Решение № 16452 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2013 г.

Решение № 16452 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6998/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Калояново, подадена чрез председателя Йонко Иванов Вангов, против решение № 800 от 11.04.2013 г. по адм. д. № 3419/2012 г. на Административен съд - Пловдив, II отделение, VII състав, с което е обявено за нищожно решение № 403, прието с Протокол № 48 на заседанието от 25.08.2011 г. на Общински съвет - Калояново. С жалбата се излагат доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението. Смята, че неправилно съдът е приел, че решението на общинския съвет е нищожно, поради нарушение на § 3 и § 4 от ЗР на Закона за сдруженията за напояване и при несъобразяване възможността за отдаване под наем на язовири публична общинска собственост. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Районна прокуратура Пловдив, не се представлява в съдебното заседание и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че обжалваното решение е правилно. Смята, че решението на съда, с което е уважен протеста на РП - Пловдив за обявяване на нищожност на решението на Общински съвет Калояново е правилно, като съдът е направил правен анализ на разпоредбите на ЗОС и на НПУРОС в редакцията им към датата на вземане на решението на общински съвет, на които то е основано, и на приложимост на специалните разпоредби на Закона за концесиите, уреждащи реда за управление на имоти публична общинска собственост, които предвиждат предоставянето им на концесия и изключват отдаването им под наем. Излага, че към този ред препраща и чл. 20 от ЗВ, относно реда за управление и разпореждане с водни обекти - публична общинска собственост, какъвто е процесния язовир. Смята, че в случая е налице такова особено съществено нарушение за отдаване под наем на обект, който се намира на подчинение единствено на концесионния режим, регулиран с нормите на Закона за концесиите и Закона за водите. Настоящият състав на Върховния административен съд като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 800 от 11.04.2013 г. по адм. д. № 3419/2012 г. на Административен съд - Пловдив, II отделение, VII състав, е обявено за нищожно решение № 403, прието с Протокол № 48 на заседанието от 25.08.2011 г. на Общински съвет - Калояново, т. 2, с което е дадено съгласие за отдаване под наем за срок от 10 години чрез публичен търг недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ язовир кад. № 003016 с площ от 25,317 дка по КВС на село Долна Махала, обл. Пловдивска, находящ се на територията на Община - Калояново. Съдът е приел, че решението на общинския съвет е прието при съществено противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗС, поради това, че по отношение на процесния язовир, представляващ публична общинска собственост, е недопустимо отдаването под наем, а следва да се приложат разпоредбите на чл. 19. ал. 1, т. 1 и чл. 20 от Закона за водите, чрез провеждане на процедура за отдаване на обектите на концесия. Предвид допуснатото съществено нарушение съдът е обявил решението за нищожно, като е съобразил и константната практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна не се спори от страните, че с решение № 403, прието с Протокол № 48 на заседанието от 25.08.2011 г. на Общински съвет - Калояново, т. 2, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОС и чл. 14, ал. 7 от ЗОС, е дадено съгласие за отдаване под наем за срок от 10 години чрез публичен търг недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ язовир кад. № 003016 с площ от 25,317 дка по КВС на село Долна Махала, обл. Пловдивска, находящ се на територията на Община - Калояново. Установено е в производството и не се спори, че процесният язовир представлява воден обект по смисъла на § 1, ал. 1, т. 34 от ДР на ЗВ, за който е съставен акт за публична общинска собственост № 2 от 23.01.2006 г. От писмо, изх. № 07-631/10.08.2011 г. на министъра на земеделието и горите, е установено, че няма подадени заявления за учредяване на сдружения за напояване. Установено е, че процесният имот не е в кръга на обектите по § 3 от ПЗР ЗСН, въз основа на който и при условие, че при влизане в сила на закона няма сключен договор по § 3, ал. 2, е допустимо отдаване под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС. Неоснователни са доводите на касатора, че не е допуснато нарушение на материалноправни разпоредби, които да обуславят нищожност на административните актове. Законосъобразен е изводът на административния съд за нищожност на оспореното решение на общинския съвет. По делото не се спори, че язовирът предмет на процесното решение е публична общинска собственост, в съответствие с която се определя специален законов ред за провеждане на процедура за ползването му. Правилно административният съд е съобразил, че относно процесния имот - публична общинска собственост, са неприложими разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОС, както и специалните разпоредби на § 3 и § 4 от ПЗР на ЗСН, а следва да се приложат Закона за водите (ЗВ) и Закона за концесиите (ЗК). Тези закони са специални по отношение на ЗОС и предвид обстоятелството, че язовирите са публична общинска собственост, предоставянето им за ползване е следвало да стане по реда на ЗК. След като в случая спорният воден обект съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от ЗВ, е публична общинска собственост и по делото липсват данни да е включен в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване, относимо в случая е правилото на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно което обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост, се предоставят на концесия по реда на този закон. В този смисъл е константната практика на Върховния административен съд по този въпрос. Освен това в случая приложението на чл. 14, ал. 7 ЗОС е изключено не само поради това, че са били отдадени целите имоти, а не части от тях, но и поради обстоятелството, че имотът следва да не подлежи на концесиониране. За да бъде допустимо отдаването под наем на общински имоти, е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки, една от които е имотите да не подлежат на концесиониране. Тази предпоставка, с оглед на изложеното по горе, не е налице в конкретната хипотеза. След като процесният имот е публична общинска собственост и подлежи на концесиониране, приемането на решение, с което се отрежда за отдаване под наем, е нищожно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,