Решение № 4416 от 26.4.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на завеждащия консулска служба /ЗКС/ при посолството на Република България в Бейрут, Ливан, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Зашев, срещу решение 7441 от 06.12.2022 г., постановено по административно дело 7685/2022 г., на Административен съд София град. С него е отменен отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване тип "D" на Ю. Джарад, гражданин на Сирия. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска да бъде отменено съдебното решение, като се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на лицето срещу постановения отказ за дългосрочно пребиваване. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Ю. Джарад, гражданин на Сирия, в открито съдебно заседани, чрез адв. Илиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени доказателства. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ю. Джарад, гражданин на Сирия, против отказ за виза от 29.07.2022г. по заявление BEY22000284V ot 21.03.2022г. за виза вид D за Република България на ЗКС в Посолството на Република България в Бейрут Ливан. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорващия твърди, че актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Твърди, че актът е издаден в нарушение на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, като необосновано ограничава правото й на личен и семеен живот. По делото са представени и приети от Административен съд София град, приложените към заявлението на Ю. Джарад, решение 800/21.01.2022г. на заместник председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което е разрешено на Х. Али да се събере на територията на Република България със своята съпруга Ю. Али, ненавършилите пълнолетие деца, както и с пълнолетния си син, удостоверение за пътуване/стр. 13 от делото/ и копие на паспорт. Административният орган е постановил отказ за издаване на виза по образец. В основанието на посочения отказ е посочено чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, с мотиви: "представил е документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни". В графа допълнителни забележки било отразено, че след извършена проверка са налице основателни съмнения, че представените документи са с невярно съдържание и са декларирани неверни данни. Същевременно документите не са легализирани по съответния ред. В хода на съдебното производство е изискано и представено становище от Държавна агенция Национална сигурност от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че пред КДЛ и ДАБ лицето е представило документи с невярно съдържание и са декларирани неверни данни, с цел да получат визи и последващо пребиваване в Република България. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип "D" е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и на процедурните правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Посочил е за основателно възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в оспорения отказ, както и че Административния орган е изложил бланкетни такива. Съдът е приел още, че е налице стабилен акт, с което е дадено разрешение за събиране на семейството на жалбоподателка. Съдът е счел, че административният орган е следвало да даде указания за отстраняването на недостатъците, а не веднага да постанови отказ. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно е тълкуван приложимия материален закон и е необосновано, тъй като правните изводи не съответстват на действителното фактическо и правно положение. Административния съд неправилно приел, че процесният отказ издаден при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение 7 към чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза е посочено правното основание чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, както и кратко описание на мотивите " След извършена проверка са налице основателни съмнения, че представените документи са с невярно съдържание и са декларирани неверни данни. Същевременно документите не са легализирани по съответния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, отказва се издаването на виза или влизане в страната на чужденец, когато същият е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни". От приетите по делото доказателства се установява, че жалбоподателката Ю. Джарад е представила решение 800/21.01.2022г. на заместник председателят на ДАБ при МС, за събиране на семейството на Х. Али съпруг на Ю. Али, удостоверение за пътуване/стр. 13 от делото/ и копие на паспорт /гърба на стр. 13 по делото/, от които безспорно се установява, че същите не са легализирани по съответния ред, липсва нотариална заверка на документите, нямат печати, апостили и заверки в МВнР. Тези факти и обстоятелства са подкрепени и отразени в становището на ДАНС с рег. М-12182/13.06.2022г. Съгласно ТР 16/31.03.1975 на ОСГК на ВС е прието, че не е необходимо мотивите за издаване на акта да се съдържат в него, а в възможно да се извлекат от документите съставени в хода на административното производство. Този извод кореспондира с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. Настоящата инстанция намира за основателен довода на касатора за поетото задължение от страна на апликанта, че в негова тежест е да представи преводи на документите на основание пар. 4 от ДР на ППЗЧРБ. На следващо място, документите към заявлението се предоставят от апликанта за виза на основание чл.10 и ал.11 от Регламент (ЕО) 810/2009, а не от държавни органи. Съдът не споделя доводът на ответника по касация, че недопускането на територията на страната на член на семейство на гражданин на държава членка на ЕС, обективирано в отказа за издаване на виза, противоречи на свободното движение на хора на територията на общността и нарушава правото на семеен живот по чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. В чл. 45, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз е посочено, че в съответствие с Договорите правото на свободно движение и пребиваване може да предоставя на гражданите на трети страни, които пребивават законно на територията на държава членка. За да е налице тази хипотеза следва Ю. Джарад законно да пребивава в България, тоест да е изпълнила условията за получаване на виза съгласно общностното и националното законодателство. При преценка на правото на лицето на семеен живот, следва да се издаде заключение, че съгласно чл. 8, ал. 2 от КЗПЧОС, отказът за издаване на виза не представлява потенциално нарушение на основното й право на семеен живот. Както бе посочено за Ю. Джарад не е налице ограничение, което да препятства събирането й с нейния съпруг в която и да е друга държава, нито на територията на Република България, след обаче като изпълни нормативно установените изисквания. Ответника по касация е представил документи пред настоящата инстанция, които настоящият съдебен състав счита, че в относимата им част от тях отново не са легализирани по съответния ред, същите представени на този етап в производството не могат да санират постановения отказ за издаване на виза. Същите могат да послужат в следващо административно прозиводство по издаване на виза, ако бъдат представени по надлежния ред и в изискуемия вид. Като не е съобразил тези обстоятелства и е отменил отказа за издаване на виза, поради наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът по касационната жалба следва да заплати сумата в общ размер на 170 лева, представляваща платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение