение са частично основателни - по отношение на приложената принудителна административна мярка по чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, т. 9 от ЗЧРБ. След извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон и с оглед на частичната основателност на касационната жалба съдът счита, че обжалваното решение в частта, в която оставя без уважение оспорването на заповед № ЗДМ-61 от 5.02.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при НС "Полиция" - МВР досежно наложената принудителна административна мярка "Принудително отвеждане до границата на Република България" следва да бъде оставено в сила, а в частта, досежно мярката по чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, т. 9 от ЗЧРБ следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта в тази й част се отмени, а преписката се върне на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд