Решение № 8850 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15826/2009 г.

Решение № 8850 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15826/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационната жалба на Младен Симеонов Мартинов подадена чрез адв. Петров, против решение № 508 от 27.10.2009 г. по адм. д. № 548/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Иска се отмяна на решението, като неправилно и уважаване на иска. Обстоятелството, че вредите представляват разноски по воденото производство за отмяна на наказателното постановление не освобождава административния орган от отговорност. Неправилно е прието, че претърпените вреди не са в причинна връзка с отменения административен акт, като стеснително е тълкувана разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна - Областна дирекция на МВР гр. Велико Търново не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лева, които са в причинна връзка с отменено със съдебно решение наказателно постановление № 9840/30.01.2009 г., издадено от началника на РУ на МВР гр. Велико Търново. Прието е, че не е налице предварително отменен акт на администрация, което е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счетено е, че претенцията за сумата от 150 лв. е неоснователна, защото не е налице причинно следствената връзка между вредата и отменения акт. Разноските по водения процес не са последица от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Решението е правилно. По силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Следователно издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност . Основния проблем по делото е дали наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването му е форма на административна дейност, но чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал. 1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред"- чл. 204, ал. 1 от АПК. Но с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по "съответния" ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон - раздел V на ЗАНН , като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд- чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районния съд, а не административния съд, поради което и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, нормативни административни актове и наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба не може да се извърши. Поради това тълкуването, което се налага е, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Така законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стесняват приложението на материалноправна норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. Правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява за жалбоподателя Младен Мартинов да са настъпили претендираните вреди в размер на 150 лв. от незаконосъобразния административен акт, отменен по реда на ЗАНН. В случая тази сума представлява разноските за адвокатско възнаграждение по повод проведеното административно-наказателно производство по НАХД № 488/2009 г. на Районен съд Велико Търново по обжалваното наказателно постановление. Но тези разходи за жалбоподателя не са вреди, произтичащи от незаконосъобразен акт на административен орган, а са в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство. Заплащането им се дължи на договорно основание, предвид наличното облигационно правоотношение между страните, но не и с оглед отменения административен акт. А след като тези разходи не се определят като пряка и непосредствена последица от него, липсата на причинна връзка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ налага извода, че не е осъществен фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата. Отговорността за разноски е обективна и е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон, поради което може да бъде реализирана в рамките на същото производство, но не и по реда на специалния ЗОДОВ. В този смисъл е и константната съдебната практика на ВАС. (адм. д. № 11650/2009 г.; адм. д. № 96168/2008 г. адм. д 8110/2008 г. и адм. д. 570/2009 г.). Следва да се има в предвид, че не се дължат разноски направени при обжалване на наказателно постановление и на друго основание. Съгласно препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред районния съд по жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК. Но в глава единадесета, раздел III от НПК, няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя разноски в това производство, включително за процесуално представителство. В този смисъл и ТР № 2/3.06.2009 г. по т. д. № 7/2008 г. на ОС на ВАС. Приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене на административнонаказателно дело, поради което държавата не дължи заплащането им, а претендирането им на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е заобикаляне на процесуалния закон. Отговорността за съдебни разноски е санкция за неоснователно предизвикан правен спор. И след като разноски не се дължат във висящо съдебно производство, няма основание за присъждането им в друго исково производство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,