Решение № 608 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2010 г.

Решение № 608 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Н. К. Н. е подал молба за отмяна на решение № 25 от 13.02.2004 г. постановено по гр. д. № 1959 от 2003 г. по описа на К. районен съд, което е влязло в сила на 18.07.2006 г. когато е постановено решение № 806/06 от 18.07.2006 г. по гр. д. № 522 от 2005 г. на Върховния касационен съд, Четвърто "б" отделение, с което е оставено в сила въззивното решение по спора под № 372 от 3.11.2004 г. по гр. д. № 233 от 2004 г. на Окръжен съд, [населено място] и е отхвърлен иска на молителя, Е. С. Н. и Н. К. И. против община "К." за установяване правото на собственост върху недвижим имот от 400 кв. м. в землището на [населено място], местността "А.". В молбата си се позовава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК като сочи, че решението е основано на писмо № 2160 от 10.12.1965 г. на ГНС,, [населено място] отправено до Д. и "К. стопанство", в което се сочи, че е изплатено обезщетението за отчужден имот № 7075, собственост на К. и Е. Н., което е документ с невярно съдържание. По делото е постъпил отговор от ответниците - ищци в производството Е. С. Н. и Н. К. И., които са на мнение, че молбата е основателна и цитираните решения следва да се отменят и делото да се върне за ново разглеждане на въззивният съд - Окръжен съд, [населено място]. Ответника община "К." не е взела становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съдилищата са отхвърлили предявеният положителен установителен иск, предявен от Н. К. Н., Е. С. Н. и Н. К. И. против община "К." за терен с площ от 400 кв. м., находящ се в [населено място], кв. 1 като неоснователен. Този извод е направен след цялостен анализ на доказателственият материал, включващ н. а. № 119, т. 04, н. д. № 1238 от 1959 г. който легитимира К. Н. Н. и Е. С. Н. като собственици на терен с площ от 400 кв. м. от нива, цялата от 6, 8 дка, находяща се в м. "Абаята", съпоставил го е със заключението на вещото лице, което е установило, че този имот е част от имот пл. № 326 по кадастралния план от 1957 г. - 1959 г. В последствие не е бил отбелязван в кадастралните и регулационни планове и към момента ищците не са представили доказателства, които позволяват неговото индивидуализиране. Молителите твърдят, че изводите на съда са обусловени от представеното писмо № 2160 от 10.12.1965 г. на ГНС,, [населено място] отправено до Д. и "К. стопанство" за отчуждаване на имот пл. 7075, което не съответства на действителното положение. Всъщност в мотивите си всички съдилища, които инстанционно са разглеждали спора изрично се посочва че иска е недоказан, а за наличието на имота съществуват само косвени доказателства. Следователно цитираното писмо не е допринесло за формирането на крайния извод по спора. Независимо от това не е налице и друг елемент от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно неистинността на документа да е установена по съответния ред, което ще рече да е постановена присъда срещу извършителя за документна измама на официален документ или да е произнесено решение по чл. 97, ал. 3 или ал. 4 от ГПК (отм.). Представеното постановление за прекратяване на наказателното производство по пр. № 4005 от 2006 г. на РП, [населено място] не доказва, че документа е неистински, поради което не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.