Решение № 5805 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15325/2013 г.

Решение № 5805 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15325/2013 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), подадена чрез юрк. Дияна Славова, срещу решение № 5810 от 16.09.2013 г., постановено по адм. дело № 4511/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Сакине Хейдари Абдуллах, гражданка на Афганистан, чрез процесуалния си представител адв. Катранджиева, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отменил решение № 509/8.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Сакине Хейдари Абдуллах, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 и 36 от АПК, органът не бил изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не бил обсъдил всички заявени от жалбоподателката обстоятелства във връзка с търсената закрила, касаещи личното й положение и обстановката в Афганистан. Не били събрани и обсъдени доказателства относно положението на самотните жени в Афганистан, спазването на човешките права и свободи по отношение на тази социална група. Бежанската история на жалбоподателката не била разгледана и във връзка с обстоятелството, че същата е майка на непълнолетни деца (като не било изяснено дали всички от тях са непълнолетни и кога са родени), които също търсели закрила в страната. Пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителката, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията й от преследване, така и реалната ситуация в страната на произход, представлявал нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Решението е неправилно. Необосновани са изводите на съда, че административният орган не е изяснил фактите, свързани с бежанката история на лицето. Установено е, че Сакине Хейдари Абдуллах е напуснала Афганистан през 1997 г. и до 27.09.2012 г., когато е пристигнала нелегално в България, е пребивавала в Иран. Заминаването за Иран е поради оставането на молителката сама с 4 деца, след смъртта на съпруга й. В интервютата сочи, че е имала проблеми с талибаните, когато са били на власт, но не сочи конкретни такива. В Иран също не е имала проблеми, извън това, че децата й са нямали редовни документи. В този смисъл изводите на административния орган за липса на основание за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ са правилни. Причините за напускане на Афганистан са основно от финансов и семейно-битов характер. ЗУБ определя кръга от причините, при наличието на които се предоставя статут, както и характера на закрилата. От обхвата му са изключени икономически, социални, семейни и други подобни причини. Обстоятелството, че чужденката не притежава финансови средства и имущество в Афганистан не може да е причина за предоставяне на закрила по ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), твърдения за чието нарушение въвежда първоинстанционният съд, при произнасяне по молбата за статут се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства. Липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 5, не може да е основание за отказ за предоставяне на статут. В случая търсещата закрила не твърди преследване по някой от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. От информацията, дадена от нея при интервютата й в ДАБ не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не е налице преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушение на тези права, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост. Административният орган е обсъдил и събраните в хода на административното производство данни за обстановката в Афганистан като държава на произход, като се е позовал на приложената по делото справка от 17.10.2012 г. относно Афганистан. Във връзка с това, правилно е приел, че не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. Не са представени доказателства, от които да се установява Сакине Хейдари Абдуллах да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е отчел и особеното положение на чужденката, като принадлежаща към уязвима група, а именно самотен родител, придружен от непълнолетните си деца, каквото е изискването на чл. 30а от ЗУБ. Видно от данните по делото, по молбите на синовете на Сакине Хейдари Абдуллах е налице произнасяне с постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От обстоятелствената част на тези решения се установява, че не са налице данни за преследване и опасност за живота и личността на търсещите закрила. Изтъкнатите от молителите в тези производства причини са от семейно-битов характер. Правилни са изводите на административния орган за липсата на основания по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Бежанската история на молителката е обсъдена и преценена във връзка със събраните по преписката доказателства, като е спазено изискването това да стане с оглед конкретния казус. Решението на Административен съд - София-град, е неправилно и необосновано и като такова следва да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,