Решение № 9992 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7113/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), приподписана от юрк. М. Марчева, срещу решение № 1357/07.06.2026 г., постановено по адм. дело № 330/2024 г. по описа на Административен съд – Добрич. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на съда за липса на две от предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Твърди че приобщената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и дадените свидетелски показания не опровергават изводите на органите по приходите за наличие на причинно-следствена връзка и недобросъвестно поведение от страна на И. Й.. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по същество, с което жалбата срещу процесния ревизионен акт (РА) да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и сторените разноски за касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба – И. К. Й., чрез адв. М. Янков, не представя писмен отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Становище за неоснователността ѝ е изразено от процесуалния представител в молба по хода на делото, с искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред Административен съд – Добрич е бил РА № Р-03000823004312-091-001/25.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 95/17.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК на И. Й. за непогасените публични задължения на „Олга Корект 70“ ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. в размер на 398 426,03 лв. и лихви от 169 753,74 лв., ДДС за м. февруари 2019 г. в размер на 3 888,23 лв. и лихви от 2 148,33 лв., ДДС за м. август 2020 г. в размер на 44,16 лв. и лихви от 17,22 лв. По фактите решаващият съд е установил процесуалните действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000823004312-020-001/20.07.2023 г. От партидата на „Олга корект 70“ ЕООД е видно, че И. Й. е управител и едноличен собственик в периода от регистрирането му в Търговския регистър на 01.09.2018 г. до 18.02.2021 г. (датата на прехвърляне на дружествените дялове на Д. И.). Публичните задължения на дружеството произтичат от влязъл в сила РА № Р-03000322002046-091-001/09.01.2023 г., АУЗ № П-03000319107229-135-001/18.12.2019 г. и подадена СД за ДДС за данъчен период м. август 2020 г. С оглед на събраните доказателства относно движението на парични средства по банковите сметки с IBAN BG50BPBI81701606520153 и IBAN BG74PIRB80791606520153, органите по приходите са счели, че управителят е действал недобросъвестно и това е довело до намаляване на имуществото на дружеството, респ. до невъзможност за своевременно и текущо събиране на вземанията. По искане на жалбоподателя по делото разпитан св. Д. Т. И. и е назначена ССЕ, чието заключение е приобщено в с.з. на 07.05.2026 г. Установените факти са посочени в констативната част на решението и са отнесени в подкрепа на крайния извод по същество. Към материалите на делото са присъединени получената информация от ОП – Добрич по неприключено ДП № 60/2022 г. по описа на ОДМВР – Добрич, ПП № 192/2022 г. и образуваното изп. дело № 200858909/2020 г. по описа на ТД на НАП Варна. При осъществената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържание по чл. 120 ДОПК, но при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка е извел предпоставките за ангажиране на отговорността по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. първо ДОПК и разпределението на доказателствената тежест между страните. Като безспорни е отделил фактите, че жалбоподателят е бил управител на „Олга корект 70“ ЕООД през разглежданите периоди и извършването на визираните действия в акта. Според изложените мотиви, от събраните по делото доказателства, вкл. ССЕ, не може да се установи дали към датата на прехвърляне на предприятието дружеството е имало налични парични средства и несъбрани осчетоводени вземания от трети лица-клиенти. От свидетелските показания, дадени под страх от наказателна отговорност, се потвърждава, че в касата на дружеството е имало пари. Поради това е направен изводът, че поведението на управителя не е единствената причина да не са погасени публичните задължения и не е доказана недобросъвестност от негова страна, както и обстоятелството че изтеглените суми да не са реализирани в търговската дейност на дружеството. Обжалваното решение на Административен съд - Добрич е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са релевираните касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Първостепенният съд е установил коректно и в цялост фактите по делото, довели до ангажиране на отговорността на И. Й. за задълженията на „Олга корект 70“ ЕООД според процесния РА/РД и решение № 95/17.06.2024 г. на ДД ОДОП Варна. Предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК са изведени аргументирано в мотивите на решението, но крайното заключение по същество противоречи на събраните доказателства. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са дадени кумулативно: 1. Субект на отговорността – управител или член на орган на управление; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 4. Намаление на имуществото на задълженото лице в резултат от изброените действия; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице; 6. Граници на отговорността - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Доказателствената тежест за установяването им е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Между страните не е спорно, че И. Й. е управител на „Олга корект 70“ ЕООД за периода на 01.09.2018 г. до 18.02.2021 г. и по делото не са налице данни управителните функции или част от тях да са възлагани на други лица. Непогасените задължения на юридическото лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ДОПК към фиска за посочения период произтичат от РА № Р-03000322002046-091-001/09.01.2023 г., АУЗ № П-03000319107229-135-001/18.12.2019 г. и подадена СД за ДДС за данъчен период м. август 2020 г. Установени са и обективните действия по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК на Й., довели до намаляване на имуществото на дружеството за 2019 г. в общ размер на 2 817 527,50 лв., съответно за 2020 г. в размер на 298 200 лв. Относно изтеглените суми от сметките, в общ размер на 3 112 727,50 лв., не са представени първични документи за използване в стопанската дейност на „Олга корект 70“ ЕООД. Първият аргумент за отмяна на РА са показанията на св. Д. И., според които „в касата на дружеството е имало пари“. Приетото в тази част не кореспондира с изявленията при разпита на свидетеля в о.с.з. на 11.02.2026 г., нито с нотариално заверената декларация от 11.02.2026 г. (л. 466 от делото), обективираща единствено съгласие НСИ да предостави заверени преписи от годишните финансови отчети на дружеството на адв. Янков от АК – Добрич. Вторият аргумент касае тълкуването на резултатите от ССЕ, според която не може да се установи дали към датата на прехвърляне на предприятието, дружеството е имало налични парични средства и несъбрани осчетоводени вземания от трети лица – клиенти. Следва да се отбележи, че за целите на експертизата не са предоставени счетоводни документи и данни, освен споменатите отчети към НСИ. Това се потвърждава от отговорите по задачи 3, 4 и 5 от ССЕ, според които няма представена счетоводна информация, а направените изводи по частично предоставените отчети сочат, че счетоводната отчетност на дружеството не е водена редовно и коректно, не са изготвени всички отчети, които е било редно/законосъобразно да бъдат изготвени (задача 3); изисканите от НСИ отчети а паричните потоци не бяха предоставени за 2019 г. и 2020 г., поради факта, че не са подадени (задача 4); невъзможност да бъде направен анализ на паричния поток в касата в част „разходи“, поради липса на първични счетоводни документи, счетоводни регистри и отчет за паричния поток (задача 5). Изолираният анализ на доказателствата относно движението на финансовите средства на „Олга корект 70“ ЕООД по сметката при Банка Пиреос IBAN BG74PIRB80791606520153 (открита на 07.09.2018 г.), впоследствие трансферирана при Пощенска банка АД с IBAN BG50BPBI81701606520153, закрита на 01.03.2022 г., е довел съда до неправилното заключение, че поведението на управителя не стои в причинна връзка и не води до невъзможност да бъдат събрани задълженията за корпоративен данък и ДДС за периода от 2019- 2020 г. Последните са присъединени надлежно от органите по приходите в хода на ревизията и подложени на изследване от вещото лице по ССЕ – вж. задача 3., Констативно-съобразителна част. С оглед на доказателствата по делото настоящата съдебна инстанция намира за доказана връзката по чл. 19, ал. 2 ДОПК между поведението на И. Й. и невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството. Проучването на имущественото състояние и предприети мерки по изп. дело № 200858909/2020 г., водят до извод за полагане на необходимите усилия към удовлетворение на публичните вземания. Правнозначимият факт и причината задълженията да не бъдат погасени е поведението на отговорното лице за ръководството, управлението и организацията на дружествените дела. Заключението относно причинно-следствената връзка се подкрепя от съвкупния анализ на изложените факти и обстоятелства. От субективна страна ревизираното лице е било запознато с характера и значението на действията по управлението и дори да не е имало за пряка и непосредствена цел, то е допускало настъпването на противоправния фискален резултат. По изложените фактически и правни доводи с процесния РА се установява основание за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 4 ДОПК на И. Й. за задълженията на управляваното от него дружество „Олга Корект 70“ ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. и ДДС за м. февруари 2019 г. и м. август 2020 г. Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на НАП за разноски пред двете съдебни инстанции е основателна, поради което ответникът по касация следва да бъде осъден за плати разноски в размер на 1 069,20 евро, от които юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 и 4 ДОПК в размер на 100 евро и държавна такса за касационно обжалване в размер на 869,20 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,