Решение № 12605 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6925/2020 г.

Решение № 12605 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6925/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", представен от юрисконсулт Ц. Ц., срещу решение № 44/30.03.2020 г. на Административен съд Г. по адм. д. № 322 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 01-0800/2404#3 от 11.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФ3/. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК, но конкретни са оплакванията за неправилност заради нарушения на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на АУПДВ, както и за отсъствие на задължение на адресата на акта за подаване на заявление за подпомагане, чието неизпълнение е фактическо основание на АУПДВ. Изразява убеждение, че наличието на влязъл в сила административен акт за прекратяване на поетия ангажимент не е условие за възстановяване на получени компенсаторни плащания. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация Община Г., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Габрово АУПДВ е изключена Община Г. от подпомагане и е установено в нейна тежест задължение в размер 24 248. 21 лева, представляваща 75 % от изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013 и 2014. Фактическо основание за издаване на акта е обстоятелството, че бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", като за кампания 2015 не е подал заявление за подпомагане. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3; чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., както и чл. 166 от ДОПК и чл. 20 а, ал. 6 и ал. 5, пр. 1 във вр. с ал. 2 и ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. По констатациите на съда Община Г. е поела многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" с подаване на заявление за подпомагане за кампания 2013. Заявление за подпомагане е подадено и за следващата година. За двете години са извършени компенсаторни плащания по 16 165. 47 лева. За кампания 2015 не е подадено заявление за подпомагане. За да отмени АУПДВ, първостепенния съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда прекратяването на ангажимента с влязъл в сила административен акт е необходима предпоставка за законосъобразност на АУПДВ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 11. Наред с горното, общината е дисквалифицирана като субект на задължението за подаване на заявление за подпомагане за кампания 2015, тъй като с влизането в сила на изменение на чл. 38 а ЗПЗП на общините било отнето качеството активни земеделски стопани. Затова и с подаването на заявление за подпомагане общината би декларирала невярното обстоятелство да е земеделски стопанин. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди изключването на земеделския стопанин от подпомагане и връщане на получените до момента компенсаторни плащания в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Обективирането в текста на един документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния административен акт и не е основание за унищожаемост. Нито от чл. 21, ал. 1 АПК, нито от 59, ал. 2, т. 4 от кодекса следва ограничение за броя на разпоредените права или задължения. Неотносимостта на наименованието на административния акт към изключването от подпомагане, дори да засяга изискването към съдържание на акта по чл. 59, ал. 2, т. 2 АПК, не представлява самостоятелно отменително основание. Тъждеството на пораждащия различните правомощия на административния орган фактически състав – за изключване от подпомагане на земеделския стопанин и за установяването на публичното вземане в корелация със задължението на земеделския стопанин да върне получените компенсаторни плащания, както и използването на съединителния съюз "и" в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 сочи на кумулативност на правните последици изключване и задължение за връщане и на симултантност, а не на сукцесивност на проявлението им. Затова и не съществува възприетата от административния съд връзка на обусловеност на установяването на вземането от изключването от подпомагане с влязъл в сила административен акт. Неотносими са съжденията на съда за дължимо прекратяване на поетия многогодишен ангажимент, тъй като прекратяването по чл. 15 от Наредбата има за фактически основания различни от твърдяните от издателя на отменения АУПДВ, като източник на правомощието му да разпореди правната промяна. В първоинстанционното решение са смесени понятията за земеделски стопанин и за активен земеделски стопанин. За дефинирането на понятието "земеделски стопанин" ЗПЗП препраща с § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби към чл. 4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013. С чл. 38 б, ал. 1 ЗПЗП, представляващ новела на закона от ДВ бр. 12/2015 г., са изключени от директни плащания по схемите по чл. 38, ал. 1 от закона физическите и юридически лица, които съгласно чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не са активни земеделски стопани.