Решение № 12904 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16119/2011 г.

Решение № 12904 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16119/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Алфа Ууд България" АД, гр. Долни Чифлик, обл. Варненска, срещу решение № 2496/27.10.2011 г. по адм. дело № 10/2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 0325100028/26.08.2010 г. на ТД на НАП, гр. Варна, потвърден с решение № РД-839/09.12.2010 г. на началник отдел "Обжалване" при Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 03, 04, 05, 06, 07.2007 г. в общ размер на 112 996.75 лв. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът - Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. Излага становище за неоснователност на касационната жалба в подаден писмен отговор на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила при издаването му и в съответствие с материалния закон. Прието е, че по делото не е доказано извършването на вътреобщностна доставка (ВОД) по фактура № 142/01.02.2007 г., издадена от ревизираното дружество. За недоказана е приета и реалността на доставките по процесните фактури, издадени от "Тим лесо груп" ЕООД и "Форест груп - 2007" ООД, в следствие на което на ревизираното дружество е отказан данъчен кредит по тези фактури. Съдът е приел, че не са представени документите, удостоверяващи извършването на ВОД, визирани в чл. 45 ППЗДДС, вр. чл. 53, ал. 2 ЗДДС. Прието е, че от ревизираното лице е представена само фактура за доставката, но не и документ, доказващ изпращането и транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. По отношение на представената международна товарителница, съдът е възприел изводите на приходния орган, че същата е без набити номера и клетка 24 от документа не е попълнена - липсват подпис, дата и печат на лицето получило стоките. Относно доставките от "Тим лесо груп" ЕООД с предмет "дърва за огрев", по делото е установено, че на този доставчик е издаден РА, обхващащ процесния период, с който органът по приходите е оспорил доставките на дървен материал от "Мигрос" ЕООД, сочен като пряк доставчик на "Тим лесо груп" ЕООД и предходен доставчик на жалбоподателя. В този ревизионен акт е констатирано, че "Мигрос" ЕООД не е имал кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на доставката към "Тим лесо груп" ЕООД, съответно последният не е придобил фактурираните стоки. С РА на "Тим лесо груп" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за неправомерно ползвано право на данъчен кредит по доставките от "Мигрос" ЕООД, поради което от приходния орган и от съда е прието, че "Тим лесо груп" ЕООД не е разполагал със стоката, за да я прехвърли на ревизираното лице. По отношение на доставчика "Форест груп - 2007" ООД, съдът е приел, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства за реално извършване на доставките от този доставчик, тъй като не са представени доказателства за произхода на тази стока. Установено е, че съгласно приложените към фактурите превозни билети, посочените собственици и ползватели на дървесината са физически и юридически лица, различни от лицата посочени в представените договори за покупко-продажба на дърва и позволителни за сеч, поради което не може да се установи произход на стоката. Не са представени доказателства за извършен транспорт и предаване на стоката - предмет на доставките. Така постановеното решение е правилно. Относно първия спорен момента по делото - извършена ли е вътреобщностна доставка по фактура № 142/01.02.2007 г., издадена от ревизираното дружество, декларирана в декларация за д. п. 03.2007 г., настоящият състав на ВАС намира, че решението в тази част е правилно. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 45, т. 1 ППЗДДС (в приложимата по време редакция - ДВ, бр. 101 от 2006 г.), за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документ за доставката (в случая е налице фактура), а съгласно т. 2, б. "б" от цитираната разпоредба, доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е извършен от трето лице. Действително от тълкуването на цитираната правна норма се налага изводът, че законодателят е предвидил две алтернативно дадени възможности за доказване транспортирането на стоките - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя. Формалното наличие на такива доказателства обаче, или на едно от тях (в случая - транспортен документ), не може априори да обоснове извод за осъществяването на фактическия състав на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, доколкото доказателствената сила на тези документи следва да бъде преценявана в съвкупност с останалите доказателства по делото. В конкретния случай следва да се отбележи, че представената международна товарителница, предвид обстоятелството, че клетка 24 от същата не е попълнена - липсват подпис, дата и печат на лицето получило стоките, не удостоверява именно обстоятелството, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Съответно не доказва наличието на спорното по делото обстоятелство от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, а именно, че стоката е транспортирана от територията на страната до територията на друга държава членка. Като косвено доказателство, за това, че представената товарителница не удостоверява действително извършена вътреобщностна доставка, е констатираното в хода на ревизията обстоятелство, че в счетоводството на ревизираното лице няма отчетени разходи за транспорт на стоките от България до Гърция. Съдебно-счетоводната експертиза по делото също не опровергава изводите за неизвършен ВОД, тъй като в същата е посочено единствено, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя като ВОД и че не е начислен ДДС по същата. Касателно отказаният на ревизираното лице данъчен кредит по фактурите, издадени от "Тим лесо груп" ЕООД и "Форест груп - 2007" ООД, настоящият съдебен състав намира изводите на административния съд за нереалност на процесните доставки, за правилни. При извършването на насрещна проверка на "Тим лесо груп" ЕООД е установено, че не са представени документи във връзка с доставките - договори, анекси, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, кантарни бележки и др.; за установяване на предходен доставчик на стоките - дърва за огрев са представени копия от фактури за покупка от "Мигрос" ЕООД, които фактури не са включени в дневниците за продажби на същия и по тях не е начислен ДДС. На следващо място, по делото е установено, че на този доставчик е издаден и влязъл в сила РА, обхващащ процесния период, с който органът по приходите е оспорил доставките на дървен материал от "Мигрос" ЕООД, сочен като предходен доставчик на жалбоподателя. В този ревизионен акт е констатирано, че "Мигрос" ЕООД не е имал кадрова, техническа и материална обезпеченост за извършване на доставката към "Тим лесо груп" ЕООД, съответно последният не е придобил фактурираните стоки. В тази връзка от приходния орган и от съда правилно е прието, че "Тим лесо груп" ЕООД не е разполагал със стоката, за да я прехвърли на ревизираното лице. Тези изводи на приходния орган не са опровергани и в хода на съдебното производство, включително и от заключението на вещото лице по ССЕ, тъй като, както правилно е приел съдът, от същото се установява единствено счетоводното отразяване на процесните фактури, но не и реалността на доставките, което е основната предпоставка за възникване и упражняване правото на данъчен кредит. По отношение на доставките от "Форест груп - 2007" ООД, при насрещната проверка на този доставчик са представени два договора за закупуване на процесната дървесина от две физически лица, представени са и превозни билети, приложени към фактурите, от които обаче се установява, че посочените собственици и ползватели на дървесината са физически и юридически лица, различни от лицата посочени в представените договори за покупко-продажба на дърва и позволителни за сеч, поради което не може да се установи произхода на стоката. Също така не са представени доказателства за извършен транспорт и предаване на стоката - предмет на доставките. Съвкупната преценка на всички тези доказателства обосновава изводът за липса на реални доставки по процесните фактури. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. При липса на доказателства за реалността на доставките, въпреки наличието на данъчна фактура, неправилно би било съдът да пренебрегне това обстоятелство и да признае правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото на ответника не се присъждат разноски, тъй като същият не се е представлявал пред касационната инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК