Решение № 14025 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2014 г.

Решение № 14025 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3454/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Симеон Градимиров Петров от гр. Перник, подадена чрез пълномощник, против решение № 8308 от 27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 10389/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № АС-1560 от 18.09.2013 г. на внд началник-група "АНД - Пътна полиция" при СДВР, с която на касатора е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС" на основание чл. 171, т. 1, б"б" от Закона за движение по пътищата. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон. Твърди, че административният акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган. Счита, че при издаването му са допуснати и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска отмяна на решението и отмяна на атакуваната заповед или прогласяване на нейната нищожност. Ответникът началник-група "АНД - Пътна полиция" при СДВР не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, първоинстанционният съд е приел, че са осъществени посочените от органа фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед № АС-1560 от 18.09.2013 г. на внд началник-група "АНД - Пътна полиция" при СДВР. За да отхвърли жалбата, съдът е развил подробни съображения по всеки един от наведените от жалбоподателя доводи, които се поддържат и пред касационната инстанция. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, материалния закон и същата е съответна на целта на закона. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б"б", пр. първо от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промили, установена с техническо средство, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. А съобразно предписанието на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. С нарочна заповед № Iз-1741/28.08.2012 г. министърът на вътрешните работи е възложил правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и ръководителя на службата за контрол по Закона за движение по пътищата при СДВР, или оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена и заповед № з-11783/17.09.2012 г. на директора на СДВР, с която е упълномощил съответни длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, включително и началника на група "АНД" в отдел "Пътна полиция". При тези фактически констатации административният съд правилно е заключил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, по силата на изрично възложени му правомощия по делегация. Съответен на закона е и правният извод, че е осъществена необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката - установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 0,62 промили. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на съдебното производство. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б"б" от ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Предвид данните по делото съдът обосновано е приел, че визираните в АУАН факти не са оборени по надлежния ред и административният орган е приложил точната материалноправна норма. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е приложил относимата правна норма. Изводът на съда, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК е правилен. Неоснователно е касационното възражение, че при постановяване на решението съдът не е съобразил допуснатото от органа съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, изразяващо се в лишаване от право на защита на адресата, тъй като не е запознат с административната преписка. Касаторът е запознат с констатациите в акта за установяване на административно нарушение, въз основа на които е издадена заповедта. В този смисъл и неуведомяването на лицето за започване на административното производство и неговата невъзможност за запознаване с материалите по административната преписка не са съществени нарушения на административните правила, тъй като се касае за принудителна административна мярка, насочена към ефективно постигане на заложената в чл. 171 от ЗДвП цел. Правото на защита на адресата е своевременно упражнено в съдебното производство. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от Симеон Петров жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд