Решение № 2042 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2019 г.

Решение № 2042 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София – град против решение № 725/8.02.2019 г. по адм. дело № 7899/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114а, ал. 1, чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки, моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба – Ж. Гаджалова, от [населено място], чрез адв. Х. Каленски изразява становище за неоснователност на същата. Развива своите съображения в писмен отговор. Посочва, че Административен съд София – град правилно е възприел фактите по спора и законосъобразно е приел, че са налице процесуални пречки за провеждане на принудително изпълнение – прихващане по отношение на дължимите обезщетения за временна неработоспособност. Позовава се, че изпълнението на разпореждане № [номер 4/12.01.2018 г. е неправилно, тъй като с последващо решение № 2153 – 21 – 24/24.01.2019 г. директорът на ТП на НОИ София – град е отменил разпореждане № [ЕГН]/98 от 15.12.2017 г., въз основа на което с разпореждане № [номер 4/12.01.2018 г. е допуснато принудително изпълнение чрез прихващане на част от сумата, изплащана от НОИ като лична пенсия за инвалидност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е приел, че в случая, административният орган е извършил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане, предвид естеството на вземането на Гаджалова, което представлява обезщетение по социално осигуряване, защото по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО, се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими от него суми на ДОО, в случая за обезщетения за безработица, със суми, които той има да взема от НОИ за парично обезщетение за временна неработоспособност. В разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО законодателят е предвидил възможност за прихващане на тези вземания, но тя не е безусловна, тъй като е използван израза "когато могат да бъдат прихванати", като разпоредбата на чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК законодателят е посочил, че не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, а в чл. 105 ЗЗД е предвидена забрана за прихващане без съгласие на кредитора относно вземания на кредитора, върху които не се допуска принудително изпълнение. Като е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО, в която непогасената доброволно сума може да бъде прихваната от изискуемите вземания на осигуреното лице от държавното обществено осигуряване за парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като посоченото разпореждане № [номер 4/12.01.2018 г. на ръководител пенсионно осигуряване не е породило правни последици и е отменил оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ София – град, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 725/8.02.2019 г. по адм. дело № 7899/2018 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на Ж. Гаджалова, от [населено място] решение № 2153 – 21 – 181/20.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е отхвърлена жалбата й, съответно е потвърдено разпореждане № РП – 4 – 21 – 00395335/2.04.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, за прихващане на вземания на жалбоподателката от ДОО, представляващи обезщетения за временна неработоспособност. Съдът е приел, че по своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 5 КСО се приравнява на принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължимите от него суми на ДОО, в случая обезщетения за безработица, със суми, които той има да взема от НОИ за парично обезщетение за временна неработоспособност. Вземането на държавата за извършени осигурителни разходи, представлява публично държавно вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК, поради което неговото събиране следва да се осъществи по реда на ДОПК. Вземането на физическото лице от ДОО за парично обезщетение за временна неработоспособност е частно вземане и за него са приложими правилата на Закона за задълженията и договорите. Прихващането на тези вземания не е безусловно, тъй като в закона е използван израза "когато могат да бъдат прихванати", което изискване, според първоинстанционния съд е следвало да бъде обвързано с изискванията на специалните закони, регламентиращи правилата за събиране на съответното вземане. Предвид изложеното и с оглед предвиденото в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК, че не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, административният съд е приел, че извършеното прихващане е недопустимо. Посочил е, че изменението на чл. 114а, ал. 1 КСО не води до различни изводи, защото разпоредбата се прилага само при допустимо прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО, което условие в случая не е изпълнено. Отменил е оспорените актове на пенсионните органи поради противоречие с материалноправни разпоредби – основания за тяхната незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН] / 13.06.2013 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ на Ж. Гаджалова е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 1.03.2013 г. – датата на инвалидизиране. С последващо разпореждане № [ЕГН]/3.10.2013 г. пенсията е била определена в действителен размер от датата на отпускането, като за тригодишна база преди 1.01.1997 г. е бил взет осигурителния доход, посочен в удостоверение обр. УП – 2 № 132/15.11.2000 г., издадено от "Магура" ООД за периода 1.01.1988 г. – 31.12.1990 г. в размер на 58 891, 56 лева. Последваща проверка на контролните органи на ТП на НОИ е установила, че осигурителният доход за процесния тригодишен период е в размер на 18 647, 21 лева. По време на проверката изпълнителният директор на "Балкантурист Елит" ЕАД (правоприемник на "Магура" ООД) е декларирал, че удостоверение обр. УП – 2 № 132/15.11.2000 г. не е издадено от "Сердиком" АД (впоследствие "Балкантурист Елит" ЕАД), като правоприемник на "Магура" ООД и отразения в документа осигурителен доход не съответства на наличния съгласно разплащателните ведомости. За периода 14.12.1987 г. – 16.07.1992 г. Ж. Гаджалова е работила на длъжност "главен счетоводител" в Магура ООФ (ООД). Новите факти във връзка с осигурителния доход са обусловили изменението на разпореждането за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО, като е бил изчислен нов по-нисък индивидуален коефициент и нов по-нисък размер на пенсията. При осъществения административен контрол е било установено, неточно изключване на осигурителен стаж за времето от 1.03.1983 г. до 21.03.1986 г., придобит на длъжност "фактурист" и "счетоводител" в СДТ "Хранителни стоки" – Коларовски район, както и за времето 1.06.1980 г. – 1.07.1980 г. на длъжност "счетоводител" в ЦКС СП "Кооптърговия" – София. В частта за осигурителния доход за тригодишния период 1.01.1988 г. – 31.12.1990 г. и нередовността на удостоверение обр. УП – 2 № 132/15.11.2000 г. констатациите на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ са били потвърдени. Със заявление вх. № 1023 – 21 – 2690/1.09.2017 г. Ж. Гаджалова е поискала зачитане на придобит преди пенсионирането осигурителен доход за времето от 1.07.1989 г. до 30.06.1992 г., за установяването на който е приложила удостоверение обр. УП – 2 изх. № 23/10.06.2017 г. на "Балкантурист Елит" ЕАД. Това заявление законосъобразно е ценено от пенсионните органи като искане за преизчисляване на пенсията от друг тригодишен период преди 1.01.1997 г. То има самостоятелно значение за последващото изменение на отпуснатата ЛПИОЗ. Съгласно чл. 21, ал. 3 НПОС лицата, на които са отпуснати пенсии за осигурителен стаж и възраст или пенсии за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест, могат да поискат изчисляване на пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период до 1.01.1997 г., ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването на пенсията се извършва по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75-77 и чл. 79 КСО, от датата на заявлението. Отчитайки, че дължимите от Гаджалова към ДОО суми касаят периода преди 1.09.2017 г. (датата на заявлението за преизчисляване на ЛПИОЗ с осигурителен доход за друг тригодишен период) не е налице обусловеност между двете производства. Налице е обусловеност във връзка с новия размер на пенсията, определен по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО, отчитайки установеното за удостоверение обр. УП – 2 № 132/15.11.2000 г. и незачетения стаж за периодите 1.03.1983 г. – 21.03.1986 г., придобит на длъжност "фактурист" и "счетоводител" в СДТ "Хранителни стоки" – Коларовски район, както и за времето 1.06.1980 г. – 1.07.1980 г. на длъжност "счетоводител" в ЦКС СП "Кооптърговия" – София. Забраната за нови фактически установявания в касационното производство (чл. 220 АПК) и липсата на релевиран порок за съществени нарушения на съдопроизводствени правила препятстват възможността за изследване на тази преюдициалност, игнорирана от Административен съд София – град и пенсионните органи. Предметът на спора пред Административен съд София – град касае решение № 2153 – 21 – 181/20.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е отхвърлена жалбата на Ж. Гаджалова, съответно е потвърдено разпореждане № РП – 4 – 21 – 00395335/2.04.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, за прихващане на вземания на жалбоподателката от ДОО, представляващи обезщетения за временна неработоспособност. С чл. 117а КСО законодателят императивно е приел, че обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО не спира тяхното изпълнение, в това число се допуска и възможността административният орган да направи едностранно волеизявление за прихващане. Когато предварителното изпълнение е допуснато от законодателя императивно и безусловно, то може да бъде спряно от административния орган само при условията на чл. 117а, ал. 2 КСО. Директорът на ТП на НОИ е обсъдил липсата на основание за спиране на предварителното изпълнение предвид обстоятелството, че с жалбата си срещу разпореждане № [номер 4 от 18.04.2018 г., разгледана по административен ред Ж. Гаджалова не е представила доказателства за направено обезпечение на главницата и лихвите. Административен съд София – град е приложил неточно материалния закон. Възможността за прихващане на насрещни вземания на ДОО и осигуреното лице е налична, а разпореждането е издадено от компетентния административен орган. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. По силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 КСО (редакция, съгласно ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 КСО. В същия смисъл е установената актуална съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси, изразена в решения: № 2743/7.03.2017 г. по адм. дело № 2903/2016 г.; № 3758/28.03.2017 г. по адм. дело № 3140/2016 г.; № 9589/18.07.2017 г. по адм. дело № 7477/2016 г.; № 4128/4.04.2017 г. по адм. дело № 4771/2016 г.; № 7649/16.06.2017 г. по адм. дело № 8379/2016 г.; № 9854/24.07.2017 г. по адм. дело № 5965/2016 г.; № 9584/18.07.2017 г. по адм. дело № 8828/2016 г.; № 5776/10.05.2017 г. по адм. дело № 6527/2016 г. и други. Цитираната в решението на Административен съд София – град съдебна практика на Върховния административен съд касае случаи на нередовно връчени разпореждания за установяване на вземанията на ДОО, които са препятствали и възможността за определяне на датата, на която е изтичал законоустановения срок за доброволно погасяване на задължението и съответно препятствали извършването на прихващане. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а оспорването на актовете на ТП на НОИ отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение