Решение № 4351 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 986/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на БУЛСЪРВИС АГ ООД, подадена чрез адв. Гуцалска, срещу Решение 1499/04.12.2023г. по АД 1084/2023г. по описа на Административен съд - София област. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради издаването му в противоречие с материалноправни разпоредби. Прави се искане за отмяна на процесното съдебно решение и отмяна на отказа за издаване на исканото съгласие, предмет на оспорването. Претендира се присъждането на направените по делото разноски. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът - министърът на образованието и науката, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорването пред Административен съд - София област е бил изричен отказ на министъра на образованието и науката за издаване на положително становище за промяна предназначението на сграда с идентификатор 65231.914.576.2 в ПИ 65231.914.576 по КК на град Самоков, обективиран в негово писмо их. 1002-645/29.06.2023г. до кмета на Община Самоков. В жалбата е посочено, че в процесното писмо се съдържа и отказ за промяна предназначението и на сграда с идентификатор 65231.914.576.1. в ПИ 65231.914.576 по КК на град Самоков, но такъв диспозитив в него не се съдържа. Съдът е разгледал жалбата срещу отказа за промяна предназначението на сграда с идентификатор 65231.914.576.2. и я отхвърлил. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че БУЛСЪРВИС АГ ООД е собственик на сграда с идентификатор 65231.914.576.2, построена в собственото му ПИ 65231.914.576 по КК на град Самоков и по този въпрос липсва спор между страните. Със заявление вх. 2600-831/29.06.2021г. БУЛСЪРВИС АГ ООД, [ЕИК], с оглед бъдещо инвестиционно намерение, е поискало от главния архитект на община Самоков, промяна на предназначението на сгради (бивша детска градина) с идентификатор 65231.914.576.1 и 65231.914.576.2. С писмо с изх.2600-691 от 09.05.2023 г. на кмета на община Самоков, е отправено искане до министъра на образованието и науката за изразяване на положително становище по чл.305 ал.2 т.2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. Към писмото е приложено положително становище на Община Самоков; съгласие на Регионално управление на образованието София област, обективирано в писмо РД -20-608/26.05.2023 г., за промяна на предназначението на посочените имоти на основание чл.134, ал.9 във връзка с чл.39. ал.3 от ЗУТ; писмо изх. 2600-691/15.06.2023г., Кмета на община Самоков с изразено положително становище по чл.305, ал.2 т.2 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предложението е разгледано от комисия, назначена от министъра на образованието и науката. С решение по протокол 295, т. 3 комисията е потвърдила отказа, направен с протокол 234 от 07.07.2021 г., протокол 240 от 30.08.2021 г. и протокол 292 от 17.05.2023 г. за отказ от положително становище по чл. 305, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование. За да се произнесе, министърът на образованието и науката е приел, че промяната на предназначението не съобразено с чл.305, ал. 1 от ЗПУО процесните сгради - бистро и стаи за гости, не попадат в обхвата на дейностите, посочени в цитираната разпоредба и тъй като гр. Самоков е с население над 5 хиляди души. Съдът извел правни изводи, че процесния отказ е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, съгласно чл.134, ал. 9 във връзка с чл. 39, ал. 3 от ЗУТ, който притежава правомощието да издаде писмено съгласие, съответно да постанови отказ, в процедура по изменение на ПУП за промяна предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за обекти на образованието и науката, с каквото отреждане е имотът и сградите в него, собственост на жалбоподателя, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Цитирал чл. 134, ал. 9 от ЗУТ в редакцията му до промяната му с бр.16/2021г. на ДВ - с изключение на случаите по ал. 2, т. 1 изменение на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти и съоръжения, може да се извърши при условията и по реда на този закон само след писмено съгласие на съответния министър по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗУТ. Изтъкнал, че съгласно ЗУТ и ЗПУО са нужни две процедури относно промяната на предназначението на имота: писмено съгласие на министъра на образованието и науката за промяна предназначението, предхождано от положително становище на министъра на образованието и науката, изготвено въз основа на оценка на образователните потребности в общината. Приел, че обстоятелството, че имотът е деактуван като общинска собственост, след извършената по реда на ЗОС продажба и отпадането на предназначението му като детска градина, не изключва изискването на писмено съгласие на министъра на образованието и науката в процедурата по изменение на ПУП, след като този имот (сградата) продължава да е с отреждане за науката и образованието. Че при висяща процедура по изменение на подробните устройствени планове за промяна на предназначението е необходимо писменото съгласие от министъра на образованието и науката да е съобразено с разпоредбата на чл.305 от ЗПУО. Че за изразяване на положително становище от министъра по чл. 305, ал. 2, т. 2 от ЗПУО следва да бъдат представени положително становище от кмета на община Самоков, изготвено въз основа на оценка на образователните потребности и положително становище от Регионално управление на образованието Самоков. Отделно от това, в случай че с изменението на плана се иска промяна в предназначението на имотите и сградите в тях да е за други дейности съгласно чл. 305, ал. 2 от ЗПУО, освен за дейностите, визирани в ал. 1 на същата разпоредба, следва да бъдат представени становища и документи, че за имота и сградите, в срок от две години не е идентифицирана обществена потребност от използването им за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности, както и извадка от регистъра на населението, от която да е видно, че населеното място е с население под 5 хиляди души. Независимо, че по делото били представени положително становище за изготвено въз основа на оценка на образователните потребности и анализ на мрежата от детски градини и положително становище от РУО София област, не била приложена, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 т.3, извадка от регистъра на населението или от ЕСГРАОН, от която да е видно, че населеното място е с население под 5 хиляди души, като по делото не е спорно, че град Самоков е с население над 5 хиляди души. При тези изводи счел, че не е установено по безспорен начин, че изискуемите документи, удостоверяващи настъпването на предпоставките за положително становище за промяна предназначението на процесните сгради не са налице, поради което законосъобразно министърът на образованието е упражнил своето правомощие, като е отказал издаване на исканото положително становище, предвид факта, че населеното място е с население над 5 хиляди души и отхвърлил жалбата като неоснователна. При така установените факти настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Видно от писмо с изх.2600-691 от 09.05.2023г., отправеното искане до министъра на образованието и науката е за изразяване на положително становище по чл.305 ал.2 т.2 от ЗПУО, такова е и съдържанието на оспорения отказ, обективиран в писмо их. 1002-645/29.06.2023г. на министъра на образованието и науката. Нито в писмото, нито в отказа, се прави искане за даване на писмено съгласие по реда на чл. 134, ал. 9 от ЗУТ. Разсъжденията на съда в тази насока са неотносими към предмета на процесното искане и оспорения отказ. Тук за прецизност следва да се отбележи, че съдът в мотивите си е цитирал редакция на чл. 134, ал. 9 от ЗУТ, която не е била действаща правна норма към момента на постановяване на процесния отказ. Действащата към 29.06.2023г. редакция на ал.9 от чл.134 от ЗУТ, изисква писмено съгласие на министъра на образованието и науката само в случаите, когато се процедира изменение на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти собственост на държавата или общините, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и за спортни обекти и съоръжения. Настоящият случай не е такъв, тъй като процесната сграда и поземления имот, в който е построена са частна собственост. Неприложима в случая е и нормата на чл.305, ал.2 от ЗПУО, която гласи че: Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, за които няма обществена потребност за ползването им за дейностите по ал. 1, могат да се ползват и за други дейности при едновременно изпълнение на следните условия: в срок от две години не е идентифицирана обществена потребност от използването им за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности; налице е положително становище на министъра на образованието и науката, изготвено въз основа на оценка на образователните потребности в общината; населеното място е с население под 5 хиляди души. Нормата е ясна, но дори да се тълкува, в светлината и на изричната воля на законодателя, изразена с променената и действаща редакция на ал.9 от чл.134 от ЗУТ, налага извод, че процедурата по чл.305, ал.2 от ЗПУО е приложима само в случаите, когато закритите или преобразувани училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие са държавна или общинска собственост. Противното би означавало например, че частните училища и детски градини частна собственост и като сграден фонд и като ПИ, не могат да бъдат променяни като предназначение по волята на собствениците си, в избрано от тях време и с оглед промяна в инвестиционните им намерения, без изрично съгласие на министъра на образованието и науката. Подобно тълкуване на тази съгласувателна процедура би довело до тежко ограничение на правото на частна собственост, гарантирано с Конституцията на РБ и е в противоречие с действителната воля на законодателя. В настоящия случай, неправилно от Община Самоков е поискана от министъра на образованието и науката съгласувателната процедура по чл.305, ал.2, т.2 от ЗПУО. Сградата (бивша детска градина) с идентификатор 65231.914.576.2., находяща се в ПИ 65231.914.576, образуващ УПИ VII за производствено складова и търговска дейност, кв.207 по плана на гр.Самоков, както и самото ПИ, са частна собственост на дружеството поискало промяната на предназначението. Отделно от това следва да се отбележи, че със Заповед 01-2599 от 14.12.2018г. на кмета на Община Самоков за ПИ 65231.914.576 /стар номер 65231.914.495/ е одобрено изменение на ПУП план за регулация и план за застрояване и е образувано УПИ VII -за производствено складова и търговска дейност, кв.207 по плана на гр.Самоков, като предназначението му за урбанизирана територия с начин на трайно ползване за текстилна промишленост е било одобрено още със Заповед 45 от 1978 г. Съгласно ОУП на гр.Самоков, одобрен с Решение 1149/21.11.2013г. на ОбСъвет Самоков, имотът и сградите в него попадат в терен отреден за производствено складови дейности. Тоест УПИ, в който се намира процесната сграда е с различно предназначение от нея и нейното съществуване в този поземлен имот с предназначение като детска градина е в противоречие с влязъл в сила и действащ ПУП и ОУП за този имот. Административният орган не е съобразил, че имотът, за който се иска смяна на предназначението му, е частна собственост и се е произнесъл при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон по искането на кмета на община Самоков и издал незаконосъобразен административен акт. Като е отхвърлил жалбата срещу този акт, Административен съд София област е постановил съдебно решение в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което се отмени процесния отказ. При този изход на делото и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, Министерството на образованието и науката ще следва да бъде осъдено да заплати на БУЛСЪРВИС АГ ООД, направените пред двете съдебни инстанции разноски за внесена държавна такса в размер общо на 420 /четиристотин и двадесет/ лева. В кориците на двете съдебни дела липсват доказателства за заплатен от БУЛСЪРВИС АГ ООД адвокатски хонорар на процесуалния му представител адв. Гуцалска, поради което такива разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, на осн. чл.221, ал.2, изр. 1 и чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение