Решение № 14769 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2009 г.

Решение № 14769 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5428/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева от гр. Бургас, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Соня Атанасова от същия град, срещу решение № 179 от 18.02.2009 г. по адм. дело № 1222/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка е била наемен работник по трудово правоотношение на длъжност "декоратор" при ЕТ "Вива колор - Светлана Маврова", гр. Бургас. Със заповед № 7 от 1.02.2008 г. трудовото правоотношение е прекратено. Като правно основание за това прекратяване е посочен чл. 123, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), а като фактическо - "поради промяна статута на предприятието". Ден преди това - на 31.01.2008 г. - е сключен трудов договор за същата длъжност с работодател "Вива колор М" ООД, гр. Бургас и с уговорка, че работникът ще постъпи на работа на 1.02.2008 г. На 1.02.2008 г. управителят на "Вива колор М" ООД е издал заповед № 1, с която е разрешил на Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева да ползва отпуск за отглеждане на малко дете за времето от 1.02.2008 г. до 18.04.2008 г., а няколко месеца по-късно (на 17.06.2008 г.) тя е подала молба-декларация за парично обезщетение по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С разпореждане № О-02-999-05-00015245 от 18.06.2008 г. ръководителят на изплащането на обезщетенията и помощите при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас е отказал исканото обезщетение с мотиви "Лицето не е в кръга на осигурените лица", а директорът на РУСО - гр. Бургас с решение № 62 от 21.07.2008 г. е отхвърлил подадената до него жалба с мотиви, че при така изложените по-горе данни Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева "няма реално отработен нито един ден при новия си работодател, поради което не може да ползва права по чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" КСО", т. е. и директорът на РУСО е приел, че Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева не е осигурено лице. С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е приел, че този извод е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева срещу решението на директора на РУСО. Изложил е мотиви, че според чл. 11, ал. 1, т. 1 КСО право на парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване имат осигурените лица, а по силата на чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4. Радостина Мандаджиева, според Бургаския административен съд, е сключила трудов договор, но не е постъпила на работа и не е осъществявала трудова дейност, поради което не отговаря на изискването по чл. 52а и чл. 53, ал. 2 КСО за придобит осигурителен стаж и няма качеството на осигурено лице за всички осигурени социални рискове по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По силата на законовата фикция по § 1, ал. 1, т. 3, изречение второ от допълнителната разпоредба на КСО във връзка с чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО през времето на разрешения й отпуск за отглеждане на малко дете Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева се счита за осигурено лице, а данните от регистъра на трудовите договори (л. 34 от делото на БАС), от справката от персоналния регистър (л. 35 - 37) и от трудовата книжка на същото лице (л. 64 и 65) сочат на придобит от нея до 31.01.2008 г. повече от 6 месеца осигурителен стаж. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът за законосъобразността на оспорените пред Бургаския административен съд актове следва да бъде разрешен по същество като незаконосъобразното решение на директора на РУСО и потвърденото с него, също незаконосъобразно, разпореждане бъдат отменени, а на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при РУСО - гр. Бургас за решаване по същество на искането на Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева за парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Заедно с оспорването на решение № 62 от 21.07.2008 г. на директора на РУСО Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева е предявила и иск за обезщетение, но Бургаският административен съд нито е обсъдил неговата редовност и процесуална допустимост, нито му е дал отговор с решението си по делото. Сега с касационната жалба отново се прави същото искане - да бъде осъдено РУСО да изплаща обезщетение от м. юли 2008 г. до април 2009 г., общо десет месеца до навършване на две годишна възраст на детето по 220 лв. месечно или общо 2200 лв. В касационната жалба не е направено оплакване, че липсва произнасяне от първата съдебна инстанция. При липсата на оплакване, че първата съдебна инстанция не е издала дължим съдебен акт, липсва сезиране на касационната инстанция по чл. 208 и сл. АПК, а пред тази инстанция (пред касационната инстанция) не могат да бъдат предявявани искове. Поради това посоченото искане в касационната жалба на Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева за присъждане на обезщетение следва да бъде оставено без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 АПК, както и на основание чл. 120, ал. 2 КСО, искането на Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции следва да бъде уважено. Доказателствата по делото са за изплатени възнаграждения на един адвокат в размер на 300 лв. за защита пред първата съдебна инстанция и в размер на 150 лв. за касационното производство. Размерите на тези възнаграждения са съобразени с правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което искането за разноски следва да бъде уважено в пълен размер за заплатените от Радостина Динкова Димитрова-Мандаджиева възнаграждения на един адвокат за правна помощ пред двете съдебни инстанции. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,